Гражданин осъди прокуратурата заради разследване на "възродителния процес"

Гражданин осъди прокуратурата заради разследване на "възродителния процес"

© Николай Дойчинов



Пострадал от т.нар. възродителен процес осъди прокуратурата заради бавно разследване, продължило над 25 години. Производството пред Софийския районен съд (СРС) е било по закона за отговорността на държавата за нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, информира в днешния си брой в. "Сега".


Ако първоинстанционното решение бъде потвърдено, Ш.С.М. ще получи обезщетение за неимуществени вреди за периода 1991 - 2017 г., защото претърпял разочарование и страх, че дълги години няма изгледи за приключване на делото и обвиняемите ще останат ненаказани. Гражданинът ще бъде обезщетен и за излъганите му очаквания за възмездие за погазените права и достойнство, емоционално напрежение и загуба на доверие в институциите, както и здравословни проблеми.


Досъдебното производство е образувано през 1991 г. и все още не е приключило.




Решението за осъждане на прокуратурата, което подлежи на обжалване, е на съдия Даяна Топалова. Ш.С.М. иска 100 хил. лв. обезщетение, но е предявил само частичен иск за 5001 лв. Съдът е съгласен, че "справедливият размер на обезщетението е 100 хил. лв., и удовлетворява изцяло частичния иск".


В исковата си молба, подадена през март, Ш.С.М. твърди, че е пострадал от престъпления - побой, въдворяване в лагера "Белене" и заточение по време на т.нар. възродителен процес, за които е образувано следствено дело №1/1991 г., неприключило досега.


Прокуратурата се аргументира с голямата сложност на разследването, защото има много обвиняеми и стотици пострадали, чието поведение е допринесло за забавянето, както и че е трябвало да бъдат изпратени съдебни поръчки в чужбина. Според обвинителите вредите на Ш.С.М. са причинени не от неразумния срок на разследването, а от репресиите през т.нар. възродителен процес. Търсеното обезщетение е завишено и не отговаря на вредите, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика, твърдят прокурорите.


Съдът не е съгласен. "Няма фактическа и правна сложност, която да обоснове провеждане на досъдебно производство с продължителност, надхвърляща почти два пъти абсолютната давност, с която се погасява наказателното преследване за престъплението, което се разследва. По същество това поведение представлява отказ от правосъдие, тъй като изключва възможността за упражняване на правата на пострадал в рамките на един човешки живот", пише съдия Топалова.


В решението се разказва как след образуването на разследването през 1991 г. до 1998 г. делото е разглеждано относително ритмично и бързо, като в този период обвиняемите са предавани на съд два пъти. И двата пъти съдът е връщал делото на прокуратурата, защото не са били посочени пострадалите от престъплението. От 1998 г. до 2001 г. не са извършвани никакви действия по посочването им. В периода 2001 - 2004 г. са установени и разпитани 312 пострадали от общо 446. Това е косвено доказателство за неоправданото бездействие от близо 10 години за установяване на пострадалите. От 2002 г. досега останалите 134-ма души не са разпитани - заради неправилно оформена съдебна поръчка или по други неясни причини.


"Изпълнението на задължението за пълно и всестранно разследване е било въпрос на организация и воля, при положение че е на разположение ресурс на цяла една държава", пише съдията.


През 2007 г. тогавашният зам. главен прокурор Валери Първанов обясни пред депутатите, че давността по това дело е отдавна изтекла. Тогава той обясни, че образуваното през 1991 г. дело е срещу бившия вътрешен министър Димитър Стоянов, Тодор Живков, Петър Младенов и Пенчо Кубадински. Първоначално обвинението е било за подбуждане към расова или национална вражда и омраза. През 1992 г. Първанов го преквалифицира във военно длъжностно престъпление. Внесено е във Върховния съд през 1993 г., но военният съдия Николай Чирипов го връща с указания да се издирят всички пострадали.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK