1968 г.: Заплахата за социалистическия лагер и мерките на БКП

Според протоколите на Политбюро на ЦК на БКП

Леонид Брежнев и Тодор Живков

© "Изгубената България"

Леонид Брежнев и Тодор Живков



Ако се наложи, ние ще действаме с нашите армии. Това казва Тодор Живков пред ръководството на комунистическата партия на 29 март 1968 г. в София по повод събитията в Чехословакия. Войски на Варшавския договор - военната организация на социалистическите страни, влизат в Чехословакия на 20-21 август и смазват Пражката пролет.


Тодор Живков: Трябва да сме готови да действаме с нашите армии


Живков, който е оглавил партийната и държавната власт, разказва за срещата си с ръководителите на Съветския съюз Леонид Брежнев и Алексей Косигин по време на заседания на Политическия комитет на Варшавския договор. Според стенограмата от Пленума на ЦК на БКП, достъпна на сайта на Държавната агенция "Архиви", той продължава: "Изло­жих нашата тревога и необходимостта да се нaпpави всичко възможно, в това число да отидем и на риск, но да не позволим в Чехословакия да се развихри контрареволюция и да я загубим. Какво значи Чехословакия? Чехословакия е в центъра на социалистическия лагер, държава с голямо относително тегло в социалистическата система. Ние заявихме категорично пред др. Брежнев и др. Косигин, че трябва да бъдем готови да действуваме с нашите армии. Ние трябва да действуваме с риск за нашето дело. Събитията потвърдиха нашата оценка... Няма нужда да прилагаме сталинските методи от миналото, но ние трябва да приложим такива методи, че да внесем ред и в Чехословакия, и в Румъния, а след това да внесем ред и в Югославия."




"Нима социализмът не е демокрация? Какво е това либерализация на обществото..."


На същата сбирка на 29 март 1968 г. Станко Тодоров - член на Политбюро /тясното ръководство на БКП/, информира за срещата в Дрезден на 23 март, в която са участвали партийни ръководители от ГДР, Полша, Съветския съюз, Унгария, Чехословакия.


Срещата е продължила 11 часа. Беше решено да не се водят никакви протоколи и стенографски записи и да не присъствуват никакви сътрудници, а само членове на делегациите, казва Тодоров, който си е водил откъслечни бележки.


Според неговия разказ комунистическите водачи са притеснени от ставащото в Чехословакия и от заблудите на "чехословашките другари". Тодоров обобщава: "Бе изразена голямата загриженост за тревожното положение, пред което се намират Чехословашката комунистическа партия и делото на социализма в братска Чехословакия, че чехословашките другари очевидно не виждат нещата в тази светлина и очевидно подценяват голямата опасност, която ги грози."


Заплахата, както я е формулирал Валтер Улбрихт, ГДР, е "възможността империалистите да се възползуват от събитията в нашия лагер".


На срещата Александър Дубчек е помолен да разкаже какво става в Чехословакия. След въведение за това как неговата партия вече работи в нови условия – социалистическият строй е победил и няма антагонистични класи, той заявява, че интелигенцията трябва да взима по-голямо участие във формирането на политиката, говори за допусканите грешки от партийни ръководители, за младежта и как тя е особено чувствителна към грешките, за демократизъм и тайно гласуване при избори в партията. Дубчек, цитиран от Станко Тодоров, си давал сметка, че е възможно "вражески елементи, подтиквани от империалистическа пропаганда, да се възползват за свои цели".


Като съюзници в проява на истинска интернационална грижа, както отбелязва Тодоров, в дискусията на представителите на шестте компартии се стига до изводи като: "Чехословакия сега е звеното, където става схватката между силите на социализма и империализма. Империалистите няма да спрат, докато не получат истински урок."


Разказът на Станко Тодоров показва от какво са толкова притеснени комунистическите водачи. В Чехословакия всичко става под лозунга за демократизация, "но във всички нас възниква въпросът: нима социализмът не е демокрация? Какво е това либерализация на обществото, какво съдържание влагат чехословашките другари в това понятие?". И най-вече: "Ние виждаме опасност в хода на събитията, виждаме, че чехословашките другари се успокояват, докато в същото време някои обществени групи и лица започват да превръщат събитията в Чехословакия в контрареволюция."


Комунистическите водачи виждат приликата между ставащото в Чехословакия и преди това през 1956 година в Унгария и в Полша - враговете работят под маската за защита на свободата, демокрацията и културата. Под тази маска работят сега и чуждите централи, си напомнят те. И се стига до заключението: "Всъщност събитията в Чехословакия са израз на борбата, която се води между двете световни системи - капиталистическата и социалистическата."


Като други прегрешения, допускани от Прага, са посочени призивите за самостоятелна външна политика, за неутралитет. А във вътрешнополитически план: "Не е правилно под натиска на улицата да се сменят членове на правителството и други ръководители. Не може в една ленинска партия всеки да прави каквото си иска."


Гомулка /Полша/ обобщава на финала на срещата в Дрезден: Основният въпрос е съществува ли контрареволюция или възникват условия за контрареволюция.


Мерките, набелязани от Полибюро


Предвид изводите, направени на срещата в Дрезден, Политбюро на ЦК на БКП смята за необходимо:


1. Да се организира по-добро изучаване и наблюдение на събитията в Чехословашката социалистическа република по линия на Министерството на външните работи, БТА и други държавни и партийни канали.


2. Под непосредствения контрол на отделите "Пропа­ганда и агитация" и "Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП да се вземат мерки за правилно осветляване на нашата общественост чрез печата, радиото, телевизията и други средства за положението в Чехословашката социалисти­ческа република. На първо време информации да се изработват само от БТА и вестник "Работническо дело" и да се предо­ставят за ползуване от целия печат, радиото и телевизията.


...Засега да се избягва публикуването на полемични статии без специално съгласие на ЦК на нашата партия. На страниците на нашия печат да не се дава място на изказвания и статии, прояви, които имат десен или контрареволюционен характер.


3. Министерството на външните работи и други държавни органи да обърнат по-голямо внимание върху дей­ността на чехословашкото посолство, на пребиваващите в нашата страна чехословашки граждани за спазване на дружеските взаимоотношения..., за избягване на нежелателни за България информации по събитията в Чехословакия.


4. Възлага на Секретариата на ЦК и на съответните правителствени органи да обмислят и предложат на Политбюро допълнителни мерки за подобряване работата на партията с интелигенцията, младежта и по-специално студен­тите; за преподаването във висшите учебни заведения и работата с преподавателския състав в тях; за връзките на нашата страна с Чехословакия и някои други социалистически страни; по въпросите на икономическата и научно-техническата пропаганда и др .


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK