Да помогнеш на сирийски деца да учат в България

Нур и Билал са в България от няколко години заедно с майка си. Те бягат от Сирия заради войната, получават статут тук, но не продължават "на Запад" и остават. Нур е на 16 години, а брат й е по-малък с три години. Живеят на квартира в Харманли, майката работи на две места, а децата посещават българско училище - в село Иваново.

Това е и първото училище, чийто директор Андриян Христов и преподаватели се "осмелиха" да приемат деца бежанци. Осмелиха - защото през 2015 г. всички учебни заведения в област Харманли отказват заради нежеланието на родителите, негативна обществена нагласа и липсата на практика и нормативна уредба.

Двете деца имат по-голяма сестра, която се е омъжила в Турция, а по-големият им брат и баща им са останали в Сирия.

"Дневник" проследи един учебен ден на Нури през ноември. В същия ден Билал беше освободен, за да участва във футболен мач с младежкия отбор на Харманли, в който той играе дясно крило. Христо Стоичков и Кристиано Роналдо са му любимци и иска един ден да играе в "Барселона".

Автобусът за училището в Иваново тръгва всеки ден в 7.30 ч от Харманли. Нур избира винаги задните седалки. Отпред сядат учителите. При потегляне на автобуса гръмва гръцка музика. Нур е гримирана и със слушалки, за да слуша каквото иска. Разстоянието от града до селото е 10 км. Докато стигне до училище автобусът се пълни наполовина с ученици и учители.

Автобусът пристига малко преди първия учебен звънец. До началото на часовете Нур ще бъде при по-големите деца в училище, които са по-близо до възрастта ѝ, а след това влиза с още осем деца в трети клас. Сяда отново на последния чин. Така е до междучасието, когато отново ще избяга при по-големите. Нейните приятелки обаче тази година са в осми клас и вече учат в Харманли. Въпреки това си намира компания.

Днес започват с четене. "Две снегушки...", зачита "Бодливият трън" учителят Миро Терзиев. Децата се въртят и оглеждат заради новите си посетители. След като прочете разказа, децата едно по едно четат по няколко изречения на глас, след това той им дава време да го довършат наум и започна да им задава въпроси по съдържанието. След като приключи с въпросите се приближава към едно дете и го пита много тихо - "днес изобщо не се включи, спи ли ти се?" и го щипе по бузата. Терзиев обръща внимание на всички. Помага винаги и на Нур.

В училището обхватът на мобилните телефони се губи, както и мобилният интернет, wifi няма, но и не трябва - в междучасията децата бягат на двора или си играят в коридорите.

В часа по математика децата се разприказват и си подсказват, когато стане дума за задачи. Карат се, защото на дъската остават едва няколко математически упражнения и всеки иска да излезе и да смята. Нур също е пред дъската. Накрая всички вдигат ръка и искат да направят последното изваждане. "И гостите се убедиха, че в смятането сте по-добри от четенето", шегува се учителят.

Третият час е по английски език, в който сирийското момиче се справя най-добре. След часовете следва занималня, а след нея Нури ще изчаква автобуса, който да я прибере в Харманли.

Тя е усмихната през цялия ден. На добър български език ни разказва, че в България много й харесва. Радва се, че са останали тук. Всички в училище се държат добре с нея и единственото, което й липсва са приятелките й, които вече са в гимназията в града.

Следващата година Нур и брат ѝ сигурно ще бъдат направо в шести клас, каза за "Дневник" директорът Андриян Христов.

Той разказа, че комуникацията с двете сирийски деца в началото не е била толкова трудна, защото са прекарали известно време в Турция и са знаели турски език, а "ние имаме деца от турския етнос". Допълни, че опитвайки "на принципа проба-грешка" са успели да ги приобщят. Билал е напреднал много по-бързо от останалите деца-чужденци (в училището е имало и други сирийски и афганистански деца, но са заминали за Германия или Турция). С тях са ползвали Билал за преводач. И на принципа на взаимното обучение се справяхме, като през Възраждането, казва Христов.

Днес в училището само Нур и Билал са деца-бежанци. За приобщаването им със сигурност е помогнала любовта на момчето към футбола и на Нур към танците. Тя харесвала много българските хора и искала от директора да пускат народна музика в междучасията, както и следобед, когато имат занималня.

Христов си спомня и за един труден момент след идването на двете сирийски деца, при който родителите на българските ученици са реагирали. "Билал е доста палав и влизаше в конфликти, то дори не са конфликти, а спречквания - по детски, за топката примерно. И децата се оплакваха на родителите си. Обсъждахме с учители и родители и акцентирах, че когато има такъв "конфликт" между деца от един етнос или между ромско и турско дете, нещата се преодоляват и не стигат до родителите. Но когато се намесеше Билал, ставаше друго. Буквално след час - два пристигаха родители в училището. След много разговори и разяснителна кампания - че не може да се постави знак за равенство между сириец и терорист, нещата са успокоиха".

Днес сирийските деца имат много приятели сред съучениците си. "Училището ни е като бялата лястовица", твърди и директорът му.

Всичко, което трябва да знаете за: