Дългоочакваните единни критерии за професори и доценти може да са факт напролет

Дългоочакваните единни критерии за професори и доценти може да са факт напролет

© Георги Кожухаров



Политическа воля за окончателно приемане на минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност обеща министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в понеделник. Заместникът му Петър Николов очаква през пролетта да има успешен завършек за въвеждането на единните критерии за професори, доценти и главни асистенти, тъй като имало политически консенсус за приемане на второ четене на съответните поправки в закона за развитието на академичния състав у нас.


Новите текстове бяха одобрени на първо четене в парламента на 13 юли м.г. Те повтарят законопроект, който бе приет на първо четене от 43-ия парламент, но не бе обсъждан на второ четене, тъй като бяха свикани предсрочни парламентарни избори. След закриването Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет през 2010 г. университетите сами разписват процедурите и критериите за придобиване на научни степенни, заради което има съмнения за ударно хабилитиране на професори и доценти.


Новият законопроект въвежда минимални критерии за академично израстване. Идеята е кандидатите за професори, доценти и главни асистенти да "събират" определен брой точки по обобщени показатели в съответната научна област, които според зам.-министър Николов вече са разписани и обсъдени с ректорите. Показателите са два вида – наукометрични, които отразяват научните постижения или постижения в художествено-творческата или спортната дейност; и такива, които отразяват постижения в преподавателската дейност. Към тях университетите ще добавят допълнителни критерии.


С новия законопроект за първи път се въвеждат и условия и ред за установяване на научно плагиатство. Такава възможност ще има както по време на провеждане на процедурите, така и след получаването на научна степен и заемане на академична длъжност.

Ключови думи към статията:

Коментари (32)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на edin drug
    edin drug
    Рейтинг: 2218 Неутрално

    чакай да тичам поне за една доцентура ,че после става по скъпо .

  2. 2 Профил на rumen5252
    rumen5252
    Рейтинг: 399 Неутрално

    Аситентите ви май трябва да имат научната степен Др. Тогава откъде ще си намирате толкова Др-и за асистенти?
    Отделно, ще се проверяват ли вече "изкласилите" Др-и, големи Др-и, професори и доценти дали отговарят на тези критерии? Или който еб*л - еб*л...

  3. 3 Профил на Другарката Михайловна
    Другарката Михайловна
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Пффф...

    Като се знае персони с какви "нАучни постижения" защитават доцентури и професури...

    Пише се едно и също, по банални теми, под различни заглавия, в различни издания - и това се брои за нАучен принос. Тъпчовците се договарят да се цитират взаимно и да трупат брой споменавания, та им се рейтинговат нАучните разработки...

    Толкова много хора станаха МАСОВО доценти и професори, без от това да е произлязла никакаква полза нито за науката, нито за образованието... Ползата е единствено в допълнителните начисления към месечното им възнаграждание...

    МАСОВО се приемат за докторанти всякакви протежета, които даже не могат да говорят добре български език.

    ВАК може да е била отчасти и орган за репресии, но допускаше много по-малко "брак" сред доцентите и професорите...

    Държавните ВУЗ-ове са се превърнали в една хранилка за верни партийни другари и неуспели да се реализират в друга дейност амбициозни кариеристчета..

    Във форумите на Икономедиа е пълно с хленчещи конформисти.
  4. 4 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 855 Неутрално

    Въвеждането на общи критерии за професори, доценти и главни асистенти е много добра идея, но е доста закъсняла. За съжаление вече имаме маса "игнатовски" професори и доценти, които още години ще спрягат глагола "мотам се" из университетите и БАН.

  5. 5 Профил на zhivko6461
    zhivko6461
    Рейтинг: 1351 Неутрално

    Пффф...Като се знае персони с какви "нАучни постижения" защитават доцентури и професури...Толкова много хора станаха МАСОВО доценти и професори, без от това да е произлязла никакаква полза нито за науката, нито за образованието... Ползата е единствено в допълнителните начисления към месечното им възнаграждание...МАСОВО се приемат за докторанти всякакви протежета, които даже не могат да говорят добре български език.ВАК може да е била отчасти и орган за репресии, но допускаше много по-малко "брак" сред доцентите и професорите... Държавните ВУЗ-ове са се превърнали в една хранилка за верни партийни другари и неуспели да се реализират в друга дейност амбициозни кариеристчета..
    —цитат от коментар 3 на Другарката Михайловна

    Не би било трудно и при съществуваща ВАК персони със спорни "нАучни постижения" да защитават доцентури и професури. Както и при системата, която ще действа след приемане на новия закон.
    Може и да греша. Би било чудесно!

  6. 6 Профил на pilgrim.epsylon
    pilgrim.epsylon
    Рейтинг: 231 Неутрално

    Или който еб*л - еб*л...
    —цитат от коментар 2 на rumen5252


    :))))

  7. 7 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 1115 Неутрално

    След дъжд качулка. Напълни се с игтатовчета масово и всекви небъдници стнаха професори и доценти.

    А как ще се избегне унитата и и-тутите да са пашалък, в който самозабравили се доценти да решажат кой да и кой не и да пускат най-вече по приятелско пиянска линия конкурси.

  8. 8 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 699 Неутрално

    По- честно се провеждат процедурите по провъзгласяването на блогородническите титли "сър", "граф", "лорд", отколкото титуловането на българските доценти и професори. Тук, в България; единствено в България и Русия, значението на тези "научни" титли се използва като сертификат за професионална годност и начин за заработване на повече пари ПО ЗАСЛУГИ!!! Всъщност титлите нямат почти никакво значение за професионалната им годност, защото всеки ден е нов, поради което е необходимо да се доказваш постоянно. Не знам Алберт Айнщайн дали е бил доцент или професор, или Мария Скодловска Кюри да е имала научни титли. Знаем ги само с имената им и въпреки това са били НАЙ- ВЕЛИКИТЕ! Колкото са по- дребни и незначителни, толкова повече се пъчат. Форма без съдържание. Крайно време е да се сложи точка по този въпрос. Както при артистите махнаха"заслужил" и "народен", така също титуловането като "доцент" и "професор" трябва да се премахне. Професорите и доцентите не са нищо повече от учители, преподаватели във висше учебно заведение. А в България много от така нар. професори и доценти даже изобщо не преподават.

  9. 9 Профил на gianni
    gianni
    Рейтинг: 941 Неутрално

    Не знам Алберт Айнщайн дали е бил доцент или професор, или Мария Скодловска Кюри да е имала научни титли...
    —цитат от коментар 8 на bobhunter


    През 1906г Мария Склодовска Кюри става първата жена професор в Сорбоната.

  10. 10 Профил на gianni
    gianni
    Рейтинг: 941 Неутрално

    Не би било трудно и при съществуваща ВАК персони със спорни "нАучни постижения" да защитават доцентури и професури.
    —цитат от коментар 5 на zhivko6461


    По време на ВАК имаше професори и доценти без изобщо да са били кандидати на науките.

  11. 11 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 1666 Весело

    До коментар [#8] от "bobhunter":

    Преди доста време Светлин Русев отива на посещение при Пабло Пикасо. Още с влизането си Русев се представя:
    -Светлин Русев, академик, народен художник, Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин, Почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена......
    На което Пикасо отговаря:
    -Приятно ми е, Пабло Пикасо.....

    Генерал Сандокан с двата МИГ-а
  12. 12 Профил на snower
    snower
    Рейтинг: 308 Неутрално

    Поради бездействието и безхаберието на чиновниците от МОН тези звания и титли са напълно компрометирани. Всяка катедра си определя собствени критерии за качество и преподавателите трупат титли без покритие, за да им растат заплатите.

  13. 13 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1713 Неутрално

    Общите критерии, колкото и да са закъснели, са положителна стъпка. Тя трябва да се комбинира обаче и с обратна проверка за съответствие на игнатовките доценти и професори. Освен това трябва да се върнат старите титли на хората от БАН - там доценти и професори не може да има, защото те не преподават. Или да са 'научни сътрудници', или 'научни работници', или 'изследователи' с някакви прилагателни отпред - младши, старши, главен.

  14. 14 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 1666 Весело

    Според Закона за развитие на академичния състав научни степени са :
    -образователно - научна степен "доктор"
    -научна степен "доктор на науките"
    Главен асистент, доцент, професор са академични длъжности. Иначе казано, не би трябвало да има доживотни професори и доценти.
    Длъжността доцент или професор се заема с конкурс за определено време и след това човекът си е отново доктор.
    Съпоствено с казармата, един лейтенант/доктор/ може да бъде както командир на взвод/доцент/, така и командир на рота/професор/. След като бъде свален от длъжност, остава отново лейтенант.....

    Генерал Сандокан с двата МИГ-а
  15. 15 Профил на Milva
    Milva
    Рейтинг: 840 Неутрално

    Не знам Алберт Айнщайн дали е бил доцент или професор, или Мария Скодловска Кюри да е имала научни титли.
    —цитат от коментар 8 на bobhunter


    Това, че не знаеш, говори зле само за теб.
    Айнщайн е бил професор в Принстън, а Мари Кюри - в Сорбоната.

    Впрочем, в САЩ например професор означава унивеситетски преподавател. Не е като при нас пожизнена титла, а се дава от унивеситета. Като се пенсионираш или ако излезеш от системата не си вече професор.

    I don't want to believe. I want to know.
  16. 16 Профил на arminius
    arminius
    Рейтинг: 269 Неутрално

    В някои институти на БАН и, доколкото ми е известно, в Софийския университет все още се спазва традицията професурата да се предхожда от защитата на т. нар. "голяма докторска". Но тази традиция все повече граничи с мазохизъм, защото новоизлюпените университети произвеждат професори на килограм, откакто беше премахнато от министър Игнатов изискването за голяма дисертация. Цитируемостта като наукометричен критерий също девалвира поради изобилието от самоцитиращи се тандеми на принципа "ти мене аз тебе".
    Така някои бабаити в науката набират по 100-200 цитата годишно от един и същ автор в провинциални сборници със статии. И понеже формално правилата са спазени, господата процъфтяват в кариерата и няма кой да ги спре.

  17. 17 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 634 Любопитно

    Дългоочакваните единни критерии за професори и доценти може да са факт напролет?!

    До коментар [#1] от "edin drug":
    ...чакай да тичам поне за една доцентура, че после става по скъпо!

    Всичко в тази "държава" ама май, че и такава липсва, щото мафията купува и продава всичко, за което се сетиш! Скоро няКОЙ писа, че в ХТИ има много повече професори по математика (който не могат да решават даже и квадратно уравнение ) от МФ на СУ, не зная дали това е вярно, но ако е така жална ни майка!!!

  18. 18 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 1666 Весело

    До коментар [#16] от "arminius":

    Каква е дикторската дисертация на Георги Лозанов, койтоп се титулова ту доцент, ту професор? Или Импакт фактора?

    Генерал Сандокан с двата МИГ-а
  19. 19 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8289 Неутрално

    Стига са ги произвеждали по партиина линия.

  20. 20 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1603 Неутрално

    Цитируемостта като наукометричен критерий също девалвира поради изобилието от самоцитиращи се тандеми на принципа "ти мене аз тебе". Така някои бабаити в науката набират по 100-200 цитата годишно от един и същ автор в провинциални сборници със статии. И понеже формално правилата са спазени, господата процъфтяват в кариерата и няма кой да ги спре.
    —цитат от коментар 16 на arminius
    Прав сте. Затова трябва да се гледат само цитати в журнали с импакт фактор в публикации от несвързани автори. Тези 2 условия:

    (1) импакт фактор и
    (2) несвързани автори

    биха елиминирали 90% от псевдо-цитатите.

    Под "несвързани автори" имам предвид автори, които никога не са били съ-автори. В момента в който сред авторите има дори и един бивш съ-автор нещата стават леко подозрителни.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  21. 21 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1603 Неутрално

    Продължение от #20:

    Бих добавил и трето условие:

    (3) При цитируемостта да не се броят review articles

    Review-тата много често се свеждат до просто изброяване на публикации без да се вникне по същество във всяка една от тях. Така дори третокласни публикации могат да "навъртят" цитируемост без да имат кой знае какъв оригинален принос.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  22. 22 Профил на rumen5252
    rumen5252
    Рейтинг: 399 Неутрално

    До коментар [#16] от "arminius":

    "Така някои бабаити в науката набират по 100-200 цитата годишно от един и същ автор в провинциални сборници със статии."
    Номерът не минава, ако за цитиране се взема информация от Google Scholar. Там се броят само цитиранията в списания в JCR.

  23. 23 Профил на rumen5252
    rumen5252
    Рейтинг: 399 Неутрално

    До коментар [#21] от "Николай Николов":

    "(3) При цитируемостта да не се броят review articles"
    Това не е правилно. РевЮтата са много ценни за младите изследователи, за да натрупат начална информация по някаква тема. Освен това никак лесно не се публикуват ревЮта в списания JCR.

  24. 24 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1603 Неутрално

    До коментар [#21] от "Николай Николов":"(3) При цитируемостта да не се броят review articles"Това не е правилно. РевЮтата са много ценни за младите изследователи, за да натрупат начална информация по някаква тема. Освен това никак лесно не се публикуват ревЮта в списания JCR.
    —цитат от коментар 23 на rumen5252
    Ревю-тата са, наистина, ценни - не само за млади автори. За това изобщо не споря. Но ако от мен зависи не бих ги броял при цитируемостта. Просто защото много от цитатите там са повърхностни. Напр. казва се "Ген А е замесен в болест Б" след което следват няколко препратки към публикации правещи подобен извод. Но много често не се влиза в подробности в индивидуалните публикации. Това, апропо, става не само при ревютата. Но всяко едно ревю навъртява десетки такива цитати. Един вид, сравнително лесно е да попаднеш в ревю дори и по такъв повърхностен начин.

    При оригинални публикации цитатите са по-"стойностни". По-често е в конкретен контекст и връзката с конкретното изследване е по-тясна.

    По принцип, за сериозна публикация изключването на ревютата при изчисляване на цитируемостта не би имало никакво значение. Но за някоя повърхностна публикация това може да се окаже фатално защото може да се окаже, че никоя оригинална публикация не си прави труда да я цитира. Та, ако се изключат ревютата маса автори на ниско-стойностни публикации ще изпищят. А за останалите ефектът ще е незначителен.

    А при преброяване на научните трудове въобще не бих броял ревютата. Първо, защото там няма оригинално откритие. Второ, защото ревютата генерират огромна цитируемост - средното ревю е в пъти по-цитирано от средната оригинална публикация при все, че да се публикува оригинална публикация е много по-трудно. Т.е. включването на ревютата би дало предимство на автори преразказващи това, което са открили другите пред автори, които действително са открили нещо ново.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  25. 25 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1603 Неутрално

    До коментар [#16] от "arminius":"Така някои бабаити в науката набират по 100-200 цитата годишно от един и същ автор в провинциални сборници със статии."Номерът не минава, ако за цитиране се взема информация от Google Scholar. Там се броят само цитиранията в списания в JCR.
    —цитат от коментар 22 на rumen5252
    Доколкото знам, Google Scholar брои всички цитати - включително и в не-публикации като дипломни работи, патенти и technical reports.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  26. 26 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 6762 Неутрално

    Типично по български. Напълнихме ненужни университети с некадърни хабилитирани лица и после искаме качествено образование и наука

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  27. 27 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 6762 Неутрално

    До коментар [#11] от "mitko11":

    Тъп виц. Пикасо почина през 1973 г., когато Русев нямаше никакви титли

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  28. 28 Профил на chernomorski
    chernomorski
    Рейтинг: 500 Неутрално

    А какво ще правим с тези, които са получили титлите с подкупи и партийни връзки?

  29. 29 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1603 Неутрално

    Типично по български. Напълнихме ненужни университети с некадърни хабилитирани лица и после искаме качествено образование и наука
    —цитат от коментар 26 на neut
    Ама и коментарът ти е типично български. Никога не се изтъква позитивното - само негатвното. Ако решат да правят нещо правилно - "защо не го направиха преди?"

    Аз бих казал - по-добре късно отколкото никога. А заварените кадри могат лека-полека да бъдат изчистени ако след време сложат изискване за процент активни учени - напр. определен процент от щата на всеки университет да са публикували като пръв автор в журнал с Импакт фактор в последните 10 години. И на тях да има дадат по-голям глас в академичните съвети - напр. гласът на всеки активен учен да се умножава по три.

    За мен най-големият проблем е изобщо да приемат каквито и да е смислени критерии за нови кадри без да ги разводнят след време. Ако дори това направят ще черпя. Ама не съм голям оптимист.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  30. 30 Профил на rumen5252
    rumen5252
    Рейтинг: 399 Неутрално

    До коментар [#29] от "Николай Николов":

    "А заварените кадри могат лека-полека да бъдат изчистени..."
    Ти си голям оптимист! Аз съм по възраст над 65 години, и от тях около 40 години работя в академични среди в България и после в странство (20 години + 20 години). Много трудно се изхвърлят некадърните от ситемата, МНОГО трудно. Практически е невъзможно.
    А твоята идея за импакт фактор, 10 години и не знам си какво - е само бла-бла. Изкуствени конструкции. Никога няма да бъде осъществена, понеже ще доведе до оголване на научните центрове и университетите в България.
    Ако си млад и искаш да работиш наука - заминавай в някоя бяла страна, където ще можеш да правиш наука. Ако си стар и/или никой не те иска в странство - остани си в България и си копай лозето. Ако вече си в бяла страна и правиш наука - ти пожелавам успех!

  31. 31 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1603 Неутрално

    До коментар [#30] от "rumen5252":

    Коментарът Ви е до голяма степен безсмислен. Ами като няма изход хайде да сядаме да мреме? Типично български манталитет.

    Системата никъди и никога не се е променяла лесно или пък изведнъж. Промените са като дупките дето капчиците вода ги издълбават в камъните - стават бавно и постепенно. Важното е водата постоянно да капе.

    А иначе за мен не се безпокойте.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  32. 32 Профил на rumen5252
    rumen5252
    Рейтинг: 399 Неутрално

    До коментар [#31] от "Николай Николов":

    "Ами като няма изход хайде да сядаме да мреме? "
    Няма да мреме, просто ще се изнесем където условията са по-добри. Което направих аз и моите наследници, Слава Богу, навреме.

    "Системата никъди и никога не се е променяла лесно или пък изведнъж. "
    Прав си: ти променяй "системата", на добър час! Ако смяташ че имаш хиляда години живот, докато "капката пробие скалата".





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK