Над 10 организации критикуват промените в Закона за личните данни

© Цветелина Белутова, Капитал

Досега са постъпили 13 становища на граждани и неправителствени организации с остра критика към предлаганите промени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Те са публикувани в портала за обществени обсъждания strategy.bg.

Проектът, публикуван в края на април, е свързан с новия Общ peглaмeнт за зaщитaтa нa дaннитe (GDРR) и с Диpeĸтивaта нa Eвpoпeйcĸия пapлaмeнт и нa Cъвeтa за зaщитaтa нa физичecĸитe лицa във вpъзĸa c oбpaбoтвaнeтo нa лични дaнни oт ĸoмпeтeнтнитe opгaни зa цeлитe нa пpeдoтвpaтявaнeтo, paзcлeдвaнeтo, paзĸpивaнeтo или нaĸaзaтeлнoтo пpecлeдвaнe нa пpecтъплeния или изпълнeниeтo нa нaĸaзaния и oтнocнo cвoбoднoтo движeниe нa тaĸивa дaнни.

Регламентът влиза в сила на 25 май, но заради масовите критики за краткия срок за обществено обсъждане на толкова сериозни проблеми Министерският съвет удължи срока за обсъждане на предложенията за изменения в българското законодателство до 30 май.

Становищата на Програма "Достъп до информация" (ПДИ), Висшия адвокатски съвет, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюза на юристите, КРИБ, Нотариалната камара, асоциацията за маркетингови изследвания и др. посочват, че предлаганите изменения съдържат откровена цензура, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнес, блокиране на съдебното изпълнение и др., обобщава в. "Сега".

Сред най-критикуваните разпоредби е тази, която може да доведе до гигантски санкции на журналисти, писатели и учени при използване на нечии лични данни. "Когато при упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, се обработват лични данни на физически лица, администраторът на лични данни прави преценка за законосъобразността на обработването във всеки конкретен случай. Решението на администратора не може непропорционално да ограничава свободата на изразяване и информация", гласи текстът. Той е неясен и разтеглив и някой може да го разтълкува, че журналистите вече не могат да публикуват нито един документ, защото той съдържа лични данни, се казва в някои от становищата. Възлагането на прекалено големи задължения върху медиите може да се окаже препятствие пред свободата на словото, гарантирана с конституцията, пише в становището на Програма "Достъп до информация". Адвокат Александър Кашъмов от фондацията съобщи, че германски колеги са препоръчали в българския закон изрично да се запише, че разпоредбите му не се отнасят за журналистическата работа. Така е направено в Германия, защото идеята е, че общественият интерес е над всичко.

Висшият адвокатски съвет посочва, че членовете му няма да могат адекватно да опазват тайните на клиентите си. Според тях е недопустимо комисията за личните данни при проверка в дадена кантора да получи достъп до книжа и други информационни носители, които са защитени от закона, конституцията и международните конвенции. Адвокатите предупреждават, че може да се стигне до невъзможност да се провеждат съдебни дела. Страна по правен спор не може да иска от насрещната страна достъп до свои данни, ограничаване на работата с тях или изтриването им. Адвокатът разполага с данни не само за клиента си, но и за другата страна, посочва съветът.

Те критикуват и предвиден в законопроекта минимум за налагане на имуществени санкции при нарушаване на Закона за защита на личните данни. "Очевидно условията в източноевропейските държави са различни от държавите от Западна Европа - Германия, Франция, Люксембург, Холандия и пр.", пишат адвокатите. "Великобритания и Франция не са предвидили минимални размери. Не намираме за разумно и обосновано нито от житейска, нито от правна гледна точка именно България - държавата с най-нисък стандарт в ЕС, да въвежда долна граница на санкциите, при това в нетипично висок за страната размер", посочват адвокатите. На същото мнение е и Съюзът на юристите. Минималните глоби са 5000 и 10 000 - без да се уточнява в каква валута, като за горната граница е уточнено, че е в евро - 10 млн. и 20 млн. Практиката показва, че такива минимуми могат да елиминират малкия бизнес, както и да осъществяват ролята на цензура на по-малките, особено регионалните медии, се казва в становищата на различните организации. В Общия регламент за защита на данните са изредени 10 случая, при които по преценка на отделните държави правото на защита на личните данни няма да е в превес спрямо други права, а ще са в равновесие. В българския законопроект са посочени само два - националната сигурност и отбраната.

Съюзът на юристите посочва, че при публичното обсъждане на законопроекта всички участници са посочили, че няма баланс между правото на свободно изразяване и правото на гражданите да бъдат защитени личните им данни. Според организацията проектът противоречи на Закона за адвокатурата. Асоциацията на застрахователите посочва, че отпада възможността за обработка на данни за здравословното състояние на техните клиенти, което прави работата им невъзможна. А ограничението на правото на свободно изразяване може да убие образователните курсове, които браншовите организации провеждат.

От камарата на частните съдебни изпълнители се оплакват, че е немислимо страните по всяко висящо изпълнително дело, които в момента са около 800 хил., да бъдат изрично и индивидуално уведомявани. "Това ще доведе съдебното изпълнение до невъзможност да функционира", се казва в становището ѝ.

Според всички становища е недопустимо глобите, наложени от Комисията за защита на личните данни, да влизат в нейния бюджет, а не в държавния. КРИБ посочва, че създаването на публичен регистър на длъжностните лица по защита на данните е дописване на регламента.