Комисар Йоурова: Страните в ЕС, които не желаят Истанбулската конвенция, могат само да променят закони

"Насилието срещу жените: отговорът на ЕС" - Вера Йоурова, еврокомисар по правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете

© Юлия Лазарова

"Насилието срещу жените: отговорът на ЕС" - Вера Йоурова, еврокомисар по правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете



Избори 2022

Страните членки, които вземат законодателни мерки в поза на жертвите на домашно насилие, правят втория най-добър избор, ако не желаят да ратифицират Истанбулската конвенция. Това каза в София Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, правата на потребителите и равенството между половете.


Част от програмата ѝ в България беше дебатът "Насилието срещу жени: Отговорът на ЕС" – част от инициативата "Граждански диалог", което дава възможност на граждани да се срещнат лице в лице с представители на Европейската комисия.


"Уверяваме ви, че не въвеждаме в никое общество трети пол... еднополови бракове... нито други неща, свързани с Истанбулската конвенция в дебата в България, но и в други страни," каза Йоурова в обобщен отговор на въпроси за понятието "социален пол" и използвания от противниците на конвенцията термин "джендър идеология". Тя продължи с пример със Словакия, избрала да въведе елементи от документа в законодателството си, без да ратифицира.




"Мога честно да ви кажа, че това е втората най-добра опция. Разбира се, бих искала Истанбулската конвенция да бъде ратифицирана от всички страни, но ако дадена членка вземе законодателните мерки, които ще помогнат на жертвите, мога да го приема."


Попитана от "Дневник" и пакетът с предложения, разглеждани от прокуратурата и вътрешното министерство в България, са надеждна алтернатива и могат да заместят конвенцията, тя каза: "Не знаех, че и в България има такива предложения (като в Словакия), трябва да ги прочета. Бих предпочела пълна ратификация. Алтернативите, които може да доведат до по-добра защита на жертвите, може да е вторият вариант. Но съм тук, за да ви убедя и ще продължавам да го правя, че няма нищо рисковано в Истанбулската конвенция и ще е добре да се ратифицира. Тъй като мисля, че това е сериозна тема навсякъде в Европа, бих казала, че ще е добре, ако имаме хармонизирани правила в ЕС. Включително за хората, които пътуват из ЕС - това искахме, за да могат хора, които живеят където и да е в съюза, да разчитат на хармонизирано законодателство."


"И на мен ми се случи"


Йоурова загатна и за личната си история, свързана с насилието срещу жени. Тя разказа за дебат в Европейския парламент през 2015 г. с между 50 и 100 евродепутати жени, пред които обяснила, че една на всеки три жени е жертва на насилие. "В хода на дебата, докато тези жени ме подтикваха да направя повече срещу домашното насилие, осъзнах, че това, което можем да направим заедно, е да станем и да кажем: да, и на мен ми се случи. И да не ни е срам."


"Аз го направих, изправих се и казах: Бях жертва на такова насилие. Кой друг? Един на трима. Никой (не го направи), защото е вид личен срам.... Да, случи ми се, преди много години, беше в публичното пространство и никой не ми помогна. Липсата на интерес от гледащите беше толкова ужасна, колкото и поведението на извършителя. Това имам предвид, като казвам: да подтикнем обществото да промени отношението си, защото не е нормално."


Какво да се направи


"Трябва да комбинираме различни мерки, за да разберем как да намалим (случаите на домашно насилие)," каза Йоурова и предупреди: "Все още е убеждение на част от обществото, че насилието срещу жените е нещо нормално, което трябва да търпим. Трябва да се борим срещу това." Според нея не става дума само за подобряване на "статистическите данни" за домашното насилие, а и за промяна на нагласите в обществото.


"Бих искала всички страни членки да са подготвени за този феномен," добави Йоурова, като спомена правата на жертвите и мерки, за да бъдат насърчени те да разкажат, че са били жертви. Според нея България също има нужда от промени в средата, за да се избегне "стигмата", че жертвата е "заслужавала" съдбата си.
Комисарят увери, че Брюксел работи по редица проекти в държавите членки с организации, които предлагат помощ на пострадалите, и финансират обучение за полицаи и съдебни служители как да се справят с подобни случаи. "Уважавам напълно компетенциите на държавите в сигурността, но (прилагането на законите) зависи изцяло от действията на държавите членки."


Попитана как може всички страхуващи се от конвенцията да бъдат убедени, че тя не е заплаха и че би помогнала на жените, пострадали от насилие, Йоурова каза, че единственото, което може да се направи, е да се обяснява какво всъщност представлява документът и липсата на "идеология" в него, а медиите трябва да дават примери с последиците на домашно насилие.


Обичайните въпроси


Участниците в дискусията искаха от Йоурова да уточнява въпроси, които бяха дълго в центъра на дебата: какво е "социален пол", да говори за несъвместимостта на Истанбулската конвенция с Лисабонския договор (идея, която комисарят отхвърли); защо в текста няма части за бременност и майчинство, а има за хомосексуалността"; евентуалното включване на понятието "полова идентичност" в Хартата за основните права на ЕС, до което ще доведе Истанбулската конвенция; както и дали е възможно да бъде позволено приемането на конвенцията с резерви.


"Какво идеологическо има в усилията да се елиминират от Европа принудителната стерилизация, принудителният аборт, осакатяването на гениталиите или, съжалявам, "традиционните" форми на насилие като изнасилването, боят, удрянето, дебненето? За това говоря и то не е идеология."


"Виждам недоразумение" и в България, и в други страни заради текста - например заради липсата на разлики между gender и sex на български, но и на чешки. Думата gender е част от културното пространство на стереотипите, на схващането, че жените не могат например да извършват конкретна работа, да заемат добри позиции в ключови сектори, продължи комисарят, попитана от публиката как разбира т. нар. "джендър философия". "Някой трябва отново да погледне превода, защото мисля, че част от проблема е в този лингвистичен въпрос," заключи още Йоурова.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK