Илия Троянов: Властите са били великодушни към Юлия Кръстева

Юлия Кръстева

© Анелия Николова

Юлия Кръстева



Сред множеството статии в германския печат се появи и анализ от българо-германския писател Илия Троянов във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" под заглавие "Властите са били великодушни", съобщи "Дойче веле". Статията визира случая "Юлия Кръстева", за която миналата седмица Комисията по досиетата обяви, че е била секретен сътрудник на Първо главно управление (ПГУ) на бившата ДС. Поради големия интерес комисията публикува досието на Кръстева, от което се видя, че няма написани от нея материали.


Илия Троянов е писател и преводач от български произход, живеещ и работещ от 1971 г. в чужбина, първо в Германия. Най-известен у нас е с книгата, по която бе създаден и филмът "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде".


В подзаглавието на статията му се казва: "Юлия Кръстева, една от най-известните интелектуалки на нашето време, предполагаемо е шпионирала свои колеги в полза на България."




Троянов подробно анализира публикуваното досие на Кръстева и твърди, че през 1971 година досието е "преминало от Шесто главно управление в Първо главно управление на ДС". Това според него говорело "за контакти на Кръстева със службите още преди официалното ѝ вербуване от ПГУ", но не уточнява дали контактите са се изразявали в наблюдение на Кръстева, или тя съзнателно е контактувала със службите на комунистическия режим.


"Липсват писмените доклади на Сабина", заявява Троянов, без да посочва защо смята, че е имало писмени доклади.


Троянов е убеден, че досието е прочиствано и доказва това твърдение с двойното и тройно номериране на страниците. "Бързо става ясно какво липсва: писмените доклади на агент Сабина. Няма нито един", пише Илия Троянов.


Писателят прави извода, че досието е истинско


по пътя на логиката - защо им е било необходимо на комунистическите служби да фалшифицират, след като тя "не е била враг на народната власт и не се е дори борила срещу тоталитарния режим".


Троянов казва: "Аргументът, че липсата на писмени доклади сваля бремето от плещите на г-жа Кръстева, няма тежест. Фактът, че досието ѝ е било прочистено, може да означава тъкмо обратното: че властите са искали да опазят бившата си агентка", заявява авторът на "Власт и съпротива", за когото не съществува никакво алтернативно обяснение на липсата на писмени сведения от Юлия Кръстева.


Троянов анализира и реакцията на Кръстева, като поставя нейното публично отричане да е принадлежала към ДС в графата на всички, които отричали, тъй като - пише той - "почти никога не се е случвало бивши информатори, шпиони или доносници да признаят вината си".


Прави впечатление доверието, с което Троянов се отнася към материалите на ДС, и изводите, които прави въз основа на тях, след като


самият той преди време се определи за потърпевш от преводач, свързан с ДС,


на неговата творба "Власт и съпротива", изследваща Държавна сигурност. Троянов написа през миналата година есе - пак във "Франкфуртер алгемайне цайтунг", в което обвини един от най-уважаваните български преводачи от немски език, че умишлено е пропуснал и променил пасажи от неговата книга. Поводът писателят да публикува есето четири месеца след излизането на книгата на български стана стихосбирката "Балът на тираните" на литературния историк Пламен Дойнов, който под прикритието на поезията прави изводи от документите, видени по време на проучванията му в архивите на ДС.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK