© Георги Кожухаров
Политическа воля за окончателно приемане на минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност обеща министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в понеделник. Заместникът му Петър Николов очаква през пролетта да има успешен завършек за въвеждането на единните критерии за професори, доценти и главни асистенти, тъй като имало политически консенсус за приемане на второ четене на съответните поправки в закона за развитието на академичния състав у нас.
Новите текстове бяха одобрени на първо четене в парламента на 13 юли м.г. Те повтарят законопроект, който бе приет на първо четене от 43-ия парламент, но не бе обсъждан на второ четене, тъй като бяха свикани предсрочни парламентарни избори. След закриването Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет през 2010 г. университетите сами разписват процедурите и критериите за придобиване на научни степенни, заради което има съмнения за ударно хабилитиране на професори и доценти.
Новият законопроект въвежда минимални критерии за академично израстване. Идеята е кандидатите за професори, доценти и главни асистенти да "събират" определен брой точки по обобщени показатели в съответната научна област, които според зам.-министър Николов вече са разписани и обсъдени с ректорите. Показателите са два вида – наукометрични, които отразяват научните постижения или постижения в художествено-творческата или спортната дейност; и такива, които отразяват постижения в преподавателската дейност. Към тях университетите ще добавят допълнителни критерии.
С новия законопроект за първи път се въвеждат и условия и ред за установяване на научно плагиатство. Такава възможност ще има както по време на провеждане на процедурите, така и след получаването на научна степен и заемане на академична длъжност.
