
© Георги Кожухаров
Политическа воля за окончателно приемане на минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност обеща министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в понеделник. Заместникът му Петър Николов очаква през пролетта да има успешен завършек за въвеждането на единните критерии за професори, доценти и главни асистенти, тъй като имало политически консенсус за приемане на второ четене на съответните поправки в закона за развитието на академичния състав у нас.
Новите текстове бяха одобрени на първо четене в парламента на 13 юли м.г. Те повтарят законопроект, който бе приет на първо четене от 43-ия парламент, но не бе обсъждан на второ четене, тъй като бяха свикани предсрочни парламентарни избори. След закриването Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет през 2010 г. университетите сами разписват процедурите и критериите за придобиване на научни степенни, заради което има съмнения за ударно хабилитиране на професори и доценти.
Новият законопроект въвежда минимални критерии за академично израстване. Идеята е кандидатите за професори, доценти и главни асистенти да "събират" определен брой точки по обобщени показатели в съответната научна област, които според зам.-министър Николов вече са разписани и обсъдени с ректорите. Показателите са два вида – наукометрични, които отразяват научните постижения или постижения в художествено-творческата или спортната дейност; и такива, които отразяват постижения в преподавателската дейност. Към тях университетите ще добавят допълнителни критерии.
С новия законопроект за първи път се въвеждат и условия и ред за установяване на научно плагиатство. Такава възможност ще има както по време на провеждане на процедурите, така и след получаването на научна степен и заемане на академична длъжност.
edin drugii
Рейтинг: 2491 Неутралночакай да тичам поне за една доцентура ,че после става по скъпо .
rumen5252
Рейтинг: 420 НеутралноАситентите ви май трябва да имат научната степен Др. Тогава откъде ще си намирате толкова Др-и за асистенти?
Отделно, ще се проверяват ли вече "изкласилите" Др-и, големи Др-и, професори и доценти дали отговарят на тези критерии? Или който еб*л - еб*л...
Една Другарка
Рейтинг: 714 НеутралноПффф...
Във форумите на Икономедиа е пълно с хленчещи конформисти. В много голям процент от случаите изразите, ЗАПОЧВАЩИ с: "Аз мисля..."; "Аз считам..."; "По мое мнение..."; "Според мен.." - ЗАВЪРШВАТ с някакви чутовни глупости, резултат от "мисловния" процес.Като се знае персони с какви "нАучни постижения" защитават доцентури и професури...
Пише се едно и също, по банални теми, под различни заглавия, в различни издания - и това се брои за нАучен принос. Тъпчовците се договарят да се цитират взаимно и да трупат брой споменавания, та им се рейтинговат нАучните разработки...
Толкова много хора станаха МАСОВО доценти и професори, без от това да е произлязла никакаква полза нито за науката, нито за образованието... Ползата е единствено в допълнителните начисления към месечното им възнаграждание...
МАСОВО се приемат за докторанти всякакви протежета, които даже не могат да говорят добре български език.
ВАК може да е била отчасти и орган за репресии, но допускаше много по-малко "брак" сред доцентите и професорите...
Държавните ВУЗ-ове са се превърнали в една хранилка за верни партийни другари и неуспели да се реализират в друга дейност амбициозни кариеристчета..
stein
Рейтинг: 832 НеутралноВъвеждането на общи критерии за професори, доценти и главни асистенти е много добра идея, но е доста закъсняла. За съжаление вече имаме маса "игнатовски" професори и доценти, които още години ще спрягат глагола "мотам се" из университетите и БАН.
"Свободата започва там, където свършва невежеството." Виктор Юго.zhivko6461
Рейтинг: 1781 НеутралноНе би било трудно и при съществуваща ВАК персони със спорни "нАучни постижения" да защитават доцентури и професури. Както и при системата, която ще действа след приемане на новия закон.
Може и да греша. Би било чудесно!
pilgrim.epsylon
Рейтинг: 308 Неутрално:))))
olimpipanov
Рейтинг: 1027 НеутралноСлед дъжд качулка. Напълни се с игтатовчета масово и всекви небъдници стнаха професори и доценти.
А как ще се избегне унитата и и-тутите да са пашалък, в който самозабравили се доценти да решажат кой да и кой не и да пускат най-вече по приятелско пиянска линия конкурси.
bobhunter
Рейтинг: 835 НеутралноПо- честно се провеждат процедурите по провъзгласяването на блогородническите титли "сър", "граф", "лорд", отколкото титуловането на българските доценти и професори. Тук, в България; единствено в България и Русия, значението на тези "научни" титли се използва като сертификат за професионална годност и начин за заработване на повече пари ПО ЗАСЛУГИ!!! Всъщност титлите нямат почти никакво значение за професионалната им годност, защото всеки ден е нов, поради което е необходимо да се доказваш постоянно. Не знам Алберт Айнщайн дали е бил доцент или професор, или Мария Скодловска Кюри да е имала научни титли. Знаем ги само с имената им и въпреки това са били НАЙ- ВЕЛИКИТЕ! Колкото са по- дребни и незначителни, толкова повече се пъчат. Форма без съдържание. Крайно време е да се сложи точка по този въпрос. Както при артистите махнаха"заслужил" и "народен", така също титуловането като "доцент" и "професор" трябва да се премахне. Професорите и доцентите не са нищо повече от учители, преподаватели във висше учебно заведение. А в България много от така нар. професори и доценти даже изобщо не преподават.
gianni
Рейтинг: 881 НеутралноПрез 1906г Мария Склодовска Кюри става първата жена професор в Сорбоната.
gianni
Рейтинг: 881 НеутралноПо време на ВАК имаше професори и доценти без изобщо да са били кандидати на науките.
mitko11
Рейтинг: 1920 ВеселоДо коментар [#8] от "bobhunter":
Да чукаш, преди да влезеш, е въпрос на възпитание.Да чукаш, след като си влязъл - е въпрос на възможности!Преди доста време Светлин Русев отива на посещение при Пабло Пикасо. Още с влизането си Русев се представя:
-Светлин Русев, академик, народен художник, Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин, Почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена......
На което Пикасо отговаря:
-Приятно ми е, Пабло Пикасо.....
snower
Рейтинг: 305 НеутралноПоради бездействието и безхаберието на чиновниците от МОН тези звания и титли са напълно компрометирани. Всяка катедра си определя собствени критерии за качество и преподавателите трупат титли без покритие, за да им растат заплатите.
galapagas
Рейтинг: 781 НеутралноОбщите критерии, колкото и да са закъснели, са положителна стъпка. Тя трябва да се комбинира обаче и с обратна проверка за съответствие на игнатовките доценти и професори. Освен това трябва да се върнат старите титли на хората от БАН - там доценти и професори не може да има, защото те не преподават. Или да са 'научни сътрудници', или 'научни работници', или 'изследователи' с някакви прилагателни отпред - младши, старши, главен.
mitko11
Рейтинг: 1920 ВеселоСпоред Закона за развитие на академичния състав научни степени са :
Да чукаш, преди да влезеш, е въпрос на възпитание.Да чукаш, след като си влязъл - е въпрос на възможности!-образователно - научна степен "доктор"
-научна степен "доктор на науките"
Главен асистент, доцент, професор са академични длъжности. Иначе казано, не би трябвало да има доживотни професори и доценти.
Длъжността доцент или професор се заема с конкурс за определено време и след това човекът си е отново доктор.
Съпоствено с казармата, един лейтенант/доктор/ може да бъде както командир на взвод/доцент/, така и командир на рота/професор/. След като бъде свален от длъжност, остава отново лейтенант.....
Milva
Рейтинг: 668 НеутралноТова, че не знаеш, говори зле само за теб.
Айнщайн е бил професор в Принстън, а Мари Кюри - в Сорбоната.
Впрочем, в САЩ например професор означава унивеситетски преподавател. Не е като при нас пожизнена титла, а се дава от унивеситета. Като се пенсионираш или ако излезеш от системата не си вече професор.
I don't want to believe. I want to know.
arminius
Рейтинг: 237 НеутралноВ някои институти на БАН и, доколкото ми е известно, в Софийския университет все още се спазва традицията професурата да се предхожда от защитата на т. нар. "голяма докторска". Но тази традиция все повече граничи с мазохизъм, защото новоизлюпените университети произвеждат професори на килограм, откакто беше премахнато от министър Игнатов изискването за голяма дисертация. Цитируемостта като наукометричен критерий също девалвира поради изобилието от самоцитиращи се тандеми на принципа "ти мене аз тебе".
Така някои бабаити в науката набират по 100-200 цитата годишно от един и същ автор в провинциални сборници със статии. И понеже формално правилата са спазени, господата процъфтяват в кариерата и няма кой да ги спре.
Emil Dimov
Рейтинг: 619 ЛюбопитноДългоочакваните единни критерии за професори и доценти може да са факт напролет?!
До коментар [#1] от "edin drug":
...чакай да тичам поне за една доцентура, че после става по скъпо!
Всичко в тази "държава" ама май, че и такава липсва, щото мафията купува и продава всичко, за което се сетиш! Скоро няКОЙ писа, че в ХТИ има много повече професори по математика (който не могат да решават даже и квадратно уравнение ) от МФ на СУ, не зная дали това е вярно, но ако е така жална ни майка!!!
mitko11
Рейтинг: 1920 ВеселоДо коментар [#16] от "arminius":
Да чукаш, преди да влезеш, е въпрос на възпитание.Да чукаш, след като си влязъл - е въпрос на възможности!Каква е дикторската дисертация на Георги Лозанов, койтоп се титулова ту доцент, ту професор? Или Импакт фактора?
Роси
Рейтинг: 8495 НеутралноСтига са ги произвеждали по партиина линия.
Николов
Рейтинг: 1601 Неутрално(1) импакт фактор и
(2) несвързани автори
биха елиминирали 90% от псевдо-цитатите.
Под "несвързани автори" имам предвид автори, които никога не са били съ-автори. В момента в който сред авторите има дори и един бивш съ-автор нещата стават леко подозрителни. “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
Николов
Рейтинг: 1601 НеутралноПродължение от #20:
“If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. BelfortБих добавил и трето условие:
(3) При цитируемостта да не се броят review articles
Review-тата много често се свеждат до просто изброяване на публикации без да се вникне по същество във всяка една от тях. Така дори третокласни публикации могат да "навъртят" цитируемост без да имат кой знае какъв оригинален принос.
rumen5252
Рейтинг: 420 НеутралноДо коментар [#16] от "arminius":
"Така някои бабаити в науката набират по 100-200 цитата годишно от един и същ автор в провинциални сборници със статии."
Номерът не минава, ако за цитиране се взема информация от Google Scholar. Там се броят само цитиранията в списания в JCR.
rumen5252
Рейтинг: 420 НеутралноДо коментар [#21] от "Николай Николов":
"(3) При цитируемостта да не се броят review articles"
Това не е правилно. РевЮтата са много ценни за младите изследователи, за да натрупат начална информация по някаква тема. Освен това никак лесно не се публикуват ревЮта в списания JCR.
Николов
Рейтинг: 1601 НеутралноПри оригинални публикации цитатите са по-"стойностни". По-често е в конкретен контекст и връзката с конкретното изследване е по-тясна.
По принцип, за сериозна публикация изключването на ревютата при изчисляване на цитируемостта не би имало никакво значение. Но за някоя повърхностна публикация това може да се окаже фатално защото може да се окаже, че никоя оригинална публикация не си прави труда да я цитира. Та, ако се изключат ревютата маса автори на ниско-стойностни публикации ще изпищят. А за останалите ефектът ще е незначителен.
А при преброяване на научните трудове въобще не бих броял ревютата. Първо, защото там няма оригинално откритие. Второ, защото ревютата генерират огромна цитируемост - средното ревю е в пъти по-цитирано от средната оригинална публикация при все, че да се публикува оригинална публикация е много по-трудно. Т.е. включването на ревютата би дало предимство на автори преразказващи това, което са открили другите пред автори, които действително са открили нещо ново. “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
Николов
Рейтинг: 1601 Неутралноneut
Рейтинг: 5380 НеутралноТипично по български. Напълнихме ненужни университети с некадърни хабилитирани лица и после искаме качествено образование и наука
In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the restneut
Рейтинг: 5380 НеутралноДо коментар [#11] от "mitko11":
In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the restТъп виц. Пикасо почина през 1973 г., когато Русев нямаше никакви титли
Chernomorski
Рейтинг: 665 НеутралноА какво ще правим с тези, които са получили титлите с подкупи и партийни връзки?
Николов
Рейтинг: 1601 НеутралноАз бих казал - по-добре късно отколкото никога. А заварените кадри могат лека-полека да бъдат изчистени ако след време сложат изискване за процент активни учени - напр. определен процент от щата на всеки университет да са публикували като пръв автор в журнал с Импакт фактор в последните 10 години. И на тях да има дадат по-голям глас в академичните съвети - напр. гласът на всеки активен учен да се умножава по три.
За мен най-големият проблем е изобщо да приемат каквито и да е смислени критерии за нови кадри без да ги разводнят след време. Ако дори това направят ще черпя. Ама не съм голям оптимист. “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
rumen5252
Рейтинг: 420 НеутралноДо коментар [#29] от "Николай Николов":
"А заварените кадри могат лека-полека да бъдат изчистени..."
Ти си голям оптимист! Аз съм по възраст над 65 години, и от тях около 40 години работя в академични среди в България и после в странство (20 години + 20 години). Много трудно се изхвърлят некадърните от ситемата, МНОГО трудно. Практически е невъзможно.
А твоята идея за импакт фактор, 10 години и не знам си какво - е само бла-бла. Изкуствени конструкции. Никога няма да бъде осъществена, понеже ще доведе до оголване на научните центрове и университетите в България.
Ако си млад и искаш да работиш наука - заминавай в някоя бяла страна, където ще можеш да правиш наука. Ако си стар и/или никой не те иска в странство - остани си в България и си копай лозето. Ако вече си в бяла страна и правиш наука - ти пожелавам успех!
Николов
Рейтинг: 1601 НеутралноДо коментар [#30] от "rumen5252":
“If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. BelfortКоментарът Ви е до голяма степен безсмислен. Ами като няма изход хайде да сядаме да мреме? Типично български манталитет.
Системата никъди и никога не се е променяла лесно или пък изведнъж. Промените са като дупките дето капчиците вода ги издълбават в камъните - стават бавно и постепенно. Важното е водата постоянно да капе.
А иначе за мен не се безпокойте.
rumen5252
Рейтинг: 420 НеутралноДо коментар [#31] от "Николай Николов":
"Ами като няма изход хайде да сядаме да мреме? "
Няма да мреме, просто ще се изнесем където условията са по-добри. Което направих аз и моите наследници, Слава Богу, навреме.
"Системата никъди и никога не се е променяла лесно или пък изведнъж. "
Прав си: ти променяй "системата", на добър час! Ако смяташ че имаш хиляда години живот, докато "капката пробие скалата".