Пет партии поискаха премахването на паметниците и символите на комунизма

Петте партии са ДСБ, "Да, България", ДЕОС, Зелените и БЗНС. На снимката - Христо Иванов, лидер на "Да, България"

Пет извънпарламентарни партии - "Да, България", ДСБ, ДЕОС, "Зелените" и БЗНС, поискаха да се премахнат паметниците и символите на комунизма, както и да се криминализира отричането на престъпния характер на този режим.

В обща декларация по повод 1 февруари - ден за почит към жертвите на комунистическия режим, петте партии заявяват, че подкрепят "изучаването на неподправената история, тази с престъпленията на комунистическия режим в училищата, за да се помни истината и никога да не се повтаря".

"Ние, като представители на демократичната общност в България, вярваме, че основна функция на държавата е гарантирането на живота, достойнството и основните човешки права, както и създаването на условия за свободно развитие на гражданското общество и равнопоставеност на хората. Ние не сме забравили и се прекланяме пред жертвите на комунистическия режим – най-голямото унищожително "бедствие", сполетяло България през 20 век", пишат партиите.

Те участваха днес във възпоменателната церемония пред мемориала в градинката на НДК.

"Днес свеждаме глави пред жестоко убитите и отдаваме почит на оцелелите мъченици и заявяваме, че ще направим всичко по силите си, и невъзможното дори, да не допуснем отново това нещастие да сполети нашия народ. С ясното съзнание сме за предпоставките и събитията, които направиха България лесна жертва на съветската хегемония и агресия", става известно още от общата позиция.

Ето и останалата част от декларацията:

Не сме забравили, че през първите десетилетия на 20 век, след серия от стратегически грешки, в България е установен

безмилостен и престъпен комунистически режим.

Вместо да защитава живота и свободата и да брани собствеността на гражданите, вярната на Кремъл власт се впуска в масово изтребление на националния политически, стопански и културен елит.

Снимката е от 1 февруари 2018 година пред мемориала на жертвите на комунизма

Хиляди са убити без съд и присъда. Опитът на демократично мислещите политици, включили се в управлението, с надежда да спасят или спрат, каквото е възможно, да сложат край на разправата посредством формиране на т.нар. "Народен съд", не дава резултат. Никой от обвинените

не получава шанс за справедлив процес.

Когато единици са оправдани, от Москва Георги Димитров настоява за още повече смъртни присъди. На 1 февруари 1945 година са убити регентите и множество министри, депутати и висши офицери.

Твърде скоро най-принципните демократи, противопоставили се на всякакво сътрудничество с нацистите по време на войната, отново преминават в опозиция вече на новата диктатура. Комунистическият режим арестува лидера на демократичната опозиция Никола Петков на банките на Народното събрание и

след скалъпен процес го осъжда на смърт.

След неговото зверско убийство десетки хиляди демократично мислещи хора са изпратени по лагери и затвори.

В много области на страната смели горяни повеждат неравна борба срещу отнемането на свободата и собствеността на гражданите. Десетки хиляди достойни граждани от всички етноси и вероизповедания биват жестоко изтезавани и малтретирани в лагерите и затворите, защото отстояват докрай и не предават демократичната кауза. Икономическото и социално развитие на България безвъзвратно изостава спрямо развитите страни. Световната изолация оставя тежки белези върху две поколения българи. Но духът на българската демокрация не се пречупва, защото ние пазим заветите на нашите деди, за да бъдем двигател на общественото развитие в България.