Докато снегът не обърка сметките...

Дъбовете на Славейкови

© Мариана Мелнишка

Дъбовете на Славейкови



Както миналата есен и идващата пролет все повече притискат смаляващата се зима и й отнемат традиционната сезонна територия, така все по-високи сгради сриват със земята и малкото останали архитектурни накити, красили жилищните квартали на София, особено исторически обособените на здравословно разстояние от столичния център.


Не е тайна, че южните подстъпи към града откъм северните склонове на Витоша винаги са имали притегателна сила. През далечните векове по хълмистия терен са строили вили високопоставени римляни, много по-късно на тяхно място се разположили турски сараи, а след Освобождението и в началото на ХХ век из лозята и дъбовата кория на хълма Корубаглар, примерно, изникват като гъби извънградски къщички на софиянци, ползвани я за градински инструменти, я за подслон от дъжда на семейството или за раздумка с приятели.


Там Петко Славейков, творец и общественик-хуманист, прави своя уникален жест към събратята си по перо и дух – да им предостави оазис за отмора и вдъхновение под няколко стотин вековни дъба върху площ от 10 декара, които той купил или получил от турчин-изселник... Вместо да построи там нов дом за голямото си семейство, дядо Петко не позволил и клонка да падне от дъбовите корони, та под сенките му на воля се разхождали и се събирали – поменувайки го по-късно с признателност – синът му Пенчо и съвременниците му от литературния кръг "Мисъл".




Вероятно точно под любимия си дъб Пенчо Славейков е написал лиричния "Псалом на поета" за спътницата си, поетесата Мара Белчева, като е вложил в стиховете си атмосферата на "онзи хълм, където с теб, с другари/ обичах да седя в тих разговор унесен/... там де мълчанието пей дивната си песен".


Вместо да бъде защитен и обозначен с паметна табела,


свещеният дъб на поетичното присъствие отдавна не съществува,
след като корените му били унищожени при строежа на многоетажен блок


несъразмерно висок спрямо заобления релеф на местността.


Иначе, през втората половина на миналия век, теренът е застрояван със силуетно оформяне – главно с 3-4 етажни жилищни блокчета, чийто ръст не надвишава този на дърветата, така че отвисоко обживеният пейзаж малко прилича на ориенталска баня с куполи от зеленина и керемидени покриви. Мрежата от улички с имена на достойни българи – "Свети Седмочисленици", "Презвитер Козма", "Черноризец Храбър", "Йоан Екзарх", "Свети Наум" – също навява спомени. Ала през последните десетилетия и там бяха забучени няколко анахронични "комина" – стърчащи израстъци от скучно строителство.


По друга улица със свято име, "Света гора", се стига нагоре до билото на хълма, обточено от булевард "Джеймс Баучър", назован на ирландеца- кореспондент на в. "Таймс", застъпник за България в бурните й следосвобожденски години, който бил омагьосан от ръченицата и пожелал да остане завинаги в земята на Рилската обител. Откъм страната на Витоша по булеварда се редят трите внушителни академични сгради на Математическия, Физическия и Химическия факултет на Софийския университет – респектираща диадема върху най-високата част на столицата, където десетилетия преди тях са били построени Духовната семинария и Френския колеж с пансион за момчета. (Бомбите са сринали купола му, после го закрили заедно с другите чужди училища, а по-късно сградата му е предоставена на математиците.)


На една от пресечките, "Якубица", е артистичната къща на композитора Панчо Владигеров, за усещането си в която той е споделил: "От върха се вижда надалеч, вижда се ясно и усещаш, как висините те правят мъдър и ти дават много вдъхновение." Роден в Цюрих, но израстнал в Шумен, той е творил почти 30 години в тихия стар софийски квартал и е завещал дома си заедно с рояла и писалището за музикално средище, нежели музей. Най-сетне волята му е изпълнена и концертните и образователни програми поддържат "Владигеровското", предадено и на внуците му. През портата от ковано желязо с две ръчно изработени песнопойни пилета често влизат и музиканти и посетители на музея.


Дали от добър вкус или от уважение към духа на квартала, по продължение на трамвайна линия и на вълнистия паваж се редят множество красиви, макар и доста лъскави нови сгради, съобразени донякъде с релефа на терена, със силуета на Витоша и с човешката нужда от простор и свеж въздух.


Хората обаче искат да виждат тук там и по
някой спомен от старата София


защото обикновеният човек не живее само в настоящето, още по-малко – в бъдещето, а един град най-добре носи на архитектурните си плещи приемствеността на времена и събития. Затова е тъжна загуба разрушаването на някоя от последните красиви, дори причудливи стари къщи – дребни на вид между наперените великани от бетон и стомана, но пълни с човешки тайни и драми.


Бъдещето на къщата с кулата

© Мариана Мелнишка

Бъдещето на къщата с кулата


Напразно се опитаха и съкварталци, и ценители на градската памет – журналисти, историци – да спасят Къщата с кулата на бул. "Джеймс Баучер", известна вече от снимките й в социалните мрежи. Багерът, изпълнител на инвестиционния проект, ще разчисти строителна площадка за поредния безличен, но доходен жилищно-канцералско-търговски блок.


В неудържимото агресивно сградостроителство, активизирано от колебливата зима, бе пожертвана още една къща на бележити личности в Лозенец. Ниска на ръст и слънчева на цвят, тя единствена пазеше над двускатния си покрив пространство за въздух, светлина и синьо небе между две кооперации от миналия век и сякаш се криеше зад високия разперен бор в предния й двор. Принадлежеше на семейството на физика Стефан Маринов, известен по света, обичан от съкварталците си, но не и от властта през 60-те и 70-те години на миналия век заради нетрадиционните му научни възгледи и отказа му да прави компромиси с тях и със съвестта си. Преди войната в дома на ул. "Елин Пелин" 22 са гостували хора на изкуството - приятели на родителите на Стефан (дипломирани в Мюнхен), - между които художниците Константин Щъркелов и Иван Лазаров, съседите - писателят Елин Пелин, юристът Нисим Меворах, баща на поета Валери Петров. Стефан (1931-1997) следвал физика в Прага, после завършил Военноморското училище във Варна, владеел седем езика и на някои от тях пишел стихове и водел кореспонденция с колеги по света и публикувал в научната периодика в чужбина. В секцията по физика на БАН се опитвал да усъвършенства електростатичен генератор, но бързо е лишен от възможност за научна работа. В едно от помещенията на семейната къща той продължил експериментите си, на които също е сложен край с репресивни мерки и принудителното му екстрадиране на Запад. Там го назовават "български гений" и е високо оценен и от съвременните му руски учени.


Миналото на къщата на Маринови

© Мариана Мелнишка

Миналото на къщата на Маринови


Добре поддържана от поколения обитатели, с китна градина, къщата бе набързо принесена в жертва на някой български Молох в храма на алчността. Най-напред повалиха бора. После събориха покрива. Човешките дела и съдби, изпълвали стаите, бяха изхвърлени на крайградските бунища с камъните и тухлите, изнасяни дни наред с грохот от свръхгабаритни машини между останалите все още малки къщи по тясната и тиха улица на артисти и писатели в някогашния Журналистически квартал. За някои от тях има паметни плочи. Но те нямат значение.


Жилищна стена на хълма

© Мариана Мелнишка

Жилищна стена на хълма


Повелята на момента е старата максима carpe diem с нов смисъл: да се вдигат в надпревара с времето стени и кули, докато не е дошъл снегът да обърка сметките... Защото, както се оправдал някога един бизнесмен, като наел работници с чукове да разбият ценни сецесионови скулптури, та да не се бавел растежът на небостъргача му, "всеки ден, в който не строя, ми носи загуби". После той станал президент, а кулата с неговото име, Тръмп, му донесла несметни печалби.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1295 Неутрално

    За съжаление недостатъчно знаем и ценим гениите на България, камо ли да пазим къщите им. Хвалим се само с траки и нестинарки, а постиженията на талант и труд, които сме дали на света, самите ние слабо познаваме и още по-слабо популяризираме.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5908 Неутрално

    Хубаво, но тъжно есе за любимите ми места в София, бидейки математик :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на 彼得。斯托亚诺夫
    彼得。斯托亚诺夫
    Рейтинг: 480 Неутрално

    ама че четиво ! що не милеете за софия както е била през 1880 г - с кални друмове, без тротоари, без канализация и тн - знаете ли тогава колко история и духовност е имало. а дошли некви чехи и други архитекти и взели че бутнали духовността и построили калдъръми и тротоари, гиди гиди говеда гадни. а още по-преди в софия е имало основно землянки (виж неолитното селище в слатина). и него го бутнали, мръсници такива. айде де що има къща да се бута и да се рият землянки да живееем вътре в майката земя, марш!

    -- 子曰:[人能弘道,非道弘人]卫灵公15:28
  4. 4 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 1878 Разстроено

    Повече от тъжно! Синът ми играеше в несъществуващата вече "градинка със слончето".

  5. 5 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 581 Неутрално

    По принцип всичко, което е написано е вярно. Но. Ако София-айде за София, понеже е България, макар че така е във всички големи градове-ако София беше столица на една западна държава и се развиваше през годините като останалите, сега нямаше да плямпаме за туй и онуй. Само че не е. Нека да видим от старите фотоси как изглеждаха старите квартали преди багерите да ги разринат и да дигнат на тяхно място панелките. Обаче тогава на кого да се оплачеш, пък и живеехме мирно и свободно.Мирно-свободно. Сега е така, щото строят реститутите и силните на деня. Никой не иска да пропуска шанс.

  6. 6 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 1878 Разстроено
  7. 7 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 1878 Неутрално

    Лозенец е умален образ на България – от една страна са Бряст и Вишнева, от друга – Богатица.

  8. 8 Профил на slon
    slon
    Рейтинг: 534 Весело

    Най-вероятно Сорос има пръст в това :D

  9. 9 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 581 Весело

    Улица Вишнева, а на 4-я ет. живее едно куче...

  10. 10 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 7028 Неутрално

    И не само в София, за разлика от пропадналите и обезлюдени села.

  11. 11 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 929 Неутрално

    Сравнението кърти мивки, типично по графомански !!!

  12. 12 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2864 Неутрално

    До коментар [#5] от "man_un":

    "Само че не е. Нека да видим от старите фотоси как изглеждаха старите квартали преди багерите да ги разринат и да дигнат на тяхно място панелките"
    ===============
    Панелките са на гола нива. Орлов мост е бил вход на София. При освобождението София е била 20-хилядна. Във фантастичен разказ Вазов си представя 300-хилядна София в края на ХХ век.

    Еретик
  13. 13 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1930 Неутрално

    Няма начин при развитието на един град, да не падат в жертви на новото стари сградии всичко е в баланса.
    Не може всичко да си остане по старому и в същот време да има съвременни условия за бизнес, транспорт и въобще живот, но къде минава границата между вандализма и съвременото развитие е тънка работа и както показва практиката, за всеки минава през неговото а не някакво утвърдено или поне обществено прието мнение - простия пример са паветата на Дондуков:).
    Ако сравним в това отношение с други, известни и стари градове, като Виена например, ще видим че и там редом със стари запазени сгради, доста еклектично са се намърдали бетон и алуминий, много често ( и според мен много практично) старите тротоари се възстановяват вместо с плочки, чието полагане изисква много време и зависи от квалификацията на работниците със асфалтово покритие, което освен че става много бързо но и трайността му е много по-добра.
    Така че всичко е въпрос на мярка и някаква рационалност и няма как всичко да се основава на носталгичните спомени от детските години на един или друг, па бил и изтъкнат наш архитект или просто гражданин.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK