1968 г.: "Авантюристката" и усещането за освобождение

Евгения Иванова за ученическата "Организация за свобода на личността и словото" и некадърността на ДС

Евгения Иванова

© Антон Попов

Евгения Иванова



    "Дневник" започва да публикува спомени, документи и мнения за 1968 - годината на младежките бунтове на Запад, на Пражката пролет и стъпкването й със съветски танкове. Първият разказ беше на Александър Димитров - един от тримата студенти, протестирали срещу влизането на войски на военния блок на социалистическите страни в Чехословакия. Днес е за ученическа задявка с тоталитарния режим, както я нарича Евгения Иванова.


    Проф. д-р Евгения Иванова е етнолог, балканист и белетрист. Автор е на романите "Фото Стоянович", "Оглушително бяло", "Планът Константинопол" и "Проклет роман". Както нейните литературни произведения, така и научните й трудове често предизвикват бурни реакции. Стигало се е дотам да я заклеймяват като "заплаха за националната сигурност" главно заради изследвания за мюсюлманите. Автор е и на книгата "Българското дисидентство". Самата тя е дисидент, един от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството преди смяната на тоталитарния режим през 1989 г. На няколко пъти е задържана от Държавна сигурност. ДС я следи от ученическите й години заради протеста срещу потъпкването на Пражката пролет.


    Какво се промени през 1968 г. на Запад и на Изток?




    - Наричат 1968 новата "пролет на народите". Тогава бях само на 16 години и не разбирах съвсем какво се случва. В Париж не искаха Дьо Гол, настояваха да се модернизират. Чудех се какво още има да й се модернизира на Франция, която – тогава – смятах за символ на модерността и свободата.


    Разбира се, най-важното беше "Пражката пролет", която внушаваше усещане - не за свобода – за освобождение. Никога няма да забравя как – по време на Международния младежки фестивал, който тогава се провеждаше в София – чехословашката делегация влезе на стадиона: танцуващи, шарени, щастливи хора. Нямаха униформи като нас и (като че ли) не се страхуваха.


    "Пражката пролет" промени много неща. Именно заради нея на Запад и най-правоверните комунисти се лишиха от илюзиите си и създадоха еврокомунизма. (На фестивала превеждах на един от бъдещите му лидери, който ме попита вярно ли е, че в България имало много младежи – "голисти". За първи път чувах за такава вероятност. Този въпрос го нямаше в червената книжка "101 въпроса и отговора", която задължително трябваше да прочетем и да наизустим, преди да влезем в контакт с чужденците. Не вярвам на чехите да са им раздавали такива наръчници.)
    На Изток промените се следваха с голяма скорост. Най-напред се зарадвахме на възможността нещо изобщо да се промени. После дойдоха танковете. Тогава плаках. Много.


    Каква е първата ви мисъл, когато стане дума за 1968 г.?


    - Каква да бъде? За "Пражката пролет", разбира се. С времето постепенно покрусата от танковете, от потъпкването на надеждата за освобождение все повече беше измествана от спомена, че тази надежда все пак се е случила.


    Как идваха новините в България? Откъде се осведомявахте?


    - Баща ми редовно слушаше Би Би Си. Специално заради това си купи транзистор. И коментирахме. Вече беше отминало времето, когато се страхуваха да обсъждат пред мене политически въпроси. Вече не бях надъханото от началната си учителка комунистче, което пускаше от балкона листовки за Отечествения фронт.


    Четях и единствения френски вестник, който стигаше дотук – "Юманите" – органът на комунистическата партия. Така разбрах за майските събития в Париж и за разочарованието на френските комунисти. Изглежда, цензурата не е била чак толкова сериозна. Впоследствие (когато отношенията ми с Държавна сигурност зачестиха) си дадох сметка, че това не се е дължало на либерализъм, а на некадърност.


    Как официално и как в тесен кръг се коментираха събитията в Чехословакия?


    - Нямам спомен как са се коментирали официално – не четях българската преса. Със сигурност са писали, че сме спасили "най-хуманния строй" от "враговете". В нашето семейство на "врагове", популярно наричани "бившите", и сред близките приятели на родителите ми дълго време "Пражката пролет" беше най-обсъжданата тема – с надеждата и с покрусата. Твърде малко от връстниците ми се интересуваха от нея. Някои дори ми се подиграваха, че толкова съм се затъжила за някакви си чехи.


    Вие сте били в гимназията и сте се разбунтували. Какво направихте? Каква
    беше реакцията в училището, на близките ви?


    - С малцината, които не ми се подиграваха, опитахме да създадем нещо с гръмкото име "Организация за свобода на личността и словото". Инициаторки бяхме тогавашната ми приятелка Аглая Шамлиева и аз. Беше вече следващата пролет – 1969 година. "Привлякохме" няколко съученици и случайни познати, с които се събирахме в известното място за пушене "Магарешкия рай" – между паметника на съветската армия и разположената по това време до него зоологическа градина. Мястото отдавна не съществува – за разлика от паметника.


    Обсъждахме създаване на позиви за свободата на личността и дори вестник. За целта трябваше да си намерим циклостил – съоръжение, което знаехме само като дума. Никой не беше виждал такова нещо. Написах позив, в който се говореше и за чешките събития, но другите не го харесаха и аз се обидих. Вестникът също беше моя идея, но се отказахме и от него поради невъзможност да намерим циклостил и восъчни листове.


    Повечето от тези подробности бях забравила. Прочетох ги в досието си - ДОП "Авантюристка" от 28.05.1969, съдържащо 150 страници донесения за група хлапаци, които дори не могат да се разберат помежду си какво точно искат да извършат. (Знаех отпреди, че кодовото ми име в Държавна сигурност е "Авантюристката", но мислех, че съм го получила доста по-късно – в края на 80-те. Признавам, че ми отива.)


    Обсъждали сме, разбира се (според досието), и чешките събития. Повечето твърдели, че чешките комунисти са замислили да излязат от социалистическия лагер и затова намесата ни е правилна. Аз съм възразила, че това си е работа на самите чехи, а нашето е недопустима намеса във вътрешните работи. Освен това – там има свобода на личността и на словото, заради която сме ги нападнали.


    Обсъждали сме и свободата в САЩ. Там има свобода – мислели сме тогава - защото си позволяват да говорят и пишат против войната във Виетнам и никой не им пречи да го правят. Обсъждали сме и Сталин. Аз съм твърдяла какъв страшен сатрап е бил и колко хора е изтрепал, а бъдещият предател възразявал, че имал и добри страни.


    Заради тази изключително опасна дейност Държавна сигурност съставила план за разработка, включващ следене, заснемане и претърсване на чантите. При претърсването намерили контролно (с оценка, което наричат "писмо") и го привели като "доказателство", защото ставало дума за Ботев, революцията и свободата на личността.


    Прочитането на досието отново ме убеди в некадърността им. Дори цели три месеца следили някаква друга Евгения ("саможива и затворена", с изселен от народната власт дядо, горката).


    Разбира се, всички са направили "признания". Особено трогателни са твърденията на едно момче, което почти не познавах, че участвал в "организацията", защото бил влюбен в мене. Повечето от останалите казват, че искали да влязат в "организацията", за да ни издадат.


    Истината е иронично преобърната: издало ни е тогавашното ми гадже, привикано, за да уточни подробностите (коя точно Евгения например), неизвестни за истинския издайник – син на началник от Държавна сигурност. Бяхме го "привлекли", въобразявайки си, че с него ще бъдем защитени.


    Съвсем наскоро (след близо половин век) отидох на среща със съучениците си. Синът на началника (нещатен сътрудник на ДС впоследствие) започна да ме убеждава, че нямало никаква разлика между комунизма и сегашната ситуация. Отговорих му, че – ако сега наругая правителството и той отново ме издаде – никой няма да ме арестува. И че – дори само това да е разликата – си струва. А той ме посъветва да не си обременявам паметта с такива глупости.


    Имаше ли последици за вас?


    - Забраниха ми да пътувам на Запад. Дори Белград, където ме поканиха на известен театрален фестивал, се оказа "Запад". Иначе не пречеха особено на развитието ми: приеха ме в университет, "допуснаха" да защитя дисертация и да стана "кандидат на науките", както се наричаше тогава докторатът. Спряха ме чак на ниво хабилитация – без никакви официални обяснения. Просто прекратиха конкурса, обявен за друг колега, не за мене, разбира се. Неофициално подразбрах, че причината са не само детските ми "подвизи", но и фактът, че дядо ми е разстрелян (без съд и присъда) като "враг на народната власт".


    Защо според вас в България имаше само отделни случаи на съпротива срещу нахлуването на съветските и на другите войски от Варшавския договор в Чехословакия?

      - Не бих нарекла нашите детски задявки със сериозната дума "съпротива". Струва
      ми се, че и тогава, и по-късно, когато участвах в неформалните движения, съм правила това, защото не съм можела иначе.


      Всичко, което трябва да знаете за:
      Коментари (26)
      1. Подредба: Сортирай
      1. 1 Профил на doroteus
        doroteus
        Рейтинг: 1101 Неутрално

        Сигурно някому ще се стори странно и дори измислено това , което Евгения разказва.Тя е била дете на 16 години и въпреки това е усещала , че става нещо не както трябва и както са я учили в училище - "социализмът е най- хуманният строй" ,както и девизът му - "всичко за човека , всичко за благото на човека " ,на което отговаряха - ДА НО НА КОЙ ЧОВЕК ????За тези думи дори някои бяха привиквани да дават обяснения в най-добрия случай , а можеше и за прекарат някой и друг месец в ТВО например ! Браво на "Дневник " , че поде тази инициатива - всичко си беше както го описва Евгения , но още по - зловещо за моето поколение и по-възрастните / аз съм 42 набор /!

      2. 2 Профил на danvan
        danvan
        Рейтинг: 2754 Неутрално

        Много тъжно, но е истина ....

        Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti Sat
      3. 3 Профил на НеКой
        НеКой
        Рейтинг: 1725 Неутрално

        Много дисиденти бе, как не е рухнал по-рано този социализъм...

      4. 4 Профил на Лео
        Лео
        Рейтинг: 1450 Неутрално

        "Баща ми редовно слушаше Би Би Си. Специално заради това си купи транзистор. И коментирахме. Вече беше отминало времето, когато се страхуваха да обсъждат пред мене политически въпроси. ... не четях българската преса. Със сигурност са писали, че сме спасили "най-хуманния строй" от "враговете". ... не пречеха особено на развитието ми: приеха ме в университет, "допуснаха" да защитя дисертация и да стана "кандидат на науките", както се наричаше тогава докторатът."
        Поне е честна. Поздравления, Дневник, една не едностранчива статия по темата!

      5. 5 Профил на penetrating
        penetrating
        Рейтинг: 9825 Любопитно

        За мен е наистина откровение тази поредица на спомени от първо лице. Все неща, които няма как да усетя сам (възрастови ограничения). Впечатли ме нещо - как предатели отиват спокойно на среща на випуска...

        Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
      6. 6 Профил на doroteus
        doroteus
        Рейтинг: 1101 Неутрално

        До коментар [#5] от "penetrating":

        Защо да е изненада ! Тези ПРЕДАТЕЛИ за работили безкористно , а понякога и користно "за България" ! такива има още в Парламента и ако някой поиска мога да спомена някои от тя .Започвам с Таско Ерменков ....

      7. 7 Профил на daskal1
        daskal1
        Рейтинг: 4501 Неутрално

        А пропо, оказва се че книжката "101 въпроса и отговора", издание на "Народна Младеж" 1968, може да се намери на книжния пазар - виж https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1246405&title=101 въпроса и отговора

        Много съм се смял на следната комбинация (по памет):
        "Въпрос: Защо в България няма нощни барове
        Отговор: Българският народ е трудов народ, който няма време за подобни нощни заведения. " :-)

      8. 8 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
        comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
        Рейтинг: 2910 Весело

        На Изток промените се следваха с голяма скорост. Най-напред се зарадвахме на възможността нещо изобщо да се промени. После дойдоха танковете. Тогава плаках. Много.
        ________________
        Плакала, плакала, колко па да е плакала? Да не говорим ,че то не е като Тянанмън не са го давали по телевизията...една съседка и казала и тя се разплакала или как?!
        Да не говорим ,че в Западна Европа по същото време младите хипита са яли бой на почивки и даже са стреляли по тях за дето са протестирали против либертоносните бомбардировки с напалм във Виетнам или за искания мириканските военни бази да се закрият!

        Libertarianism is just anarchy for rich people
      9. 9 Профил на daskal1
        daskal1
        Рейтинг: 4501 Неутрално

        До коментар [#5] от "penetrating":

        Съмнявам се че тези хора имат усещането и разбирането за "предателство", по-скоро ще го коментират като "хлапашки работи".
        Времето което се коменира беше доста шизофренично. "Пражката Пролет" предизвика реакция на страх сред партийните идеолози и администратори, който в началото се изрази в агресия и "набиване на обръчите" от страна на силовите ведомства, за да се видоизмени в началото на 1970-те в една нова политическа линия на "купуване" на хората от сферата на културата и изкуството (от някакси от тези в образованието, науката и техниката не ги беше страх). "Разделяй и владей", поне за някоя и друга година.

      10. 10 Профил на the_fat
        the_fat
        Рейтинг: 588 Неутрално

        Една голяма "партенка" по онова време (лятото 1968 по време на Младежкият Фестивал)е слухът за Бийтълз.Незнам поради какви причини мине не мине време и някой споменава за тях в контекст ´68(госпожа Иванова не говори затова).Биитълз никога не са имали и намерение да посещават Източна Европа-за разлика от Стоунс които имат 2 концерта във Варшава 1967 (последните концерти с Брайн Джоунс).Между другото Мик Джагър 1968 година много е бил залитнал по Парижките събития, а са го гласели за политика .Но след като е имало някакви съмнения за левичарсво му скалъпват номер с наркотици и пандела.Джагър е бил симпатизант на левите но добре че навреме се е осъзнал - дали от ЛСД дали от алкохола или под давление на Анита Паленберг(филма Перформанс голям филм!!)но се преориентира навреме за разлика от Ленън.1968 е паметна за българите (макар това да се знае от много малко) че Ерик Клептън е минал с кола през България на път за Гърция(после на обратно през Югославия) но както сам казва в една негова биографична книга не е знаел къде точно къде се намира в каква държава с каква валута.Та той е минавал по това време но не и Биитълз.Няколко години По късно пак на път за Гърция през Бг минава и Рик Райт (от Пинк Флойд) .За "Магарето" дето се споменава като ПУШКОМ го знаеме но главният ПУШКОМ си беше един двор на Паренсоф.

      11. 11 Профил на penetrating
        penetrating
        Рейтинг: 9825 Неутрално

        До коментар [#6] от "doroteus":

        Но срещата винаги е очи в очи :)

        Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
      12. 12 Профил на penetrating
        penetrating
        Рейтинг: 9825 Неутрално

        До коментар [#9] от "daskal1":

        Тогава да, но от дистанцията на времето, съмнявам се. Това може да бъде позицията им за извинение пред себе си, но пред другите, пред предсдените...
        Никога не съм имал "шанса" да бъда предател, не знам как ще се държа в такава позиция (под натиск), не знам дали неволно няма да стана такъв, но след 30 години ще знам и няма как избегна поведението си.
        Църквата предлага покаяние за да се стигне до пречистване. Предполагам това е решение, дори и да не вярва човек. Тези, които са станали предатели и не са минали през пречистване (з времето беше такова) са ми непонятни. Едва ли вярват искрено в това, което са направили тогава, тези от типа Павлик Морозов според мен са малко. Очевидно са го правили с цел изгода. Тогава са продали душата си (Юда, Фауст и Мефистофел) за ефимерна изгода...
        Не знам.

        Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
      13. 13 Профил на daskal1
        daskal1
        Рейтинг: 4501 Неутрално

        До коментар [#12] от "penetrating":

        Защо не приемеш версията, че тези хора са се считали за лоялни, а аберациите борещи се срещу реда и законноста на момента - за "изменници". Разбира се, трудността за мнозина е при смяната на правилата и в случая строя считан за вечен и неизменен, погледни конфликтите днес.
        Аз съм в далеч "по-лесна" позиция от теб. Отрано ми беше обяснено че "силните на деня" са достойни за презрение, а че общественият строй базиран на тези принципи и хора не може да е вечен. И аз се страхувах от последствията за близките ми когато имах възможност "да остана" през 70-те, но към средата на 80-те се реших да избера "другото". Мисля, че имам висока толерантност към доносниците, възприемайки ги като даденост на характер и обществени амбиции.

      14. 14 Профил на tedif
        tedif
        Рейтинг: 773 Весело

        Мой съсед - шофЕор,партиен член,беше командирован да кара едно автобусче от онези,руските,*ЛАЗ*с двигател отзад.Та разправяше в махалата как ги предупредили да не ползват рулата с хартия в тоалетните,че можело да са заразени от диверсанти със сифилис!!!!!
        Пак тогава в гимназията имаше анкета за отношението ни към Пражките събития.Ако си спомняте,имаше издадена и книга с много снимки.Та резултатите от анкетата в моя клас - бях точно тогава за месец и половина комсомолски секретар,бяха толкова *готини*,че в присъствието на гимназиалния комсомолски секретар ги скъсах и заявих,че въобще не е била проведена анкетата.Те пък взеха че ме свалиха от поста за това - не съм се справял с работата си!Мамка му,сега можех да си имам *куфарче*,а аз късам анкетни листове.Бунак!
        Та след години това беше описано и тълкувано в досието ми,което имах *честта* да ми бъде прочетено от следовател Петров.
        Впрочем,по онова време несменяем комсомолски секретар на гимназия *Лиляна Димитрова* в Пловдив беше Петър Стоянов,по-късно *демократичния президент на България*,а следващ комсомолски секретар на моята гимназия стана Павел Шопов - несменяемия атакистки депутатин.

      15. 15 Профил на schwimmwagen
        schwimmwagen
        Рейтинг: 1014 Неутрално

        От доносник до доносник има голяма разлика. Като те притиснат до стената и от това зависи бъдещето на близките и на децата ти - ще донасяш не, ами и хоро ще играеш.

        "Счастье для всех, даром, и пусть никто не уйдет обиженным!"
      16. 16 Профил на penetrating
        penetrating
        Рейтинг: 9825 Неутрално

        До коментар [#13] от "daskal1":

        Защото още от времето на нюрнбергския процес е ясно, че не се изпълняват заповеди, които са в противоречие с морала, независимо дали го пише в устава или не :)
        Що се отнася до "силните на деня" - като малък (под 18 годишен) баща ми деликатно, но твърдо ми даде съвет да не се обвързвам по никакъв начин с партия, а да си гледам ученето (това за него и за мен беше лесно). Тогава (края на 70-те и средата на 80-те) имаше май само една партия при това силна. Толкова за "силните на деня"

        Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
      17. 17 Профил на krf54523578
        krf54523578
        Рейтинг: 172 Неутрално

        Още една измислена антикомунистка. Толкова голяма, че е защитила докторат и нито един ден не е била в затвора. Защо има статии за тези комедианти,а не за Илия Минев, който близо 30 години бе в лагери и затвори ?

      18. 18 Профил на WWW
        WWW
        Рейтинг: 584 Неутрално

        Твърде малко от връстниците ми се интересуваха от нея. Някои дори ми се подиграваха, че толкова съм се затъжила за някакви си чехи.

        -----------

        Нормалните хора се интересуват от нещата в България.
        И работят за просперитета на България.

        Не гледат чуждото канче

      19. 19 Профил на WWW
        WWW
        Рейтинг: 584 Неутрално


        ...
        1968 е паметна за българите (макар това да се знае от много малко) че Ерик Клептън е минал с кола през България на път за Гърция(после на обратно през Югославия)
        ...
        —цитат от коментар 10 на the_fat



        С това направо изби рибата :)

        Значи трябва да помним 1968 година с това че Ерик Клептън е минал с кола през България на път за Гърция !?
        Самия Ерик Клептън минал с кола през Бъгария :)

        А дали е ходил да тоалента докато е минавал през Бъгария?
        Ако да - да му поставим там паметник как са се случили събитията :)

        Ти на коя планета живееш?


      20. 20 Профил на WWW
        WWW
        Рейтинг: 584 Неутрално

        - Наричат 1968 новата "пролет на народите". Тогава бях само на 16 години и не разбирах съвсем какво се случва. В Париж не искаха Дьо Гол, настояваха да се модернизират. Чудех се какво още има да й се модернизира на Франция, която – тогава – смятах за символ на модерността и свободата.
        ----

        колкото си рабирала тогава какво става, толкова разбираш и сега.

        Дьо Гол прави две неща с които вбесява американския (финансов) елит:
        1. вади Франция от военната структура на НАТО
        с което раклаща единството на Запада с/у СССР и соц. лагера

        2. иска ФРС да му замени доларите с злато, както предполага "златния стандарт"
        Charles de Gaulle and gold
        https://www.youtube.com/watch?v=g9p4IeE4JRU

        След не много време на Дьо Гол му спретват една от първите "цветни революции" , която е маскирана под "младите се бунтуват срещу статуквото" и "студентите искат премени".

        Дьо Гол кара още малко време, но авторитета му е разклатен, и пада от власт.
        Франция се връща в НАТО.
        Златния стандарт е премахант от Никсън началот на 70-те.

      21. 21 Профил на skeptichen
        skeptichen
        Рейтинг: 844 Неутрално

        Поздравления за Дневник за добрата поредица интервюта - чета ги с голям интерес.

      22. 22 Профил на the_fat
        the_fat
        Рейтинг: 588 Неутрално

        До коментар [#19] от "WWW":

        Еми с това трябва да се помни 1968 а не с някоя петилетка или IX Х и т.н. конгрес на БКП.....

      23. 23 Профил на the_fat
        the_fat
        Рейтинг: 588 Неутрално

        и разбира се руската инвазия ...но това се помни и без да се напомня

      24. 24 Профил на krf54523578
        krf54523578
        Рейтинг: 172 Неутрално

        До коментар [#19] от "WWW":Еми с това трябва да се помни 1968 а не с някоя петилетка или IX Х и т.н. конгрес на БКП.....
        —цитат от коментар 22 на the_fat


        1968 г. се помни най-вече заради онова 7:2 на Левски срещу ЦСКА.

      25. 25 Профил на schwimmwagen
        schwimmwagen
        Рейтинг: 1014 Неутрално

        Още една измислена антикомунистка. Толкова голяма, че е защитила докторат и нито един ден не е била в затвора. Защо има статии за тези комедианти,а не за Илия Минев, който близо 30 години бе в лагери и затвори ?
        —цитат от коментар 17 на krf54523578


        Е .. госпожата си е соц. креатура отвсякъде . Биографията и - само по хуманитарни научни институти, университети, академии. ! Т. нар. "градска десница" в мнозинството си е такава. За това и толкова "дясно" имаме в Бъ;гария

        "Счастье для всех, даром, и пусть никто не уйдет обиженным!"
      26. 26 Профил на borko_to
        borko_to
        Рейтинг: 589 Разстроено

        Хем била с досие от ДС (при това арестувана), хем не й пречели в развитието и то в обществената сфера. Вкъщи четели френски вестник, слушали ББС и свободно коментирали Пражката пролет. Хайде стига глупости.

        Правите дървета в гората, първи се отсичат!




      За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
      С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK