Прокуратурата има право да обявява имена на обвиняеми, но кога - ще преценява сама - България

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е обяснила на прокуратурата, че публикуването на имена на обвиняеми при надделяващ обществен интерес е законосъобразно, но е оставила и вратичка на държавното обвинение да крие имената. Това се разбира от становището ѝ по въпросите на главния прокурор Сотир Цацаров, съобщават news.lex.bg и в. "Сега". Становището бе поискано заради влизането в сила на Общия еврорегламент за защита на данните (GDPR), който съдебната власт използва, за да цензурира информацията за дейността си.

Според КЗЛД от прокуратурата могат да оповестяват имената на обвиняемите, както и длъжността или местоработата им, но за всеки случай тя трябва да преценява дали това е нужно. Мнението на Цацаров обаче, както и на шефа на спецпрокуратурата например - Иван Гешев, е, че не трябва да бъдат оповестявани данни, идентифициращи обвиняемите. В едно от последните съобщения от прокуратурата - за внасяне на обвинителния акт срещу бившия изпълнителен директор на НДК Мирослав Боршош, не бяха посочени дори инициалите на предадените на съд хора.

"Публикуването на лични данни на обвиняеми лица в досъдебното производство на интернет страниците на прокуратурите, както и предоставянето им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово задължение или е налице надделяващ обществен интерес. В случаите, когато с оглед на общественополезната цел е невъзможно или нецелесъобразно информацията да бъде публикувана в анонимизиран или псевдонимизиран вид, тогава посочването на името, длъжността или местоработата на обвиняемия биха били достатъчни за постигане на обществена осведоменост, докато публикуването на ЕГН, адрес, връзки с трети лица извън процеса и пр. би било прекомерно", се казва в становището на комисията.

Освен това прокуратурата трябва да предприеме и конкретни мерки, за да не допусне погрешно идентифициране на друго лице при евентуално съвпадение на имената, уточняват от КЗЛД. За тази цел биха могли да се използват допълнителни признаци, включително псевдоними, възраст, населено място и други, стига допълнителната информация да не е прекалена.

Според комисията разследващите би трябвало широко да използват съдействието на обществеността за разкриване на престъпленията и изясняване на обстоятелствата по делото. Когато това е обосновано и пропорционално на обществената опасност на дееца или на престъпното деяние, прокуратурата би могла да се обърне за съдействие към гражданите и чрез своята интернет страница и медиите, включително чрез публикуване на лични данни - снимки, имена, адрес или други данни за лицето, пишат от комисията.

Тя посочва и конкретен пример, при който общественият интерес за информираност би могъл да надделее над защитата на личните данни. Това е, когато в наказателния процес участва човек, който заема висша публична длъжност по смисъла на закона за борба с корупцията, както и такъв, който поради естеството на своята дейност има влияние върху обществото.

В становището се припомнят и решения на Конституционния съд от 1996 и 2012 г., че "държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица. Поначало защитата на личните данни на тези лица е много по-занижена в сравнение със защитата на останалите граждани". В становището пише още, че огласяването на имена от прокуратурата не нарушава презумпцията за невинност, а само дава информация за предприетите действия за разкриване и преследване на престъпления.

Според КЗЛД публичността, прозрачността и отчетността на съдебната власт са част от обществения контрол върху нея. Така се постигат справедливост, законност и независимост, както и се засилва общественото доверие в институциите. Освен това има и възпитателен ефект.

Междувременно вчера от Върховния административен съд (ВАС) обявиха, че вече няма да заличават от публикуваните актове имената на фирмите, БУЛСТАТ и техните координати. Изключение ще правят само едноличните търговци, но ако в тяхното наименование се съдържа името на физическото лице. При гражданите обаче името и презимето ще са с инициали, само фамилията ще се изписва изцяло. Ще бъдат премахвани и допълнителните елементи, които биха позволили установяването на съответните лица.

Преди дни и Върховният касационен съд (ВКС) започна да изпраща прессъобщения с изписано с инициал първо име на подсъдими и изцяло изписана фамилия.

Очаква се да бъде проведена среща между Висшия съдебен съвет (ВСС), председатели на съдилища и прокуратури, както и представители на медии за временно решение на въпроса с цензуриране на информацията за дейността на съдебната власт. Окончателно разрешаване на проблема може да има след приемане на изменения в Закона за защита на личните данни, което ще се случи най-рано наесен.

Всичко, което трябва да знаете за: