Финансиране, чуждестранни студенти, наука и други решения за университетите

Финансиране, чуждестранни студенти, наука и други решения за университетите

© Юлия Лазарова



Намаляване на разликите във финансирането на професионалните направления в университетите, по-добри процедури за акредитация, улесняване на записването на чуждестранни студенти и изцяло държавно финансиране на студентите държавна поръчка, но срещу работа за държавата след дипломирането - това са част от идеите на ректори за промени в системата за висшето образование.


След финансирането според качеството и очакваните единни критерии за професори и доценти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че предстоят промени в акредитацията и управлението на университетите.


"Министърът и Съветът на ректорите работят в посока бъдещи реформи", каза пред "Дневник" председателят на съвета и ректор на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" проф. Любен Тотев, но не коментира подробности. Ректорите на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (проф. Анастас Герджиков), на Университета за национално и световно стопанство (проф. Стати Статев) и на Стопанската академия "Д.А. Ценов" в Свищов (доц. Иван Марчевски) дадоха мнения какви промени са необходими.


За акредитацията като бюрократичен процес




За ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев акредитацията е бюрократичен процес, който трябва да се оптимизира. "Сега всеки университет получава институционална акредитация и програмни акредитации по всяко от професионалните направления, в които обучава бакалаври и магистри, и отделно акредитация за всяка докторантска програма. Като се добави и следакредитационният контрол, това е един перманентен процес, особено в големите университети, какъвто е УНСС. За шест години не успяваме да приключим всички програмни акредитации и отново навлизаме в институционална", казва проф. Статев. Той уточнява, че поради тази причина в УНСС има комисия по акредитацията и главен секретар по акредитацията.


Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков смята, че е необходимо да се подобрят критериите на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за различните видове процедури. Конференция по въпроса предстои да се проведе в Софийския университет. "Отдавна е ясно, че трябва да се намери и механизъм за обединяване на институционалната и на програмната акредитация, защото те донякъде се дублират и наличието и на двете затруднява университетите, които постоянно са в акредитация, за която освен това трябва да плащат", смята проф. Герджиков. Според него обаче още от 2004 г. акредитацията дава оценка до каква степен са ефективни вътрешните системи за контрол на качеството.


За университетите, в които се учи всичко


"Друг е проблемът, че всяко висше училище обучава и бакалаври, и магистри, и доктори, защото при скала от 0 до 10 почти всички акредитационни оценки са над 8. Това е все едно в един университет на студентите да се пишат само шестици и по изключение петици", казва още проф. Статев. Той посочва, че в цял свят в дадено професионално направление голямата част от висшите училища обучават студенти само в ОКС "бакалавър", по-малка част от тях - и в ОКС "магистър", и само най-добрите – в ОНС "доктор". "Не е нормално университети с нулева научна дейност да обучават докторанти", смята проф. Статев.


Според ректора на Стопанската академия "Д.А. Ценов" в Свищов доц. Иван Марчевски оценките при акредитацията не дават реално разграничение за качеството на обучение в различните университети, тъй като са концентрирани по скалата от 8 до 10. Така се налагало държавата да финансира обучение например по направление "Администрация и управление" на 20 места, макар и на малко да имало нужното качество. "Аз съм повече от убеден, че трябва да се намали броят на акредитираните направления, но това нещо трудно може да стане с посочване", смята доц. Марчевски.


За управлението на университетите


"Основният проблем при управлението на университетите е, че колективните органи за управление - общото събрание и академичният съвет, не могат да вземат лесно решения в полза на целия университет, ако отделните звена не са съгласни. Това спъва всички сериозни реформи, защото интересите на звената надделяват над интересите на университета като цяло. Трябва да се намери механизъм за преодоляване на този проблем", смята ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.


Според доц. Иван Марчевски трябва да има по-здрава връзка между ректорските ръководства и Министерството на образованието и науката, като изпълнителната власт подкрепя ректорите в техните идеи за промени.


Според ректора на УНСС проф. Стати Статев са необходими по-адекватни мерки за държавна намеса в държавните висши училища в няколко посоки, сред които държавната поръчка да проектира нуждите на държавата и нейните ангажименти. "Например на приетите по този начин студенти държавата да поеме изцяло разходите за обучение, за общежитие (при необходимост) и да осигури стипендии, а студентите да се задължат да работят за държавата пет години след дипломирането си. Същият подход може да се приложи и за бизнеса – да плаща на университетите за обучението на специалисти, които са му необходими. След това, който не успее да стане студент по тези две направления в желаната от него специалност, да плаща обучението си. Това ще оптимизира обществения ресурс за висше образование и наука", смята той.


За чуждестранните студенти


Преодоляване на финансовите дисбаланси при финансирането на различните направления и либерализиране на приема на чуждестранни студенти също са необходими според ректора на УНСС. Той казва, че са нужни ясни правила за приема на студенти от страните - членки на ЕС, тъй като в момента те имат равни права с българските граждани, което в повечето случаи прави невъзможен или незаконен техният прием.


"Как да се явят на кандидатстудентски изпит и да бъдат класирани наравно с българските си колеги при толкова големи различия в учебните програми в средното образование и езиковите бариери", коментира проф. Статев. По думите му трябва да се премахне и абсурдът - да е нужна виза за прием на студенти от трети страни, при положение че виза се издава, след като те са записани като студенти.


За разликите във финансирането


"Според Стратегията за висше образование през 2018 г. 40% от държавното финансиране трябва да е за качество, през 2019 г. – 50%, а през 2020 г. – 60%. Все още сме далеч както от тези проценти, така и от консенсус по важния въпрос "Що е качество във висшето образование и как се мери то". Основната част от държавното финансиране във висшето образование продължава да е "на калпак", казва ректорът на УНСС проф. Стати Статев.


Ректорите говорят и за необходимост за намаляване на разликата между най-ниското и най-високо субсидираното от държавата професионално направление. В момента тя продължава да е повече от едно към десет, докато в чужбина не надвишава едно към пет. "Така в годините се образуваха група от системно недофинансирани професионални направления и такива, които формират излишъци. Това неминуемо води до финансови дисбаланси в системата на висшето образование", смята ректорът на УНСС. И според него, и според ректора на Стопанската академия в Свищов е нужна гъвкава и постоянно действаща система за определяне на базовите държавни нормативи за финансиране на различните професионални направления.


"Не останаха други направления освен "Администрация и управление" и "Икономика", в които да няма увеличение. Макар да сме (Стопанската академия - бел. авт.) сред трите най-добри в страната по тези направления, това, което получаваме от държавата като издръжка, е под 40% от бюджета ни, т.е. на практика функционираме като частно училище, тъй като по-голяма част от парите си ги набавяме като собствени приходи", казва доц. Иван Марчевски.


И за науката


"През последните години беше проведена сериозна реформа във висшето образование, която стимулира повишаването на качеството, а не както досега - увеличаване на броя на студентите. Проблемът е, че дотук реформата засегна само образователната дейност на висшите училища. Необходимо е същият принцип да се въведе и при финансирането на научните изследвания - финансирането да е според резултатите", смята проф. Анастас Герджиков.


Според проф. Стати Статев е нужно едно решение - един Закон за висшето образование и науката и всяко висше училище и научна организация съобразно него да си търси мястото при равни условия. "Сега системата на висшето образование и науката осъществява дейността си на основата на четири закона - за висшето образование, за развитието на академичния състав, за Българката академия на науките и за Селскостопанската академия (ЗВО, ЗРАСРБ, ЗБАН и ЗССА). Противоречията между ЗВО и ЗРАЗРБ са толкова много, че е почти невъзможно тези два закона да бъдат съгласувани. Наличието на вторите два закона пък поставя въпроса защо няма закони и за останалите 51 висши училища, след като има за две научни организации. Затова държавата трябва да реши как ще управлява системата – функционално или институционално", казва той.

Ключови думи към статията:

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ЙЕИ
    ЙЕИ
    Рейтинг: 1123 Неутрално

    Крадците обясняват, как да се пази парата :-)
    Реформа е нужна, нужна е конкуренция между университетите за всеки студент.
    Да се спре държавната поръчка.
    Да се образува Фонд "Стипендии за ВО."
    И стипендии да се дават само на ученици с успех над 4.50 от матурата. Другите акоискат да учат да си намерят финансиране.
    Стипендията или да се отработва внасяйки 10 год осигуровки в НОИ и данъци в хазната или да се връща. НЯМА да финансираме само чуждите икономики.

  2. 2 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 1125 Неутрално

    Те се сетиха за единни критерии за доцове и професоря. А тези получили игнатовски титли ноетговарящи на никакви серизони научни критерии ще си ги запазят ли ?!

    А разни самозабравили се доцентини, които са направили институтите и университетите (а в България такъв истинки е само един) какво ще ги правим.

  3. 3 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 1125 Неутрално

    Горе забравих да кажа направили у-тутите и университетите ФЕОДАЛНИ владения.

  4. 4 Профил на jif44392826
    jif44392826
    Рейтинг: 574 Неутрално

    До коментар [#1] от "ЙЕИ":

    И намаляване на бройката университети.

  5. 5 Профил на ЙЕИ
    ЙЕИ
    Рейтинг: 1123 Неутрално

    До коментар [#4] от "jif44392826":

    Те сами ще намалеят. Ограничението 4.50 е достатъчно.
    От сегашните студенти само 1/3 имат такъв успех.
    Даже стипендиите могат да се вдигнат 3 пъти за да не ревът университетите че заплащането било мизерно.
    И когато стипендиите се регулират по направления заявени от бизнесът и администрацията всичко ще си дойде на мястото.
    Няма да произвеждаме 50 никому ненужни философи, а ще обучаваме по 1000 програмиста и 500 инжинера за които има стипендии. Бройките за икономика и право като се сведът на необходимото ниво - няма се жалват децата че на ТЕ били учили за меринджеи, а никой неще да им повери да управляват биологична единица даже.

  6. 6 Профил на ЙЕИ
    ЙЕИ
    Рейтинг: 1123 Неутрално

    До коментар [#4] от "jif44392826":

    Те сами ще намалеят. Ограничението 4.50 е достатъчно.
    От сегашните студенти само 1/3 имат такъв успех.
    Даже стипендиите могат да се вдигнат 3 пъти за да не ревът университетите че заплащането било мизерно.
    И когато стипендиите се регулират по направления заявени от бизнесът и администрацията всичко ще си дойде на мястото.
    Няма да произвеждаме 50 никому ненужни философи, а ще обучаваме по 1000 програмиста и 500 инжинера за които има стипендии. Бройките за икономика и право като се сведът на необходимото ниво - няма се жалват децата че на ТЕ били учили за меринджеи, а никой неще да им повери да управляват биологична единица даже.

  7. 7 Профил на tribiri
    tribiri
    Рейтинг: 2363 Неутрално

    Въпросът с финансиранрто на ВУЗовете може да бъде решен по-най различен начин. Например в рамките на Великобритания, в Англия образованието се заплаща и годишната такса е над 9000 паунда на година в зависимост от университета. В Шотландия обаче, образованието се плаща от държавата дори и на чуждестранните студенти. Затова университетите в Единбург и Глазгоу стават все по-популярни и желани и непрекъснато напредват в класациите.

    Какво ли сънува един идиот, че вечно е прав - пак, пак и пак! Започне ли да се държи като скот.. Какъв идиот!? Това е просто глупак!
  8. 8 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 692 Неутрално

    Спорът тук е излишен. Образованието и науката, ще отидат там където са вече армията и здравеопазването! засега, просто имА ПАРИ за усвояване! Ако на цялата българска икономика и трябват само хиляда програмисти и 500 инженери, по добре да ги внесем отвън. Хората имат развойни центрове с по 10000 специалисти! Тука имаме заводи с по 100 работници, сглобяващи нещо на ръка!

  9. 9 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 2035 Весело

    До коментар [#8] от "ban":

    Да де, ама нали на тези хора трябва да се плащат добри заплати. А нашите "бизнес-мъни" са съгласни да ни напълнят с молдовци и украинци, само и само да не повишат заплатите...

    България е "крайник с руска гангрена за ампутиране"
  10. 10 Профил на rumen5252
    rumen5252
    Рейтинг: 412 Неутрално

    До коментар [#8] от "ban":

    Да, но БАН трябва да остане според теб, нали??? За да продължи да нищо-прави, както досега.
    Именно БАН трябва да се закрие, и тогава ще има пари и за университетите. Достатъчно България и българите са наливали пари в тази каца без дъно и с нулева възвращаемост.

  11. 11 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4258 Неутрално

    Без да има външна, Европейска акредитация стагнацията ще продължава. Зная че се крием зад академичната независимост, но една стратегия за членство в Европейски и световни професионални организации с акредитация от тяд би помогнала кардинално да се подобри процеса. Наш френски партньор започна петгодишния процес по влизане и акредитация от AACSB (бизнес администрация). В резултат на това за десет години от 36 масто днес е на 5-то място във Франция в класацията на подобни институции.

  12. 12 Профил на Denis Stoyanov
    Denis Stoyanov
    Рейтинг: 251 Весело

    "и изцяло държавно финансиране на студентите държавна поръчка, но срещу работа за държавата след дипломирането - това са част от идеите на ректори за промени в системата за висшето образование." Хо, хо хо. Направо виждам за допълнителни 4000 лева (която всъщност е държавната акредитация) как хората ще се впуснат на тълпи да се редят за държавна поръчка. В коя държавна институция ще работят примерно 3000 програмистта на година. Да кажем че 5 години най-малко трябва да работят, т.е. коя е тая държавна институция която има нужда от 15 000 програмиста. Или в по-лошия случая 45 000 икономиста, 50 000 туризъм експерти, 30 000 философо-психолози и т.н.?

    Представям си на шведите колко им е трудно с 2 милиона човека повече от нас, че и на всеки живеещ в Европа му покриват всички сметки. Тц, тц, тц...

  13. 13 Профил на Пешката
    Пешката
    Рейтинг: 3094 Неутрално


    "Друг е проблемът, че всяко висше училище обучава и бакалаври, и магистри, и доктори, защото при скала от 0 до 10 почти всички акредитационни оценки са над 8. Това е все едно в един университет на студентите да се пишат само шестици и по изключение петици", казва още проф. Статев. Той посочва, че в цял свят в дадено професионално направление голямата част от висшите училища обучават студенти само в ОКС "бакалавър", по-малка част от тях - и в ОКС "магистър", и само най-добрите – в ОНС "доктор". "Не е нормално университети с нулева научна дейност да обучават докторанти", смята проф. Статев.
    ----
    напълно съгласен. Също така да се търси външна акредитация за бизнес училищата - ААCSB или ЕQUIS - така ще се привличат и повече чуждестранни студенти, а и ще се вдигне нивото на академичните разработки, и тн.

    Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрел.
  14. 14 Профил на plamen_b
    plamen_b
    Рейтинг: 2791 Неутрално

    Ако на цялата българска икономика и трябват само хиляда програмисти и 500 инженери, по добре да ги внесем отвън.
    —цитат от коментар 8 на ban


    Ако имаме 1.000.000 програмисти и тяхната компетенция и заплащане (спрамо компетенцията) са конкурентни, мога да Ви гарантирам, че до края на годината ще бъдат наети всичките.

  15. 15 Профил на plamen_b
    plamen_b
    Рейтинг: 2791 Любопитно

    "Той казва, че са нужни ясни правила за приема на студенти от страните - членки на ЕС, тъй като в момента те имат равни права с българските граждани, което в повечето случаи прави невъзможен или незаконен техният прием."

    Това не го разбирам. Приема на българските граждани в български университети е възможен и законен. Същите тези българчета могат да кандидатстват в гръцки, немски или френски университети на същите условия като гръцките, немските или френските граждани. Как не могат тези гръцки, немски или френски кандидат-студенти да се състезават за места в българските университети наравно с българчетата и ако бъдат приети - да учат при същите условия?

    Някой може ли да ми го обясни?

  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK