Дневник
© Антон Попов
Евгения Иванова
Проф. д-р Евгения Иванова е етнолог, балканист и белетрист. Автор е на романите "Фото Стоянович", "Оглушително бяло", "Планът Константинопол" и "Проклет роман". Както нейните литературни произведения, така и научните й трудове често предизвикват бурни реакции. Стигало се е дотам да я заклеймяват като "заплаха за националната сигурност" главно заради изследвания за мюсюлманите. А
втор е и на книгата "Българското дисидентство". Самата тя е дисидент, един от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството преди смяната на тоталитарния режим през 1989 г. На няколко пъти е задържана от Държавна сигурност. ДС я следи от ученическите й години заради протеста срещу потъпкването на Пражката пролет.Какво се промени през 1968 г. на Запад и на Изток?
- Наричат 1968 новата "пролет на народите". Тогава бях само на 16 години и не разбирах съвсем какво се случва. В Париж не искаха Дьо Гол, настояваха да се модернизират. Чудех се какво още има да й се модернизира на Франция, която – тогава – смятах за символ на модерността и свободата.
Разбира се, най-важното беше "Пражката пролет", която внушаваше усещане - не за свобода – за освобождение. Никога няма да забравя как – по време на Международния младежки фестивал, който тогава се провеждаше в София – чехословашката делегация влезе на стадиона: танцуващи, шарени, щастливи хора. Нямаха униформи като нас и (като че ли) не се страхуваха.
"Пражката пролет" промени много неща. Именно заради нея на Запад и най-правоверните комунисти се лишиха от илюзиите си и създадоха еврокомунизма. (На фестивала превеждах на един от бъдещите му лидери, който ме попита вярно ли е, че в България имало много младежи – "голисти". За първи път чувах за такава вероятност. Този въпрос го нямаше в червената книжка "101 въпроса и отговора", която задължително трябваше да прочетем и да наизустим, преди да влезем в контакт с чужденците. Не вярвам на чехите да са им раздавали такива наръчници.)
На Изток промените се следваха с голяма скорост. Най-напред се зарадвахме на възможността нещо изобщо да се промени. После дойдоха танковете. Тогава плаках. Много.
Каква е първата ви мисъл, когато стане дума за 1968 г.?
- Каква да бъде? За "Пражката пролет", разбира се. С времето постепенно покрусата от танковете, от потъпкването на надеждата за освобождение все повече беше измествана от спомена, че тази надежда все пак се е случила.
Как идваха новините в България? Откъде се осведомявахте?
- Баща ми редовно слушаше Би Би Си. Специално заради това си купи транзистор. И коментирахме. Вече беше отминало времето, когато се страхуваха да обсъждат пред мене политически въпроси. Вече не бях надъханото от началната си учителка комунистче, което пускаше от балкона листовки за Отечествения фронт.
Четях и единствения френски вестник, който стигаше дотук – "Юманите" – органът на комунистическата партия. Така разбрах за майските събития в Париж и за разочарованието на френските комунисти. Изглежда, цензурата не е била чак толкова сериозна. Впоследствие (когато отношенията ми с Държавна сигурност зачестиха) си дадох сметка, че това не се е дължало на либерализъм, а на некадърност.
Как официално и как в тесен кръг се коментираха събитията в Чехословакия?
- Нямам спомен как са се коментирали официално – не четях българската преса. Със сигурност са писали, че сме спасили "най-хуманния строй" от "враговете". В нашето семейство на "врагове", популярно наричани "бившите", и сред близките приятели на родителите ми дълго време "Пражката пролет" беше най-обсъжданата тема – с надеждата и с покрусата. Твърде малко от връстниците ми се интересуваха от нея. Някои дори ми се подиграваха, че толкова съм се затъжила за някакви си чехи.
Вие сте били в гимназията и сте се разбунтували. Какво направихте? Каква
беше реакцията в училището, на близките ви?
- С малцината, които не ми се подиграваха, опитахме да създадем нещо с гръмкото име "Организация за свобода на личността и словото". Инициаторки бяхме тогавашната ми приятелка Аглая Шамлиева и аз. Беше вече следващата пролет – 1969 година. "Привлякохме" няколко съученици и случайни познати, с които се събирахме в известното място за пушене "Магарешкия рай" – между паметника на съветската армия и разположената по това време до него зоологическа градина. Мястото отдавна не съществува – за разлика от паметника.
Обсъждахме създаване на позиви за свободата на личността и дори вестник. За целта трябваше да си намерим циклостил – съоръжение, което знаехме само като дума. Никой не беше виждал такова нещо. Написах позив, в който се говореше и за чешките събития, но другите не го харесаха и аз се обидих. Вестникът също беше моя идея, но се отказахме и от него поради невъзможност да намерим циклостил и восъчни листове.
Повечето от тези подробности бях забравила. Прочетох ги в досието си - ДОП "Авантюристка" от 28.05.1969, съдържащо 150 страници донесения за група хлапаци, които дори не могат да се разберат помежду си какво точно искат да извършат. (Знаех отпреди, че кодовото ми име в Държавна сигурност е "Авантюристката", но мислех, че съм го получила доста по-късно – в края на 80-те. Признавам, че ми отива.)
Обсъждали сме, разбира се (според досието), и чешките събития. Повечето твърдели, че чешките комунисти са замислили да излязат от социалистическия лагер и затова намесата ни е правилна. Аз съм възразила, че това си е работа на самите чехи, а нашето е недопустима намеса във вътрешните работи. Освен това – там има свобода на личността и на словото, заради която сме ги нападнали.
Обсъждали сме и свободата в САЩ. Там има свобода – мислели сме тогава - защото си позволяват да говорят и пишат против войната във Виетнам и никой не им пречи да го правят. Обсъждали сме и Сталин. Аз съм твърдяла какъв страшен сатрап е бил и колко хора е изтрепал, а бъдещият предател възразявал, че имал и добри страни.
Заради тази изключително опасна дейност Държавна сигурност съставила план за разработка, включващ следене, заснемане и претърсване на чантите. При претърсването намерили контролно (с оценка, което наричат "писмо") и го привели като "доказателство", защото ставало дума за Ботев, революцията и свободата на личността.
Прочитането на досието отново ме убеди в некадърността им. Дори цели три месеца следили някаква друга Евгения ("саможива и затворена", с изселен от народната власт дядо, горката).
Разбира се, всички са направили "признания". Особено трогателни са твърденията на едно момче, което почти не познавах, че участвал в "организацията", защото бил влюбен в мене. Повечето от останалите казват, че искали да влязат в "организацията", за да ни издадат.
Истината е иронично преобърната: издало ни е тогавашното ми гадже, привикано, за да уточни подробностите (коя точно Евгения например), неизвестни за истинския издайник – син на началник от Държавна сигурност. Бяхме го "привлекли", въобразявайки си, че с него ще бъдем защитени.
Съвсем наскоро (след близо половин век) отидох на среща със съучениците си. Синът на началника (нещатен сътрудник на ДС впоследствие) започна да ме убеждава, че нямало никаква разлика между комунизма и сегашната ситуация. Отговорих му, че – ако сега наругая правителството и той отново ме издаде – никой няма да ме арестува. И че – дори само това да е разликата – си струва. А той ме посъветва да не си обременявам паметта с такива глупости.
Имаше ли последици за вас?
- Забраниха ми да пътувам на Запад. Дори Белград, където ме поканиха на известен театрален фестивал, се оказа "Запад". Иначе не пречеха особено на развитието ми: приеха ме в университет, "допуснаха" да защитя дисертация и да стана "кандидат на науките", както се наричаше тогава докторатът. Спряха ме чак на ниво хабилитация – без никакви официални обяснения. Просто прекратиха конкурса, обявен за друг колега, не за мене, разбира се. Неофициално подразбрах, че причината са не само детските ми "подвизи", но и фактът, че дядо ми е разстрелян (без съд и присъда) като "враг на народната власт".
Защо според вас в България имаше само отделни случаи на съпротива срещу нахлуването на съветските и на другите войски от Варшавския договор в Чехословакия?
ми се, че и тогава, и по-късно, когато участвах в неформалните движения, съм правила това, защото не съм можела иначе.
doroteus
Рейтинг: 1151 НеутралноСигурно някому ще се стори странно и дори измислено това , което Евгения разказва.Тя е била дете на 16 години и въпреки това е усещала , че става нещо не както трябва и както са я учили в училище - "социализмът е най- хуманният строй" ,както и девизът му - "всичко за човека , всичко за благото на човека " ,на което отговаряха - ДА НО НА КОЙ ЧОВЕК ????За тези думи дори някои бяха привиквани да дават обяснения в най-добрия случай , а можеше и за прекарат някой и друг месец в ТВО например ! Браво на "Дневник " , че поде тази инициатива - всичко си беше както го описва Евгения , но още по - зловещо за моето поколение и по-възрастните / аз съм 42 набор /!
danvan
Рейтинг: 2840 НеутралноМного тъжно, но е истина ....
Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti SatНеКой
Рейтинг: 1847 НеутралноМного дисиденти бе, как не е рухнал по-рано този социализъм...
Лео
Рейтинг: 1571 Неутрално"Баща ми редовно слушаше Би Би Си. Специално заради това си купи транзистор. И коментирахме. Вече беше отминало времето, когато се страхуваха да обсъждат пред мене политически въпроси. ... не четях българската преса. Със сигурност са писали, че сме спасили "най-хуманния строй" от "враговете". ... не пречеха особено на развитието ми: приеха ме в университет, "допуснаха" да защитя дисертация и да стана "кандидат на науките", както се наричаше тогава докторатът."
Поне е честна. Поздравления, Дневник, една не едностранчива статия по темата!
penetrating
Рейтинг: 10199 ЛюбопитноЗа мен е наистина откровение тази поредица на спомени от първо лице. Все неща, които няма как да усетя сам (възрастови ограничения). Впечатли ме нещо - как предатели отиват спокойно на среща на випуска...
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbertdoroteus
Рейтинг: 1151 НеутралноДо коментар [#5] от "penetrating":
Защо да е изненада ! Тези ПРЕДАТЕЛИ за работили безкористно , а понякога и користно "за България" ! такива има още в Парламента и ако някой поиска мога да спомена някои от тя .Започвам с Таско Ерменков ....
daskal1
Рейтинг: 4656 НеутралноА пропо, оказва се че книжката "101 въпроса и отговора", издание на "Народна Младеж" 1968, може да се намери на книжния пазар - виж https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1246405&title=101 въпроса и отговора
Много съм се смял на следната комбинация (по памет):
"Въпрос: Защо в България няма нощни барове
Отговор: Българският народ е трудов народ, който няма време за подобни нощни заведения. " :-)
comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
Рейтинг: 2944 ВеселоНа Изток промените се следваха с голяма скорост. Най-напред се зарадвахме на възможността нещо изобщо да се промени. После дойдоха танковете. Тогава плаках. Много.
Libertarianism is just anarchy for rich people________________
Плакала, плакала, колко па да е плакала? Да не говорим ,че то не е като Тянанмън не са го давали по телевизията...една съседка и казала и тя се разплакала или как?!
Да не говорим ,че в Западна Европа по същото време младите хипита са яли бой на почивки и даже са стреляли по тях за дето са протестирали против либертоносните бомбардировки с напалм във Виетнам или за искания мириканските военни бази да се закрият!
daskal1
Рейтинг: 4656 НеутралноДо коментар [#5] от "penetrating":
Съмнявам се че тези хора имат усещането и разбирането за "предателство", по-скоро ще го коментират като "хлапашки работи".
Времето което се коменира беше доста шизофренично. "Пражката Пролет" предизвика реакция на страх сред партийните идеолози и администратори, който в началото се изрази в агресия и "набиване на обръчите" от страна на силовите ведомства, за да се видоизмени в началото на 1970-те в една нова политическа линия на "купуване" на хората от сферата на културата и изкуството (от някакси от тези в образованието, науката и техниката не ги беше страх). "Разделяй и владей", поне за някоя и друга година.
the_fat
Рейтинг: 621 НеутралноЕдна голяма "партенка" по онова време (лятото 1968 по време на Младежкият Фестивал)е слухът за Бийтълз.Незнам поради какви причини мине не мине време и някой споменава за тях в контекст ´68(госпожа Иванова не говори затова).Биитълз никога не са имали и намерение да посещават Източна Европа-за разлика от Стоунс които имат 2 концерта във Варшава 1967 (последните концерти с Брайн Джоунс).Между другото Мик Джагър 1968 година много е бил залитнал по Парижките събития, а са го гласели за политика .Но след като е имало някакви съмнения за левичарсво му скалъпват номер с наркотици и пандела.Джагър е бил симпатизант на левите но добре че навреме се е осъзнал - дали от ЛСД дали от алкохола или под давление на Анита Паленберг(филма Перформанс голям филм!!)но се преориентира навреме за разлика от Ленън.1968 е паметна за българите (макар това да се знае от много малко) че Ерик Клептън е минал с кола през България на път за Гърция(после на обратно през Югославия) но както сам казва в една негова биографична книга не е знаел къде точно къде се намира в каква държава с каква валута.Та той е минавал по това време но не и Биитълз.Няколко години По късно пак на път за Гърция през Бг минава и Рик Райт (от Пинк Флойд) .За "Магарето" дето се споменава като ПУШКОМ го знаеме но главният ПУШКОМ си беше един двор на Паренсоф.
penetrating
Рейтинг: 10199 НеутралноДо коментар [#6] от "doroteus":
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David HilbertНо срещата винаги е очи в очи :)
penetrating
Рейтинг: 10199 НеутралноДо коментар [#9] от "daskal1":
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David HilbertТогава да, но от дистанцията на времето, съмнявам се. Това може да бъде позицията им за извинение пред себе си, но пред другите, пред предсдените...
Никога не съм имал "шанса" да бъда предател, не знам как ще се държа в такава позиция (под натиск), не знам дали неволно няма да стана такъв, но след 30 години ще знам и няма как избегна поведението си.
Църквата предлага покаяние за да се стигне до пречистване. Предполагам това е решение, дори и да не вярва човек. Тези, които са станали предатели и не са минали през пречистване (з времето беше такова) са ми непонятни. Едва ли вярват искрено в това, което са направили тогава, тези от типа Павлик Морозов според мен са малко. Очевидно са го правили с цел изгода. Тогава са продали душата си (Юда, Фауст и Мефистофел) за ефимерна изгода...
Не знам.
daskal1
Рейтинг: 4656 НеутралноДо коментар [#12] от "penetrating":
Защо не приемеш версията, че тези хора са се считали за лоялни, а аберациите борещи се срещу реда и законноста на момента - за "изменници". Разбира се, трудността за мнозина е при смяната на правилата и в случая строя считан за вечен и неизменен, погледни конфликтите днес.
Аз съм в далеч "по-лесна" позиция от теб. Отрано ми беше обяснено че "силните на деня" са достойни за презрение, а че общественият строй базиран на тези принципи и хора не може да е вечен. И аз се страхувах от последствията за близките ми когато имах възможност "да остана" през 70-те, но към средата на 80-те се реших да избера "другото". Мисля, че имам висока толерантност към доносниците, възприемайки ги като даденост на характер и обществени амбиции.
tedif
Рейтинг: 807 ВеселоМой съсед - шофЕор,партиен член,беше командирован да кара едно автобусче от онези,руските,*ЛАЗ*с двигател отзад.Та разправяше в махалата как ги предупредили да не ползват рулата с хартия в тоалетните,че можело да са заразени от диверсанти със сифилис!!!!!
Пак тогава в гимназията имаше анкета за отношението ни към Пражките събития.Ако си спомняте,имаше издадена и книга с много снимки.Та резултатите от анкетата в моя клас - бях точно тогава за месец и половина комсомолски секретар,бяха толкова *готини*,че в присъствието на гимназиалния комсомолски секретар ги скъсах и заявих,че въобще не е била проведена анкетата.Те пък взеха че ме свалиха от поста за това - не съм се справял с работата си!Мамка му,сега можех да си имам *куфарче*,а аз късам анкетни листове.Бунак!
Та след години това беше описано и тълкувано в досието ми,което имах *честта* да ми бъде прочетено от следовател Петров.
Впрочем,по онова време несменяем комсомолски секретар на гимназия *Лиляна Димитрова* в Пловдив беше Петър Стоянов,по-късно *демократичния президент на България*,а следващ комсомолски секретар на моята гимназия стана Павел Шопов - несменяемия атакистки депутатин.
schwimmwagen
Рейтинг: 1079 НеутралноОт доносник до доносник има голяма разлика. Като те притиснат до стената и от това зависи бъдещето на близките и на децата ти - ще донасяш не, ами и хоро ще играеш.
"Счастье для всех, даром, и пусть никто не уйдет обиженным!"penetrating
Рейтинг: 10199 НеутралноДо коментар [#13] от "daskal1":
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David HilbertЗащото още от времето на нюрнбергския процес е ясно, че не се изпълняват заповеди, които са в противоречие с морала, независимо дали го пише в устава или не :)
Що се отнася до "силните на деня" - като малък (под 18 годишен) баща ми деликатно, но твърдо ми даде съвет да не се обвързвам по никакъв начин с партия, а да си гледам ученето (това за него и за мен беше лесно). Тогава (края на 70-те и средата на 80-те) имаше май само една партия при това силна. Толкова за "силните на деня"
krf54523578
Рейтинг: 174 НеутралноОще една измислена антикомунистка. Толкова голяма, че е защитила докторат и нито един ден не е била в затвора. Защо има статии за тези комедианти,а не за Илия Минев, който близо 30 години бе в лагери и затвори ?
WWW
Рейтинг: 643 НеутралноТвърде малко от връстниците ми се интересуваха от нея. Някои дори ми се подиграваха, че толкова съм се затъжила за някакви си чехи.
-----------
Нормалните хора се интересуват от нещата в България.
И работят за просперитета на България.
Не гледат чуждото канче
WWW
Рейтинг: 643 НеутралноС това направо изби рибата :)
Значи трябва да помним 1968 година с това че Ерик Клептън е минал с кола през България на път за Гърция !?
Самия Ерик Клептън минал с кола през Бъгария :)
А дали е ходил да тоалента докато е минавал през Бъгария?
Ако да - да му поставим там паметник как са се случили събитията :)
Ти на коя планета живееш?
WWW
Рейтинг: 643 Неутрално- Наричат 1968 новата "пролет на народите". Тогава бях само на 16 години и не разбирах съвсем какво се случва. В Париж не искаха Дьо Гол, настояваха да се модернизират. Чудех се какво още има да й се модернизира на Франция, която – тогава – смятах за символ на модерността и свободата.
----
колкото си рабирала тогава какво става, толкова разбираш и сега.
Дьо Гол прави две неща с които вбесява американския (финансов) елит:
1. вади Франция от военната структура на НАТО
с което раклаща единството на Запада с/у СССР и соц. лагера
2. иска ФРС да му замени доларите с злато, както предполага "златния стандарт"
Charles de Gaulle and gold
https://www.youtube.com/watch?v=g9p4IeE4JRU
След не много време на Дьо Гол му спретват една от първите "цветни революции" , която е маскирана под "младите се бунтуват срещу статуквото" и "студентите искат премени".
Дьо Гол кара още малко време, но авторитета му е разклатен, и пада от власт.
Франция се връща в НАТО.
Златния стандарт е премахант от Никсън началот на 70-те.
skeptichen
Рейтинг: 785 НеутралноПоздравления за Дневник за добрата поредица интервюта - чета ги с голям интерес.
the_fat
Рейтинг: 621 НеутралноДо коментар [#19] от "WWW":
Еми с това трябва да се помни 1968 а не с някоя петилетка или IX Х и т.н. конгрес на БКП.....
the_fat
Рейтинг: 621 Неутралнои разбира се руската инвазия ...но това се помни и без да се напомня
krf54523578
Рейтинг: 174 Неутрално1968 г. се помни най-вече заради онова 7:2 на Левски срещу ЦСКА.
schwimmwagen
Рейтинг: 1079 НеутралноЕ .. госпожата си е соц. креатура отвсякъде . Биографията и - само по хуманитарни научни институти, университети, академии. ! Т. нар. "градска десница" в мнозинството си е такава. За това и толкова "дясно" имаме в Бъ;гария "Счастье для всех, даром, и пусть никто не уйдет обиженным!"
borko_to
Рейтинг: 622 РазстроеноХем била с досие от ДС (при това арестувана), хем не й пречели в развитието и то в обществената сфера. Вкъщи четели френски вестник, слушали ББС и свободно коментирали Пражката пролет. Хайде стига глупости.
Правите дървета в гората, първи се отсичат!