© Надежда Чипева, Капитал
Председателят на ВКС Лозан Панов
"Дневник" публикува пълния текст на речта на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, произнесена при получаването на наградата "Битка за право и справедливост" на наскоро учредената фондация на името на покойния преподавател Кристиан Таков. Наградата беше получена в рамките на форум, организиран от Инициатива "Правосъдие за всеки".
Скъпи съмишленици в нашата битка за право и справедливост,
Ще Ви призная, че досега винаги отклонявах предложенията да бъда номиниран за награди. Част от битката ми със суетата е да съзнавам, че това, което правя, е нормалното и затова съм там, където съм. Напълно разбираемо е, когато си заобиколен от управници, повечето от които са прегърнали властта, но са се отвърнали от Бог, нормалното да се отличава като изключение.
Приех да бъде номиниран за тази награда заради Кристиан Таков – свободния човек, достоен за възхищение.
Случи ни се да живеем във
време, в което цари мракът на апатията, породен от липсата на цел.
Липсата на справедливост води до липса на цел. Името на Кристиан винаги ще пръска светлина в мрака на апатията, защото мъдростта му ни показваше, че справедливостта не е само дума.
Беше човек, свободен от оковите на користта, който никога не се страхуваше да заяви истината на висок глас. Според Кърт Вонегът "светец е този, който се държи почтено в непочтено общество". Кристиан беше нашият съвременен български светец, изключителен борец за справедливост, който си тръгна, без никога да потърси отплата за това, което дава. А заслужаваше такава, но изглежда, че съдбата на Божите пратеници винаги е мъченическа.
Когато преди три години на 135-ата годишнина на Върховния касационен съд (ВКС) си позволих за първи път публично остро да разкритикувам законодателните промени, които минираха отново съдебната реформа, до мен беше Кристиан.
Днес ми се искаше да споделя с Вас, че съм постигнал нещо с това начинание. Целта ми бе да провокирам истински смислен професионален дебат, който да доведе до нови, по-смели стъпки от страна на законодателя. Това не само че не се случи, но в перверзното разбиране на политическия ни елит за договорни отношения между гражданин и държава, за законодателен процес, се стигна до истински законодателен разврат.
Резултатът е, че
в правния ни мир съществуват вече норми, които са в крещящо противоречие с основни принципи в правото.
Така държавата ни от закрилница на гражданите се превръща в тяхна мащеха.
Искаше ми се днес да Ви съобщя, че след като разобличих публично преди важно гласуване по време на заседание на ВСС изпратения ми от министър-председателя есемес, съвкуплението между съдебната и изпълнителната власт се е ограничило.
Вместо това ще трябва да Ви кажа, че
атаките към онези представители на съдебната власт, които отказват да се съвкупляват,
станаха още по-жестоки, пък който издържи.
Искаше ми се да споделя с Вас, че започваме да се връщаме към приличието, но вместо това ще трябва да Ви споделя как ме посрещаха преди заседание на Пленума на ВСС с окървавени агнешки главички, защото щях да попитам главния прокурор ходил ли е в офиса на политически деец, за да се среща с крупен бизнесмен.
Поведението спрямо мен на всички отговорни фактори в държавата в казуса "ЦУМ-гейт", придружено с Пеевската пропаганда, бе много ясно послание към цялата магистратска общност: горко на всеки, който посмее да се противопостави и наруши омертата за недосегаемостта на главния прокурор.
Искаше ми се да споделя с Вас добрата вест, че в скандала с "гнилите ябълки" в СГС, който разкри редица законови нарушения в най-големия окръжен съд на страната, някой понесе отговорност, но уви.
От шест инициирани от мен дисциплинарни производства срещу ръководния състав на съда всички приключиха с хепиенд за участниците в "Яневагейт", с изключение на самата Янева, която получи осъдителна присъда, но по друг казус.
В една такава ситуация напълно разбираемо е необичайното поведение на колегата Милен Василев от Софийския апелативен съд, който при сблъсъка си с такава практика избра да разлепи в коридорите на съда заявление, в което публично обвини председателката на САС в действия със "силен корупционен мирис".
Последващите събития доказаха, че колегата очевидно правилно е преценил, че няма смисъл да търси съдействието на компетентните органи.
Опитах се да му покажа, че институциите работят,
като предизвиках проверка, но се опасявам, че му показах точно обратното.
Искаше се ми се да Ви разкажа и за ключовата роля на медиите в битката за право и справедливост, тъй като те са тези, които са призвани да разкриват, че в нощта не всички котки са черни. Но не мога, защото същите медии щедро отразиха новините за магистратите, участвали в скандала "Яневагейт", които били изчистили имената си от моето набеждаване. В същото време горко на всеки почтен съдия, който откаже да обслужи интересите на собственика на тези медии. Затова на фона на пропагандата почтеността вече изглежда като истински подвиг, а не като нормално човешко поведение.
Искаше ми се днес да Ви кажа, че България вече е свалена от европейската стена на срама за лошо правосъдие. Но, уви, истината е съвсем друга. Но за сметка на това продължава безкрайното говорене за съдебната реформа,
за да се отклонява вниманието от истинския проблем.
Дълбоко порочен е стремежът на политиците да овладеят върховете на съдебната власт, тъй като добре съзнават, че независимата съдебна система е ключов фактор в борбата с корупцията.
Свидетели сме как години наред управлението на самата съдебна система се осъществяваше от компрометирани и ниско легитимни Висши съдебни съвети. Желанието на политиците да наложат зависими хора на най-високите етажи всъщност цели да разтворят чадър над себе си и да отнемат тази възможност на противниците си. Само че съдебната система е така устроена, че не може да работи селективно – тя или работи, или не и това води до нейното блокиране.
И накрая ще кажа, че
много ми се искаше днес да мога да споделя с Вас, че съм спрял злото.
Но, уви, и това няма да е истина. Но в моментите, в които се изправям срещу него, винаги си спомням думите на един мъдрец, който доскоро беше сред нас.
Кристиан казваше, че ако прекалено много започне да се спира злото, то в акт на самозащита ще отвърне с някаква мярка. Именно мерките, които се вземат срещу мен и семейството ми, ме карат да вярвам, че съм ограничавал злото.
Лошото е, както казваше Кристиан, че за неговото ограничаване са необходими непрестанни, ежедневни усилия, които освен неблагодарни може да се окажат и опасни. Зная, че и в бъдеще ще плащам цена за усилията си да спирам злото, но въпреки това вярвам, че борбата за справедливост много си струва и всеки от нас трябва да е готов да плати за нея своята цена.
Почивай в мир, приятелю, ние ще продължим да следваме Пътя!
