Българският регулатор няма да бърза да налага глоби по регламента за лични данни

Венцислав Караджов, председател на комисията за защита на лични данни, от петък е и заместник-председател на Европейския комитет за защита на личните данни.

© Надежда Чипева, Капитал

Венцислав Караджов, председател на комисията за защита на лични данни, от петък е и заместник-председател на Европейския комитет за защита на личните данни.



Глобите по регламента за защита на личните данни, които достигат до 20 млн.евро, целят да създадат превантивна среда, а не да създадат затруднения на бизнеса или да го фалират. Максималната глоба е предвидена, но не е казано, че при всяко нарушение трябва да бъде налаган точно този размер. Санкциите ще се прилагат, след като се установи, че не може с други механизми да се отстрани определено нарушение или когато то е станало вече съществено.


Това заяви пред БНР председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов, който коментира влизането в сила на новия регламент. Караджов, който се включи от Брюксел, където е в командировка, е бил избран и за заместник-председател на Европейския комитет за защита на личните данни, който ще следи за спазването на новите правила.


Новият орган ще се занимае и с жалбата срещу социалните мрежи "Фейсбук", "Инстаграм" и "Туитър" за това, че принуждават своите потребители да се съгласят с новите правила, а това, според него, е незаконно. Прогнозата му е, че най-вероятно компаниите ще бъдат предупредени и няма да се стигне веднага до налагането на големи глоби.




Караджов не отговори конкретно на въпроса дали до края на общественото обсъждане на измененията в закона за лични данни, които бяха внесени от управляващите с цел синхронизиране с регламента, комисията ще предложи по-ниски глоби. Той заяви, че във връзка със санкцииите има голямо неразбиране.


По думите на Караджов с новите правила на потребителите се дава право да имат по-голям избор. Той предупреди, че когато се иска съгласие за ползване на лични данни, компаниите не могат да заплашват, че ще спрат достъп до определи услуги или сайтове.


"Той ще може сам да определи какво иска и какво не иска да ползва, и какви негови лични данни да се обработват за целите на услугите, които той иска да ползва в т.нар. интернет общество", каза още Караджов.


По думите му, когато някой е между потребителите на безплатен интернет ежедневник и му се поискат лични данни, той не е длъжен да ги предостави или да се съгласи с условията на т.нар. бисквитки, които му казват: "Този сайт използва "бисквитки" – съгласете се". Новото на регламента казва: Фирмите, които изискват лични данни, тогава, когато тези лични данни не са изключително условие за предоставяне на услугата, да не възпрепятстват използването на услугата от гражданите на Европейския съюз", заяви още председателят на комисията.


Караджов уточни, че изрично условие би било например, ако сайтът предвижда закупуване на стоки и услуги с кредитна карта - тогава трябва да се предостави информация.


В разговора се включи и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България, който определи регламента като "бюрокрация и пререгулиране и създаване на допълнителни тежести за бизнеса". Той се оплака от липсата на подкрепа от страна на държавата във връзка с регламента, който е приет през 2016 година, но влизането му в сила е било отложено с две години. Караджов се ангажира, че предложенията на бизнеса за промени в националното законодателство ще бъдат разгледани и обсъдени.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK