Сини жилетки на доверието

Днес регистрационно-приемателният център в Харманли е почти празен. В него има под 300 души - 270.

© Николай Дойчинов

Днес регистрационно-приемателният център в Харманли е почти празен. В него има под 300 души - 270.



Има ли такива, които не са идвали и трябва да бъдат регистрирани", казва мъжки приветлив глас през прозореца. Възрастен мъж с бяла коса е застанал близо до голямата желязна порта на лагера в Харманли и гледа към кафявия микробус. Познава бързо всички, които са в него, и входът вече е свободен. В автомобила е един от мобилните екипи на Международната организация по миграция. Те са в Харманли всеки понеделник и остават в района поне три дни.


Ники - Николай Колев (социален работник), и Надя - Надя Кашлакева (психолог), са в екипа, който пристига в лагера на 13 ноември. С влизането си слагат сини жилетки с логото на организацията и се насочват към техния "офис" в центъра – фургон в близост до административната сграда. Във фургона е Деси - Десислава Танева, която ги посреща. Тя работи на място като юрист. Работата започва веднага – среща на социален работник с непридружен непълнолетен.


Ники разказва, че мобилните екипи планират цялата седмица още от петък предишната седмица. Освен в Харманли те отиват до Пъстрогор и старозагорското село Баня. Някои случаи се проследяват във времето.
"Някой път може по 20 души на ден", отговаря Деси на въпроса за натовареността им. Спадът в притока на мигранти се отразява и на тяхната работа.




"Сега вече са по-малко, но ние проследяваме и случаите, които по-рано сме поели. Така че винаги има работа, а и нови чужденци приема центърът и минава време за консултация с администрацията", допълва Деси. "Понякога има страшно много, през изминалата година сме върнали доброволно в родината им над 1000 души, но по някой път няма - като в момента", разказа тя. Допълва обаче, че тяхната работа никога не може да се предвиди - "ако тази вечер хванат 500 чужденци например и ги разпределят в центъра в Харманли".


В лагера в Харманли от МОМ идват и трите екипа, които се редуват през седмица. Всяка седмица другите два екипа, които остават в София, работят по "случаите" в столичните центрове. Нямат проблеми с администрацията, добре са приети и от хората в центъра. Докато едните са из страната, другите обикалят центровете в София. Междуправителствената организация подпомага доброволното връщане на мигрантите в страните. Съдейства за системно и хуманно управление на миграцията, както и за насърчаване на международното сътрудничество за проблемите им, включително с намирането на практически решения. Осигурява хуманитарна помощ на мигранти в нужда, включително бежанци и вътрешно разселени лица.


Юристът Деси и психологът Надя.

© Николай Дойчинов

Юристът Деси и психологът Надя.


По пътя на доверието


Преди МОМ да има свой "офис" в центъра в Харманли, представителите на екипите са обикаляли от фургон във фургон и от стая в стая да питат имат ли търсещите закрила нужда от помощ - здравна, психологична или правна. Били са нови и е нямало доверителната връзка с чужденците. Днес обаче вече ги познават - само по сините жилетки, и сами ги търсят. Настанените в центъра вече знаят къде са хората от МОМ и какъв е графикът им.


"90% от моята работа са здравните проблеми. Има доста болни хора, наблюдаваме и хронично болните", разказва Ники. "На мен ми споделят всичко. Идват от малки деца с настинки и висока температура до случай, при който трябваше да се смени имплант на крака на мъж. Трябваше да му купим протеза, защото беше счупил своята. Работим с психично болни, имаме няколко деца аутисти", сподели той. Николай е енергичен, което се отразява на това, че говори бързо.


Казва, че в центъра има педиатър и личен лекар, което много улеснява и тяхната работа. "В София не е така", уточнява Ники. В центровете в столицата има медицински лица, но те не са лични лекари и представителите на МОМ трябва да търси извън лагера лекари. "Тук (в Харманли - бел. ред.) ги преглежда, дава съответното направление за специалист и отиваме - най-често в болницата в Хасково, не че подценяваме болницата в Харманли", бърза да уточни Ники.


"Общо взето, нашата работа е интересна, не само нашата - а и на администрация в центъра. Това е предизвикателство, България е доста нова в тази ситуация. Ние нямаме традицията на бежанците и мигрантите за разлика от западноевропейските държави, които в продължение на много години са създали добри условия и практика за менажиране на толкова много хора. Тука е много по-трудно, но и представителите на неправителствения сектор и администрацията се мъчат да вървят нещата, има успехи", обобщава Деси.


Опитът ѝ досега е показал, че "нищо не е така, както изглежда. Нито чужденците са толкова лоши, колкото пишат вестниците, нито администрацията е толкова лоша, колкото казват, нито НПО-тата сме толкова добри", обяснява Деси и допълва: "Всички сме хора, независимо от коя страна стоим."


Надя със съжаление споделя, че в центъра има доста депресирани хора, такива, които не могат да спят вечер. По думите ѝ разговорите помагат. "Това е дълъг процес, лошото е, че всяка седмица се въртим и идват различни хора и при вече изградена доверителна връзка с някого трябва да го чакаш да дойде след две седмици. Някои нямат проблем да работят с всички психолози", обяснява тя.


Разказва, че е намерила подход, който се харесва на чужденците. Тя им разказва, че и българите са бягали от страната си през комунизма и са търсили закрила в другите държави, и са живеели в сходни лагери. Страната не винаги е била в Европейския съюз. "Това им харесва. Виждат, че ги разбираме", обяснява Надя. Допълва, че самият град Харманли е създаден от български бежанци от Беломорска Тракия.


Надя разказва, че е говорила с 14-годишно афганистанче, което било тъжно и искала да го разведри. Питала го какво му се прави, иска ли да отиде на концерт. Тогава преводачът я прекъснал, за да ѝ каже, че то не знае какво е концерт. "То няма никаква идея, а аз защо реших, че ще му интересно - защото мисля по различен начин, трябва по средата да се срещнем", споделя Надя.


Белезите


Именно заради нуждата от преводачи е малко по-трудно в началото на всяка терапевтична връзка, споделя Надя.
"В началото винаги е важно да се спечели доверието, а тези разговори минават и през преводач и понякога отнема повече време." Търсещите закрила трябва да видят, че няма деление на "те" и "ние", а сме сходни човешки съдби", разказва още психологът.


С извинение, че прекъсва, се намесва Деси, която казва, че към тези фактори това трябва да се включи страхът от новото.


"...И се натрупва", продължава Надя. "Всичко тук им е ново - правила, граница, проверки. Все неща, които много от тях не са очаквали. И изведнъж ние почваме да им обясняваме, че страните са така уредени, че ти трябва документ да минеш границата. Че се правят проверки, че трябва документ за самоличност." От всичко това те започват да имат видими симптоми като безпокойство, стрес. Но имат и невидима - изпотяване, паника, безсъние. След задълбочени заради това срещи с тях се стига до неща, които са свързани със семейството, с миналото, деца, които са разделени", обяснява тя.


"Някои са избягали по любовни причини, а това са много сериозни престъпления при тях, там дори семейството ще те убие, ако ти направиш нещо против волята му", включи се Деси. "Всичко е много индивидуално, защото различните националности тълкуват нещата по различен начин - за документи, празници, дати на раждане. Имаме човек, който говори осем езика, но казва, че не знае кога е роден. Стресът затова се определя и от това къде и как са живели, преди да дойдат тук", допълва Деси.


Надя разказва как някои имат само един документ, който се казва таскера. Това е документ за самоличност, където не се записва къде си роден, а с него отиваш на определена възраст при някой, който е като кмет на селото със свои роднини, и кметът казва, че на тази дата човекът видимо изглежда на еди-колко си години. И базирано на тази субективна таскера се издават документи тук.


Здравословните проблеми също влияят на психиката, споделя Надя. "Има случаи, при които по-големите деца помагат на по-малките. Често терапията тръгва от индивидуална и става семейна, защото всеки е въвлечен. А всички тези психологични проблеми се отразяват винаги на зъбите им. В центъра все още за жалост няма зъболекар.


Представителите на Международната организация по миграция се поздравяват се с всички мигранти в центъра, защото са работили с тях и ни разказват по нещо малко за всеки, с когото се разминаваме при разходката из лагера.

© Николай Дойчинов

Представителите на Международната организация по миграция се поздравяват се с всички мигранти в центъра, защото са работили с тях и ни разказват по нещо малко за всеки, с когото се разминаваме при разходката из лагера.


Надя не крие гордостта си, когато споделя, че има хора, които след определен брой виждания сами развиват уменията за справяне и престават да идват. "Има и такива, които са на лекарства и се чувстват по-добре, и идват по-рядко. Добре е, че сега знаят на какъв график сме и знаят кога могат да ни намерят. Преди всеки идва и иска всичко да му се реши веднага", казва тя.


"Имаше няколко афганистанчета между 12 и 14 години. Те толкова харесаха колелото на една жена, че само около него се въртяха. Никога не знаем кога ние можем да сме в тяхното положение, затова винаги трябва да има малко човещинка", казва за финал Деси.


Времето в лагера изтича бързо (ДАБ предостави на "Дневник" само два часа - бел. ред.), а историите на хората със сините жилетки са прекалено много за това време. Малко след 14 часа в лагера ще бъдат раздавани детски обувки. Деси ще бъде тук и следващия понеделник, когато ще посрещне другия мобилен екип.

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7875 Любопитно

    Освен жилетки на доверието е хубаво , да си слагат и каски на доверието!

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 526 Неутрално

    Тя ще дойде Елена в Харманли, такъв филм ще им сътвори, в таакъв филм ще ги вкара че ум ще им зайде

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  3. 3 Профил на venci4
    venci4
    Рейтинг: 2151 Неутрално

    Напразно харчене на пари, с които могат да ги екстрадират обратно.

    Платени форумни тролчета, така ли ви възпитават на Позитано? http://prikachi.com/images/793/8000793h.jpg
  4. 4 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1238 Неутрално

    Връщайте ги всичките, паразити си имаме достатъчно

  5. 5 Профил на DS
    DS
    Рейтинг: 851 Неутрално

    Екстрадиция.

    Както „Дневник” се бори с БСП, така „Работническо дело” не се е борило с капитализма"




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK