Пламен Георгиев (вдясно), председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Представителят за свободата на медиите към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) е изпратил в началото на февруари писмо до представителя на България в организацията Светослав Спасов, в което се изразява загриженост към "последните развития в България, които могат да имат негативно влияние върху съществуването на изданията "Капитал" и "Дневник".
Става въпрос за действията на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) спрямо съиздателя на двете издания Иво Прокопиев. В края на миналата година комисията наложи обезпечение върху имущество и активи на Иво Прокопиев и съпругата му Галя Прокопиева за близо 200 млн. лева, а в края на януари Апелативният съд в Бургас потвърди запорите. Предстои внасянето на иск от комисията в съда.
В писмото на ОССЕ, включваща десетки държави от Европа, но също така и САЩ и Канада, се преразказват фактите по случая и се иска от властите в България повече информция, както и
какви ще са "последствията за продължаване дейността на засегнатите медии".
Писмото завършва с уверение, че продължаващото разследване и развитие по случая не трябва да доведат "до ограничаване работата на медиите и възможността те да продължат с дейността си".
Писмото е било изпратено до Министерството на външните работи. Оттам заместник-министър Юрий Щерк го препраща до съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, председателя на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов, председателя на СЕМ и на Апелативния съд - Бургас, както и до заместник-министъра на правосъдието Десислава Ахладова.
В препратеното писмо се иска отговор на въпрос "дали наложените обезпечителни мерки могат да доведат до пряко или косвено ограничаване свободата на словото и независимостта на медиите "Капитал" и "Дневник".
Днес писмото беше включено за разглеждане в дневния ред на съдийската колегия.
Съдържанието му беше прочетено от водещия заседанието председател на Върховния касационен съд Лозан Панов.
След като се чу за какво става въпрос, се чуха гласове от членовете на колегията: "Какво се иска?"
"Ние сме орган, който има определени правомощия, но не можем да се намесваме в отделните органи на съдебна власт. Няма как да съдействаме и да отговорим на въпроса дали тези обезпечителни мерки ограничават пряко или косвено независимостта на медиите. Нито познаваме делата, нито имаме правото да даваме указания на съдилищата", реагира Цветинка Пашкунова, която, преди да влезе в съдебния съвет, беше върховен съдия.
Избраният от квотата на парламента и доскоро адвокат Боян Новански заяви, че това, което знае от пресата, е, че запорите са наложени "върху лицето Прокопиев, не върху медиите".
Според председателя на ВКС Лозан Панов съдийската колегия може да отговори, като даде конкретна информация по случая - номера на делото, по какво производство се е развило, какъв е резултатът в едно със съдебния акт.
Срещу това възрази Боряна Димитрова (член на съвета от съдебната квота и бивш председател на Окръжния съд в Бургас). "Против съм да даваме каквито и да било данни. Трябва да го приемем за сведение. Сезирали са председателя на Апелативния съд в Бургас, който, ако прецени, ще даде данни", заяви Димитрова. Към нейното становище се присъедини и Даниела Марчева.
Според Боян Магдаличнев очевидно се иска да вземе отношение дали с акта на съда в Бургас се нарушава свободата на медиите. "Но ние не можем да направим това", каза още Магдалинчев.
Панов отново репликира, че може да се изиска информация по делото, защото очевидно това се иска.
На гласуване бяха подложени две предложения: едното да се приеме за сведение, с мотив, че съдийската колегия не е компетентна да отговори, а другото от Лозан Панов - да се предостави информация по делото.
В крайна сметка писмото беше гласувано за сведение.
Не е известно дали има отговори от другите институции. От прочетеното от Панов стана известно, че даденият срок за отговор е краят на февруари, т.е. утре.
