Подписката за референдум за Морската градина във Варна бе обявена за невалидна

© Дневник

Правната комисия към варненския Общински съвет обяви днес за невалидна подписката на инициативния комитет, който настоява за провеждане на референдум за бъдещето на приморския парк в града. Мотивът за отхвърлянето е, че според Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване"(ГРАО) подписите, събрани в подкрепа на референдума, са под необходимия минимален брой.

Инициативният комитет, организирал подписката в подкрепа на референдума, включва "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА", "Обществен център за околна среда и развитие" (ОЦОСУР), "Обединено гражданско сдружение", "Българско дружество за защита на птиците" (БДЗП) и гражданските сдружения "Зелена Варна" и "Варна диша".

Разглеждането на подписката от Правната комисия към Общинския съвет във Варна бе в отговор на решение на Върховния административен съд от 11 януари т.г., с което председателят на съвета бе задължен да го организира.

Въпросите,

на които гражданите трябваше да отговорят в поискания от Инициативния комитет референдум, бяха два - "Да достига ли парк "Морска градина" до морето, като включва изцяло крайбрежната зона от ската до морския бряг?" и "Да бъде ли крайбрежната зона на град Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?".

Според адвокат-довереника на Общинския съвет във Варна подписите, събрани през 2013 г. са с 331 по-малко от една двадесета от жителите на града. Според него Общинският съвет не е компетентен да взема решение за евентуалното насрочване на референдума. Въпреки това разглеждането на предложението за провеждане на допитването е включено като единствена точка от дневния ред на извънредно заседание на съвета, насрочено за идния понеделник.

Юлиан Чолаков, един от инициаторите на референдума, обяви, че мотивите, с които членовете на Правната комисия във Варна са обявили подписката за невалидна, не са нищо повече от

"търсене на оправдание".

Според него Общинският съвет може сам да насрочи референдума независимо от становището на ГРАО. Преди това казусът ще бъде обсъден и от всички постоянни комисии към Общински съвет – Варна на съвместно заседание утре, на което следва да се приемат становище и проект за решение.

"Дори и ако Общинският съвет във Варна реши референдумът все пак да бъде проведен, по-късно резултатите от него отново могат да бъдат обявени за нищожни. Всичко е въпрос на преценка на Общинския съвет", каза председателят на съвета Тодор Балабанов (ГЕРБ). Според него след евентуално негативно гласуване по време на сесията в понеделник членовете на Инициативния комитет биха могли отново да обжалват решението, което би довело до

безкрайна съдебна процедура.

По време на днешното заседание на комисията по правни въпроси във Варна председателят на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите Павлин Косев също се изказа против референдума с мотива, че "крайбрежната алея трябва да се превърне във визитна картичка на града – с атракциони, яхтено пристанище и експоцентър, за да привлича туристите".

До идеята за допитване дали Морската градина във Варна трябва да стига до морския бряг се стигна, след като през 2009 г. тогавашният областен управител на Варненска област Христо Контров тихомълком продаде на "Холдинг Варна" без търг над

118 дка крайбрежен терен за около 50 евро за кв.м.

Сделката бе извършена по настояване на тогавашния шеф на агенцията за инвестиции Стоян Сталев, а мотивът му бе, че през 2007 г. холдингът, който е част от групата на "Химимпорт", е получил за проекта си "Алея първа" на стойност 73 млн. лв. сертификат за инвеститор първи клас.

Веднага след това се оказа, че за да могат да бъдат продадени, терените са деактувани от публична в частна държавна собственост, а вкарването на проекта "Алея първа" в процедурата по Закона за насърчаване на инвестициите бе направило възможно

елиминирането на евентуални конкуренти

при продажбата на земята.

Новината за продажбата на терените стана причина няколко неправителствени организации да поискат отмяна на сделката. Те атакуваха както смущаващо ниската цена на продажбата, така и законността на актовете за промяна в статута на терените. Те са били преактувани от изключителна държавна собственост в публична от тогавашния заместник областен управител в нарушение на Закона за държавната собственост, който изисква акт на правителството за това, твърдяха тогава от гражданските сдружения, оспорващи проекта.

Последваха заплахи

към двама от гражданските активисти – арх. Калина Павлова и Николай Цветков, за които те съобщиха публично.

През май 2010 г. се оказа, че през главата на тогавашния регионален министър Росен Плевнелиев Районната дирекция "Национален строителен контрол" (РДНСК) и главният архитект на Варна са издали пет разрешения за строителство в спорните терени. Стигна се дотам, че по този повод Плевнелиев дори публично поиска оставката на бившия варненски кмет Кирил Йорданов, когото само година по-късно ГЕРБ номинира за четвърти пореден мандат.

Проблемите с издадените разрешения бяха свързани с факта, че терените, продадени на "Холдинг Варна", попадаха в

зона с наложена строителна забрана

заради свлачищни и корозионни процеси, наложена със заповед още от служебния кабинет на Стефан Софиянски през 1997 г. За да бъде вдигната забраната, бе необходимо първо да се извърши укрепване на терените. То обаче изисква специален проект, отделно разрешително за строеж и съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, каквито са изискванията на Закона за устройство на територията.

За да защити сделката и издадените разрешения, "Холдинг Варна" извърши укрепването на терените постфактум, а неофициалното обяснение за това бе, че компанията е имала нужда нужда от строителните разрешения като "гаранция" за евентуалните си инвестиции.

След продажбата терените, на които трябва да бъде реализиран проектът "Алея първа", бяха извадени от територията на Морската градина във Варна.