© Георги Кожухаров
Милена Илиева-Момчилова
Колко време отнема да се намери работа на човек със затруднения, който е безработен от около 7 години? - Два дни. А колцина трябват за тази цел? - Един. И какво още? - Желание, инициатива, хъс. Контакти и публичност.
Така журналистът Милена Илиева-Момчилова успя да се справи с проблем, който би трябвало да е в задълженията на държавата и институциите. Да намери работа за жена, която от години е безработна. За случая на Люси се разбра в социалната мрежа Facebook, след като Милена публикува молба за помощ и съдействие. Два дни по-късно Милена съобщи, че Люси вече има работа, която ще й даде самочувствие и ще я храни.
С Люси Милена се запознава покрай Иван. Историята с него е отпреди около две години - бездомник, спящ на пазара в "Младост" 1 и видимо много зле. Тогава Милена поведе
битка Иван да бъде забелязан и спасен
да бъде лекуван и да стане "видим" за системата. И успя. След кореспонденции с институции, сигнали, дълги телефонни разговори, молби, настоявания, натиск и контакти. И помощ от присъединили се съмишленици обаче.
Днес Иван живее в защитено жилище за хора със затруднения. А с приятелката си Люси се запознава в Центъра за психично здраве "Проф. Н. Шипковенски". И двамата са минали през експертна лекарска комисия (ТЕЛК), която установява степента на работоспособност. Иван чака да бъде назначен до дни.
"Люси не може да си намери работа вече 7 години. Днес разбрах, че често гладува, защото не й стига пенсията. Днес разбрах, че няма една стотинка до 7 юни, докато не я получи, и яде брашно с вода. Разбрах го случайно. Люси е изключително скромен и деликатен човек. И горд... Убедих се в това. Търся й работа. Предложения и идеи, моля, на лични", написа Милена неотдавна във Facebook. А два дни по-късно съобщи, че
Люси вече има работа и започва веднага
От Националната мрежа на хора с психични проблеми поздравиха Милена за успешната инициатива. Но допълниха: Дано се намери някой, който да намери работа по подобен начин на много други хора в подобна ситуация.
Това наистина не са изолирани случаи,
хиляди са като Люси и Иван
и никоя държавна институция не се ангажира реално и дейно с този проблем, коментира Милена пред "Дневник". За държавата, за институциите, за обществото тези хора са невидими, добавя тя.
Покрай историята с Люси Милена си припомня и събитията преди около две години с Иван.
И до днес тя продължава да се интересува от неговата съдба, да му помага и да го подкрепя.
Когато се запознава с него, той живее от края на юли 2014 г. на пазарчето в "Младост" 1. Родителите му са починали, а на сестра си не може да разчита. Преди Милена да го забележи, няколко души се опитват да му помогнат, защото състоянието му видимо се влошава с времето. Те обаче са спирали
обезсърчени при първия отказ
или стена, с която се сблъскваха в лицето на институциите, припомня си Милена. И на нея социалните й обяснили, че Иван отказва да съдейства и затова е незаконно да го приберат насила. Мъжът не е и агресивен, за да бъде задържан.
И така година и половина институциите не предприемат нищо за видимо влошаващия се Иван.
Милена обаче не се отказва, чете и търси информация за механизмите да накара чиновниците да се задействат. Защото през януари 2016 г. Иван продължава да живее сред сергиите на пазара, а прогнозите за времето сочат наближаващи минусови температури. Разрових се и установих, че по закона за здравето, ако човек застрашава сам живота си, може да бъде прибран, дотогава всички чиновници просто си затваряха очите с мотива, че не им съдейства, припомня си Милена.
Подава сигнал в Софийската районна прокуратура и колелото се завърта. Иван е прибран в окаяно състояние - на ръба на смъртта – и бива настанен за лечение.
Ако има хора, които помагат на бедстващи бездомници в подобна ситуация, искам да ги предупредя, че
битката е много тежка и не свършва дотук
всъщност най-сериозният натиск и усилия са след това – а именно къде да бъдат настанени тези хора след лечението, казва днес Милена. "Всичко трябва да става с натиск и с постоянен контрол, а в един момент вече се чувствах като надзирател", припомня си тя.
Иван престоява в центъра за психично здраве "Проф. Н. Шипковенски" 6 месеца. "След това го разпределиха да отиде в дома за възрастни с умствена изостаналост край Сливен – селище "Качулка", за което не прочетох хубави неща", казва Милена. С известни усилия тя спира това и успява да уреди Иван да отиде в дома в Подгумер край София. Социалните й казали, че това е единственото място, подходящо за него близо до София. "Лично го закарах, исках да видя къде ще го оставя. И се ужасих, а и той се уплаши, като видя какво го чака. Това е бунище за изоставени хора и той щеше да умре там, а всичко, което бяхме постигнали, щеше да бъде безвъзвратно загубено", припомня си Милена.
В продължение на 4 месеца тя и нейни приятели извеждат Иван от дома, за да престои в нормална среда и за да не се влоши състоянието му.
"Тогава не бях чувала нищо за защитените жилища, а и никой не намери за уместно да ми каже, че ги има като вариант. Социалните бяха решили, че той няма да се справи сам и вариантът дом за него е най-подходящ. Никой от тези социални обаче не беше направил минимален опит да установи в извънболнична среда как ще се справя Иван. А той след проведеното лечение беше станал абсолютно адекватен и най-подходящото място за него е именно това, в което сега пребивава. Сагата по намирането на място за него обаче е много дълга. Беше трудно, почти невъзможно заради ограничените места в защитените жилища, а и те са малко", казва още Милена. И смята, че трябва да има
ясен механизъм за преценка
кой би могъл да живее в защитените жилища
"Факт е, че Иван се чувства добре там, където живее, нарича мястото свой дом и среща подкрепата на социалните терапевти. Предстои му да научи много неща – да се справя с много свои страхове и тревоги, но аз и приятелите ми ще продължаваме да подкрепяме и него, и Люси", казва Милена.
Иван трябва да мине през още едно препятствие. Заведено е дело, докато е бил на лечение, с иск да бъде поставен под запрещение. "Това е равносилно на гражданска смърт", казва Милена. Адвокатите Николай Свинаров и Надежда Свинарова се съгласяват безплатно да защитават Иван в съда. И прокуратурата оттегля иска си.
Така Иван ще бъде човек, който е възможно да бъде сравнително самостоятелен. Да не е "невидим" или бреме за обществото.
А Милена се притеснява да разказва за това, което прави, тревожи се да не излезе, че всичко е за да си прави реклама. "И всъщност малко започвам да се ядосвам, когато ме поздравяват, когато ми казват колко хубави неща правя,
не ми казвайте "Браво", вие също можете
да го направите, всеки може". Не крие, че е трудно, че отнема време, нерви, усилия, средства. "Но нали сме хора, трябва да си помагаме."
