Българинът - без балкански комплекси, но със страх от непознатите

Българинът - без балкански комплекси, но със страх от непознатите

© eu2018bg.bg



Възможност за дебалканизация на отношенията. Промяната в отношението към съседните на България страни и отстъпление на напластяваната през вековете подозрителност и враждебност. Много сериозна положителна нагласа към съседните балкански страни, в това число подкрепа за членство в ЕС. И в същото време стремеж за отграждане от чуждото, непознатото, неразбираемото.


Това са някои от изводите на българската част на Европейското изследване на ценностите, която беше представена днес в София от десетки учени, анализатори, политолози, коментатори. Те коментираха данните на социолозите от "Алфа Рисърч", които са събрали и обработили информацията за България за най-големият европейски проект в областта на социалните науки. В проучването, което се прави още от 1981 г., участват 47 страни, България се включва през 1990 г. Национален програмен директор на изследването е проф. Георги Фотев, ръководител на центъра за изучаване на европейските ценности към Нов български университет.


Какви да са отношенията между България и:


true




"Впечатляващи са отговорите на въпросите, засягащи съседите на България. Подкрепата за членството на съседите ни в ЕС е между 58 на сто (за Албания) и 75 на сто (за Македония), а отрицателните отговори са между 8 и 15 на сто", посочи политологът Огнян Минчев. Още по-впечатляваща е подкрепата за добросъседски отношения със съседните на България страни - между 90 на сто (за Румъния) и 64 на сто (за Турция) от пълнолетните български граждани категорично подкрепят добросъседството като основа на отношенията с нашите съседи.


"Този резултат показва възможност за една


дълго очаквана дебалканизация


на отношенията в нашия регион, особено ако бъде споделен и от общественото мнение в страните съседки на България", коментира анализаторът.


Момчил Дойчев отбеляза, че около и над


80% от хората изразяват положителна нагласа
към съседните балкански страни


в това число подкрепа за членство в ЕС. "Това е феноменална промяна в съпоставка с историческото минало на региона, което се характеризира с натрупани негативни нагласи и взаимно недоверие. Позитивната промяна изразява един завършен европейски облик на България по отношение на останалите балкански страни. В днешното българско общество няма следа от мрачното минало на балканизацията", каза той.


Подкрепа да стане член на ЕС:


true


"Отвореност към света и жажда за национално попечителство са две ценности, между които се люшка днешният българин", отбеляза социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова (четете нейното изказване по време на форума по-късно в рубриката Анализи на "Дневник"). От едната страна стои промяната в отношението към нашите съседи - напластяваната през вековете подозрителност и враждебност отстъпва, посочи тя.


В същото време Димитрова посочи, че изследването ясно показва и срещуположна тенденция – стремеж за отграждане от чуждото, непознатото, неразбираемото. "Искаме да сме в големия свят, но е все по-силна носталгията по малкото общество, към обществото с ясно очертани граници. Солидарността от разширяваща света на човека към всеки "ближен" се превръща в


ограждаща територия, охраняваща близката локална общност


коментира социологът.


Тази нова ситуация, отключена с бежанската криза, проблематизира редица ценностни репери – границите на солидарност, динамиката на политическата общност, точката на пречупване, отключваща страховете за промяна на национална и европейска идентичност, допълни тя.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK