Бегълците от правосъдие у нас предпочитат южните европейски държави, Германия и Англия

Бегълците от правосъдие у нас предпочитат южните европейски държави, Германия и Англия

© Надежда Чипева, Капитал



Бегълците от българското правосъдие предпочитат южните европейски държави - Италия, Испания, Гърция, както и Германия, Австрия и Великобритания. Това се разбира от отговорите на Министерството на правосъдието на въпроси на "Дневник", изпратени във връзка със случая на Желяз Андреев, чиято екстрадиция поиска САЩ и доведе до протести в негова защита в страната и в Лондон.


Искането за задържане на Андреев е във връзка с водено разследване от властите във Флорида срещу 11 души по обвинения, че са нарушили ембаргото за търговия със Сирия. Петима от тях - Желяз Андреев, Михаела Ненова, Любка Христова, Искрен Георгиев и Иван Сергиев, са българи. Американските власти поискаха екстрадицията и на другите четирима български граждани. Прокуратурата обаче обяви, че няма да иска задържането им под стража докато тече производството по екстрадиция, като главният прокурор се позова на мотивите на определението на първоинстанционния съд, който отказа да остави в ареста Андреев.


Съдът отказа временното задържане на Желяз Андреев, а прокуратурата се отказа да протестира съдебното определение.

© Спас Спасов

Съдът отказа временното задържане на Желяз Андреев, а прокуратурата се отказа да протестира съдебното определение.




България очаква екстрадиция на български граждани най-често от страни, членки на Европейския съюз. В последните години най-често преписките са до Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Испания и Гърция.


От оглавяваното от Цецка Цачева ведомство не могат да дадат отговор за това колко български граждани е поискала България да бъдат върнати у нас. Те не посочват и молбите, като уточняват: "Допускането или отказ за екстрадиции се постановяват от съда. В този смисъл няма как Министерството на правосъдието да прогнозира колко от българските молби или тези на държавите, с които имаме споразумения за това, ще бъдат удовлетворени", отговарят от ведомството без да посочват колко е броят поне на тези молби.


Заради председателството - без нови договори за екстрадиция


От отговора на правосъдното министерство се разбира още, че последният подписан договор за екстрадиция е с Казахстан от 14 ноември 2014 г. Към настоящия момент министерството пък било ангажирано изцяло с ангажиментите, следващи от Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и не се предвижда провеждане на преговори и подписване на нови договори за екстрадиция в близкото бъдеще.


Иначе България е страна по редица международни актове, които предвиждат задължение за екстрадиция на хора, издирвани за целите на наказателно производство или за изпълнение на влязла в сила присъда. Условно те могат да бъдат разделени на три групи: многостранни международни договори, двустранни международни договори и актове на Европейския съюз.


Водещ акт в групата на многостранните международни договори е Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г. Конвенцията и протоколите към нея се прилагат, съобразно предпоставките залегнали в тях, между България и останалите 46 европейски държави страни по конкретния акт.


Практиката на Министерството на правосъдието след 1993 г. е


да не се сключват подобни комплексни договори.


Всички нови договори за екстрадиция уреждат самостоятелно тази форма на сътрудничеството по наказателни дела. Двустранните договори, уреждащи единствено екстрадиция са девет - с Беларус, Индия, Казахстан, Китай, Ливан, Мароко, Република Корея, САЩ и Узбекистан.


На трето място са и актовете на Европейския съюз и конкретно Рамково решение от 2002 г. за процедурите за предаване между държавите членки и Европейската заповед за арест. То заменя многостранните и двустранни договори за предаване/екстрадиция между държавите членки и се прилага между всички 28 държави членки на Съюза.Задълженията от подобни международни актове могат да се обобщят така:


Всяка договаряща страна се задължава да предава на другата държава при отправяне на съответно искане според разпоредбите и условията, установени с конкретния договор, хората, които се намират на нейна територия, и са обвинени или осъдени за престъпления, даващи основание за екстрадиция. Това задължение обаче не е установено като абсолют и изисква наличието на изброените в договора предпоставки за допускане на екстрадицията, както и липсата на което и да е основанията за отказ от екстрадиране.


Преценката за това в България се прави в рамките на съдебно производство, образувано след внасяне на документите от страна на окръжната прокуратура, водено пред окръжния съд по местозадържане на човека.


В края на миналата седмица от коментари на юристи пред "Икономист" стана известно, че случаят на Желяз Андреев няма как веднага да доведе до преразглеждане на договора за екстрадиция с Америка. Искането за промяна бе поискано от омбудсмана Мая Манолова. Тя обаче може да стане само със съгласието на САЩ.


Според данните на правосъдното министерство от 2013 г. досега


България е екстрадирала 7 българи по искане на САЩ.


"Обратен процес - от САЩ към България, няма", пък заяви преди време вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. След опита за преврат в Турция България е предала четирима души на южната ни съседка, показват още данните на правосъдното министерство - двама през 2016 г. и двама през 2017 г. Като подчертават, че България не е предавала български граждани на Турция.


В статистиката на правосъдното ведомство обаче не е попаднало предаването на седем турски граждани през октомври 2016 г., които бяха посрещнати там като гюленисти.


Екстрадиция се допуска


само, когато деянието съставлява престъпление по българския закон и по закона на молещата държава и за него се предвижда затвор или мярка, изискваща задържане на лицето за не по-малко от една година или друго по-тежко наказание.


По принцип екстрадиция спрямо български граждани не се допуска, освен ако това е предвидено във влязъл в сила международен договор, по който България е страна. От международните ни договори единствено този с Америка допуска екстрадиция на собствени граждани на двете държави. Не се екстрадират и хора, на което е предоставено убежище в страната; чужди граждани, които има съдебен имунитет в България; наказателнонеотговорните според българските закони.


Екстрадиция се отказва


за политическо или свързано с него престъпление, с изключение на престъпленията, които по силата на закон или на международен договор, по който България е страна, не се смятат за политически; за военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право; ако човекът, чието предаване се иска, ще бъде съден от извънреден съд в молещата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд. И още редица изрично посочени условия, сред които и това че екстрадиция се отказва за държави в които се прилагае смъртното наказание.


Молба за екстрадиция се подава от компетентен орган на молещата държава в писмена форма до българското Министерство на правосъдието. Министърът на правосъдието проверява молбата и приложените към нея документи. След проверката министърът изпраща незабавно на Върховната касационна прокуратура молбата за екстрадиция или молбата за временно задържане, което се иска от молещата държава преди изпращането на молба за екстрадиция в неотложни случаи.


След установяване на местонахождението и самоличността на човека Върховната касационна прокуратура го задържа за срок до 72 часа и изпраща молбата за временно задържане заедно с всички документи на окръжния прокурор, в чийто район се намира лицето. В същия срок окръжният прокурор назначава защитник и преводач на задържания - ако не владее български език, и внася в съответния окръжен съд искане за временния му арест.


Окръжният съд разглежда искането и се произнася с определение, с което постановява временно задържане или друга мярка на процесуална принуда, която осигурява участието на задържания в производството по екстрадиция, докато искането са разгледа и реши по същество. Временно задържане се взема за срок до 40 дни или за друг срок, установен в международен договор, по който България е страна. Определението на съда може да се обжалва/протестира пред апелативния съд в тридневен срок.


Върховната касационна прокуратура уведомява незабавно министъра на правосъдието и молещата държава за взетата мярка. Прокурорът отменя временното задържане, ако в определения от съда срок България не получи молбата за екстрадиция и нужните документи. Освобождаването на задържания при тази хипотеза не е пречка за нов арест с цел екстрадиция или за извършване на самата екстрадиция, ако молбата бъде получена след определения от съда срок.


След получаване на прокурорската преписка по молбата за екстрадиция окръжният съд образува дело и насрочва съдебно заседание не по-късно от 7 дни от постъпването ѝ. Молбата за екстрадиция се разглежда в открито заседание от трима съдии с участието на прокурор.


Съдът постановява решение, с което допуска или отказва екстрадиция. Във всички случаи, когато я допуска, той взема мярка за неотклонение задържане под стража до фактическото предаване на лоцето на молещата държава. Производството по екстрадиция е двуинстанционно.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK