Юлия Кръстева за досието "Сабина": Кафкиански чиновници оправдаваха заплатите си

Юлия Кръстева

© Валентина Петрова

Юлия Кръстева



В новия брой на списание "Vanity Fair" има обширна публикация за Юлия Кръстева под заглавие "Аз? Шпионка? Юлия Кръстева обяснява". Авторката на над 40 художествени книги и научни трудове - по философия, семиотика, психоанализа, литературна теория - за първи път анализира изнесените от комисията по досиетата през март документи, въз основа на които комисията я обяви за сътрудник на бившата Държавна сигурност с псевдоним "Сабина". Материалът е преведен в сайта Артакция.


Бях поразена - разказва Кръстева за деня, в който от списание "Нувел обсерватьор" са й съобщили вестта, търсейки я за коментар.


"Несъмнено съм имала повече от един живот, но не и този"




"Повтарям: никога не съм принадлежала на никакви български тайни служби. Нито френски, нито руски, нито американски. Познавам впрочем силата на изтласкването, за да не попадна на свой ред в този капан. След първите "разкрития" мои близки ми се обадиха, за да ме убеждават да си призная. "Не е толкова страшно, казваха ми. Ако е вярно, трябва да си поемеш отговорността. Има и романтика в двойния живот." Един израелски приятел с неизменното си чувство за хумор дори ме поздрави: "Шапка ти свалям! Дори МОСАД, който има шпиони навсякъде, не го знаеше". Съжалявам, че трябва да го разочаровам. Несъмнено съм имала повече от един живот, но не и този", отхвърля Кръстева отново и категорично, без никакви уговорки, както и преди три месеца, твърдението, че е била агент на ДС.


Юлия Кръстева изразява и възмущението си от проследяването на нейната лична кореспонденция с родителите й в България и публикуването й в медиите. Впрочем както за мнозина експерти по методите на ДС, така и според логиката проследяването на писмата оприличава материалите "Сабина" повече на досие на наблюдавано лице, а не на завербуван агент, това споделя и самата Кръстева.


Що се отнася до пощенската й картичка от Брюксел с приветствения надпис до служител в посолството ("Да живее народната власт"), списанието го определя като саркастичен лозунг, а за самата картичка е казано с доза ирония, че е ползвана като "доказателство за двойната игра на Кръстева".


Юлия Кръстева анализира и справката от досието, според която предупредила служителите на ДС, че не иска нищо да пише, и пита риторично защо към нея е проявена такава "странна снизходителност". "Защо никога не са ми предложили или наложили да сътруднича, както правят с много студенти на стаж в чужбина? А измислят за мен "легенда" (както казват в службите), съшита с бели конци история при пълна липса на доказателства за предполагаемата ми "вербовка", заключава Кръстева.


"Дневник" публикува извадки от анализа на Юлия Кръстева:


Кафкиански чиновници, затворени в кабинетите си, принудени да снасят информация, за да оправдаят заплатите си


"При прочита на тези доклади една журналистка от български произход от престижното списание "Лондон ривю ъв букс" предполага, че аз съм разигравала агентите. Истината е много по-проста: не се застоявах пред гишетата на посолството и консулството; разменях по някоя учтива дума със служителите, повечето от които шпиони (класика), чиито имена обикновено не знаех. Никога не съм работила нито с тях, нито за тях и все още не знам за кого става дума. Като си мисля за това днес, си представям кафкиански чиновници, затворени в кабинетите си, принудени да снасят информация, за да оправдаят заплатите си, да получат повишение, да бъдат оценени от началниците си и по-добре да изхранват семейството си. Те искат да ми изработят досие, но без уличаващи доказателства. Измислят, че сътруднича, но не прекаляват. Дали са се шегували по мой адрес, докато са си пиели сливовата? (...) През повечето време са се задоволявали да преписват злободневните новини. Само веднъж – кой знае какво ги е прихванало – са напълно превъртели и са ми приписали безумни думи за "палестинската кауза", която не получавала достатъчно подкрепа заради "повлияния от ционистите печат". Може би са мислили, че ми правят услуга, поправяйки грешката, допусната с историята с Алберт Коен (бел. ред - заради положителна рецензия на Юлия Кръстева в България за книга на Коен тя е била порицана от конюнктурната критика.)? Едно е сигурно: доста бързо съм престанала да ги вдъхновявам, след като досието Сабина е било затворено през 1974 г. по липса на осезаеми резултати." (...)


През септември 2014 г. Юлия Кръстева бе поканена да изнесе лекция в СУ "Св. Климент Охридски"

© Ана Благова, Днвеник

През септември 2014 г. Юлия Кръстева бе поканена да изнесе лекция в СУ "Св. Климент Охридски"


"Приписват ми стратегии, прилагани към тайните агенти. Нямах такива. Знаех, че ще остана чужденка във Франция. Чуждостта вече ставаше моя страна, моя съдба. И откривах в нея нова идея за щастието: да не принадлежиш, да не бъдеш "в служба на", а да се опитваш да бъдеш, без "да бъдеш от". В този свой избор се ръководех от идеите на Пруст и Аренд. Не е ли най-важното да можеш да мислиш от друга гледна точка, от гледната точка на другия? Изпитание и шанс. Така че минавах през консулството, за да се опитам да издействам евентуално посещение на родителите ми в Париж, и бързах да напусна тези кабинети, за да се върна към четивата си, към семинарите си, към книгите си." (...)


За шпионка съм била твърде много шпионирана... Шестнайсет агенти са работили по моя случай, видно от досието


"Никога на нищо ли не ни учи историята? (..) Как да не забележим, че тези 29 лични писма, отваряни от полицията на режим, в който лъжата е станала политически инструмент, представляват злоупотреба може би дори по-разрушителна от липсата на гражданска свобода? Само по себе си това оскърбление показва, че предполагаемото ми "досие" не е на агент, а на лице под наблюдение." (...)


Вече няма човешки същества, има само схеми, и ако попаднете в някоя от тях, с вас е свършено


"Ще ми възразят, че тази история със шпионажа изглежда правдоподобна: дошла съм от България; родителите ми са останали в София; била съм принудена да сътруднича на режима, ако не за друго, то за да ги предпазя. След като понякога съм ходила в посолството, за да придвижа молбите им за визи, значи, не съм много чиста. По-лошо, ще кажат манипулаторите на "фишове" - толкова съм се разграничавала от родната си страна, че съм практикувала психоанализа на френски! Имала съм нещо за криене. Само че този начин на мислене чрез "правдоподобни" предпоставки отрича уникалността на индивида. Вече няма човешки същества, има само схеми, и ако попаднете в някоя от тях, с вас е свършено. Вървете след това да обяснявате, че истината е по самата си същност уникална, haecceitas (индивидуалност), "ето кое съществува", както казваха средновековните философи. Слухът е прилепчив – заразяват се и престават да ви слушат." (...)


Дават ли си сметка, че участват в една посттоталитарна мерзост?


Хичкок казваше: "Показвам невинния в света на виновните". Днес медиите често правят обратното – показват виновния в света на невинните. Те вече не наблюдават света, задавайки си въпроси – те нанасят удари и разпространяват лъжи. (...) Дават ли си сметка, че участват в една посттоталитарна мерзост?" (...)


"В цялата тази история се почувствах като микрон, застигнат от нагона за смърт, който залива днес дезориентираната ни планета. Продължавайки "да пътувам себе си" /бел. ред - Кръстева има книга с това заглавие/ заедно със семейството ми, аналитиците ми, приятелите ми, колкото проницателни, толкова и взискателни, не изключвам възможността да заведа дело, за да демонтирам тази система. И все пак дълбоко в мен продължават да отекват думите на Колет: "Никога не е било свръх-силите ми да се възродя".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK