Случаят с Желяз Андреев би довел до промяна в договора със САЩ само с тяхно съгласие (коригирана)

Снимката е преди заседанието на първоинстнационния съд, който разглежда мярката за неотклонение на Желяз Андреев докато му тече процедурата по екстрадиция. След това прокуратурата се отказа да иска задържането му и делото не стигна до по-горната съдебна инстанция.

© Спас Спасов

Снимката е преди заседанието на първоинстнационния съд, който разглежда мярката за неотклонение на Желяз Андреев докато му тече процедурата по екстрадиция. След това прокуратурата се отказа да иска задържането му и делото не стигна до по-горната съдебна инстанция.



*Заглавието и началото на статията са променени на 23 април по молба на Министерството на правосъдието, заради неточност в материала на "Икономист".


Случаят на Желяз Андреев, чиято екстрадиция поиска САЩ и доведе до протести в негова защита в страната и в Лондон, няма как да доведе веднага до преразглеждане на договора за екстрадиция с Америка. Това са обяснили юристи на "Икономист", информира специализираният правен сайт news.lex.bg. Искането за такава промяна бе поискано от омбудсманът Мая Манолова след среща с Желяз Андреев. То обаче може да стане само със съгласието на САЩ, са обяснили от правосъдното министерство.


Щатски съд търси Андреев във връзка с водено разследване от властите във Флорида срещу 11 души по обвинения, че са нарушили ембаргото за търговия със Сирия. Петима от тях - Желяз Андреев, Михаела Ненова, Любка Христова, Искрен Георгиев и Иван Сергиев, са българи. Американските власти поискаха екстрадицията и на другите четирима български граждани. Прокуратурата обаче обяви, че няма да иска задържането им под стража докато тече производството по екстрадиция като главният прокурор се позова на мотивите на определението на първоинстанционния съд, който отказа да остави в ареста Андреев.

"Не е разумно да се мисли, че такъв договор може да бъде променен веднага, защото това не може да се случи без другата страна, която е САЩ. Този тип договори са еднотипни, сключен е през 2008 г., предишният е от 1928 г." , са коментирали от правосъдното министерство.
"Истината е, че трябва да се разбере защо през 2008 г., когато е сключван договорът, подписът е сложен механично и не е изследван въпросът за различието между правните системи у нас и в САЩ", коментира пред "Икономист" Христо Христев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Подписът под договора е на Миглена Тачева, правосъден министър в правителството на тройната коалиция и настоящ директор на Националния институт по правосъдие. До момента тя не е коментирала темата, но от правосъдното ведомство подчертават, че това са еднотипни договори и те не подлежат на коментар.




От 2013 г. досега България е екстрадирала 7 българи по искане на Америка, показват данните на оглавяваното от Цецка Цачева министерство. "Обратен процес - от САЩ към България, няма", каза преди дни вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов.


За сравнение след опита за преврат в Турция, България е предала на южната ни съседка четирима души - двама през 2016 г. и двама през 2017 г. Не са предавани български граждани.


Очаквайте следващата седмица в dnevnik.bg - с колко държави България има подписани договори за екстрадиция и какви са ѝ задълженията по тях.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK