Нито "трети пол", нито "транссексуални бежанци" - какво означава Истанбулската конвенция за България

Нито "трети пол", нито "транссексуални бежанци" - какво означава Истанбулската конвенция за България

© Associated Press



На редовното си заседание днес правителството призова парламента да одобри Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба срещу насилието срещу жените и домашното насилие, известна още като Истанбулската конвенция.


Документът, чийто финален текст е одобрен през 2011 г., съдържа серия мерки срещу домашното насилие и въвежда понятия, които целят единствено да разчупят половите стереотипи заради схващането, че те често са в основата на случаи както на насилие, така и дискриминация. Въпреки това конвенцията, подписана през пролетта на 2016 г. от тогавашния правосъден министър Екатерина Захариева (във второто правителство на премиера Бойко Борисов), се оказа неочаквано спорна за някои политици и експерти, които обявиха, че той налага на България задължения, които подкопават традициите в българското общество, поставят под въпрос институции като брака и семейството и може дори да ограничават родителски права.


"Дневник" обобщава основните моменти в Истанбулската конвенция.


Какви задължения ще има България




Най-общо страните по конвенцията трябва да вземат законови и други мерки, за да "предотвратят всякакви форми на насилие" срещу физически или юридически лица, изброени в конвенцията (чл. 12). Става дума за всички възможни случаи на насилие по полов признак, било то семейно, домашно, заради конфликти и пр., и такова, способствано от социални и културни стереотипи.


Необходимо е и страните да имат предвид и да вземат мерки съобразно нуждите на уязвените лица и "човешките права на всички жертви" да се поставят в центъра на подобни действия. Обичаите, религията, традицията и т.нар. чест не могат да се смятат за оправдание на никакви случаи на насилие (чл. 12), освен това са нужни програми и дейности, които да насърчат равенството между мъжете и жените.


Въвежда ли се "трети пол"


Не. В конвенцията няма понятие "трети пол". Въвеждат се понятията gender (което често се превежда като "социален пол", макар да включва и културни и други пластове) и gender identity или "полова идентичност" (разглеждана отделно от "сексуална ориентация", но без двата термина да се противопоставят) Те могат да съвпадат, но могат и частично или силно да се разминават с тесните дефиниции за "мъжко" и "женско" така, както се възприемат в обществото и на практика допълват дефинициите за половете, вместо да създават "нов пол". Целта е чрез тях да се "насърчат промени в социалните и културни поведенчески модели на мъжете и жените с оглед на изкореняване на предразсъдъците, обичаите, традициите и всякакви други практики, базирани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете" (чл. 12). Официалната формулировка не предполага задължения, а стъпки, свързани единствено със стереотипни и дискриминиращи схващания.


Руши ли "социалният пол" нормите в обществата


Не. Идеята, че въвеждането на социален пол ще отхвърли естествените различия между половете, противоречи на медицинските стандарти, според които сексуалната ориентация и половата идентичност не са пряко свързани (напр. хетеросексуален човек може да смени пола си, без това да се отрази на досегашните му сексуални предпочитания, и обратното). Самият термин gender далеч не се ограничава до ЛГБТ общността и не се противопоставя на "биологичния пол" нито в документа, нито в изследванията на пола: макар да се фокусира върху "социалния пол", за да опише "мъжките" и "женските" характеристики, той би могъл да включва и биологични характеристики.


Конвенцията не може да има пряка роля в косвеното узаконяване на еднополовите бракове чрез концепцията за "социалния пол", доколкото тя няма никакво отношение към семейния кодекс на страните по нея. Текстът не съдържа никакви клаузи за брака, различни от тези, свързани с принудителните бракове и мерките, които трябва да се вземат срещу тях. Не може да има и косвена роля - отсъства понятието за "еднополово семейство" и така конвенцията на практика не би имала отношение към случаи, в които брачен партньор в страна, ратифицирала документа, реши да смени пола си.


Защо е нужно да се говори за "насилие, основано на пола", а не за "насилие срещу жени"


Други аргументи против понятието включват идеята, че то ще изложи на по-голям риск жените, които са жертви на насилие. Нищо в текста не подсказва подобни идеи - конвенцията "признава, че жените и момичетата са изложени на по-голям риск от насилие, базирано на социалния пол, отколкото мъжете", и изрично споменава жените във всички възможни категории насилие, които се изреждат в нея.


Според Европейския институт за полово равноправие - независима агенция към Европейския съюз, чиято дейност се контролира от европарламента и Съвета на Европейския съюз - "насилието, основано на пола", често е взаимно заменяемо с термина "насилие срещу жени и момичета". Макар това да е норма, тъй като повечето случаи са на посегателства от мъже над жени и момичета, е важно да се изтъква "половият" признак, тъй като той подчертава факта, че насилието срещу жени е израз на властовата неравнопоставеност между мъжете и жените. Така понятието не заличава разликите между половете, а насочва вниманието върху социални и културни стереотипи, които способстват насилието срещу жени.


Какво се променя в образованието


Конвенцията предполага добавяне на учебен материал "там, където е необходимо" по теми като "равенството между мъжете и жените", "нестереотипни полови роли, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностно отношение, основано на пола насилие срещу жени и право на лична неприкосновеност, адаптирани спрямо променящия се капацитет на учещите, във формални програми на всяко образователно ниво."


Нито "трети пол", нито "транссексуални бежанци" - какво означава Истанбулската конвенция за България

© Associated Press


Това не засяга преподаване на материал, свързан с някоя конкретна група, противно на критиките в България и в други държави, и на практика на страните по конвенцията се оставя правото да решат какво да включва допълнителният учебен материал. (Напр. включването на травеститите като група, която трябва да се "изучава", за което говорят опоненти в България, не само не е изрично упоменато, а и далеч не се подразбира - не всички травестити са част от т.нар. ЛГБТ общност на "лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални"; отделен е въпросът, че някои изследователи не смятат и лицата, сменили пола си, за част от общността).


Длъжна ли ще е България да приема "транссексуални бежанци"


Не. Конвенцията не съдържа подобни формулировки. В чл. 60., т. 2 се говори за нуждата страните по документа да "вземат нужните законодателни или други мерки, за да гарантират, че насилието, основано на половата идентичност срещу жени, може да се разпознае като форма на преследване по смисъла на чл. 1, ал. 2 от конвенцията относно статута на бежанците от 1951 г. и като форма на сериозна вреда, която създава необходимост от закрила". Обяснява се и че тълкуванието на случаите на преследване, описани в конвенцията, трябва да отчита "особеностите на пола" и че в случаите, когато е установено, че преследването е свързано с изброените в конвенцията основания, ще бъде предоставен статут на бежанец.


Процедурите по приемане на кандидати също трябва да отчитат половите особености, включително в хода на определяне на бежанския статут и кандидатстването за международна закрила. От никоя от горните идеи не произлиза задължение за приемане на "транссексуални бежанци" (няма подобни понятия в текста), нито необходимост подобна група да бъде приемана приоритетно пред останалите кандидати за убежище, подложени на политически и други преследвания, бягащи от конфликти и пр. Конвенцията посочва като цел единствено да премахне всяка "традиция, основаваща се на стереотипни роли на половете". Двоичният възглед за човечеството (мъжко - женско), в т.ч. и бракът, може да бъде окачествен като "традиция, основана на стереотипни роли на половете" в учебни програми.


Какво друго не съдържа конвенцията


От текста напълно отсъстват и формулировки, които засягат правото на родителите да възпитават децата си. Те могат да загубят родителските си права, ако с действията си застрашават безопасността на децата. Това ще е възможно, "ако интересите на детето, които може да включват безопасността на жертвата, не могат да бъдат гарантирани по никакъв друг начин". Не се споменават задължения на учебни и религиозни институции, свързани с употреба на тоалетни и съблекални съобразно половата идентичност.


Конвенцията не дава обяснение какво е семейство и какво - брак, не говори и за хетеросексуални или хомосексуални отношения.


Колко "спорен" е документът


Подписан от всички (без Русия, Армения и Азербайджан) страни - членки на Съвета на Европа, той е ратифициран от над половината (28 от 44) държави. Сред страните, които още не са ратифицирали - като в някои от тях също се водят дебати за формулировки в конвенцията - са Великобритания, Ирландия, страните от Вишеградската група без Полша, Литва, Латвия, Украйна, Молдова, Австрия и Хърватия. От съседите на България не са ратифицирали Македония и Гърция (на практика без Македония, Хърватия и нечленуващото в Съвета на Европа Косово всички страни от Западните Балкани вече са го направили). Парламентите на Сърбия, Румъния и Турция (първата държава, направила тази крачка) са я одобрили.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK