© Личен архив
Айсун Исмаил
Айсун Исмаил e учител в основното училище "Христо Ботев" в град Алфатар. Преподава география, биология и история от пет години. През изминалата учебна година ръководи клуб на тема гражданско образование по проект "Твоят час". В клуба участват ученици от пети, шести и седми клас. Твърди, че темата му е слабост, без да има конкретен повод да се занимава с нея, а просто защото "най-притегателната черта на гражданското образование е това, че всъщност е тясно свързан с всеки аспект от живота".
Как решихте да започнете клуб по гражданско образование?
- От доста време очаквах възможността да работя по тази тематика, защото мога смело да кажа, че ми е слабост. Гражданското образование е област, която обхваща всички аспекти на нашия живот и е неизменна част от ежедневието, като заедно с това има и качеството да влияе пряко на развитието на личността, що се отнася до това как тя вижда себе си в обществото, възприятието й за процесите, които се случват около нея и изграждане на ценности, но за съжаление не се изучава като учебен предмет. Въпреки, че това е една много широка област, която няма как да бъде покрита за месеци, за този период все пак учениците могат в основни линии да бъдат въведени в тематиката и така да се предизвика интереса им, за да продължат да се занимават с това и вбъдеще.
Има ли подобни кръжоци или инициативи в област Силистра или някъде в околностите?
- През последните години се наблюдава все по-голям интерес към гражданското образование в училищата. Проекти като "Твоят час", които обезпечават финансово и материално различни инициативи, извънкласни дейности дават възможност на учители и ученици да работят по тази тематика. Нещата се развиват лавинообразно, постепенно интереса става все по-голям и обхваща все по-голям брой училища.
Каква е необходимостта от подобен предмет, предвиден като задължителен от догодина, но за гимназиална степен.
- Причините са много и може да се говори за тях не с часове, а с дни. Гражданското образование е много широка област и обхваща много широк спектър от подтеми, които са неразривно и пряко свързани с живота ни, като се започне от нашите права, задължения и свободи, премине се през здравна, социална, потребителска, екологична, дигитална други култури и се продължи със запознаване с основните институции на демократичното общество, местна власт, съд и т.н, и се завърши с по-съвременни проблеми като изграждане на навици и умения за извличане на информация, анализирането й, отсяване на доказуемата и обективна истина от фалшивите новини. Всички тези изброени подтеми са част от нас, независимо от нашата възраст, като рано или късно ние се сблъскваме с тях. Тук въпросът е как тази информация да бъде поднесена по разбираем и интересен начин на децата. Аз искрено се радвам, че хората, които имат думата що се отнася до налагането на гражданското образование като учебен предмет вече правят нужните законодателни стъпки в тази посока и се надявам това да продължи и с прогимназиалния курс. В наше време вече е немислимо да говорим за пълноценна образователна система, без в нея да е включено гражданското образование.
Какво пречи на развитието на гражданското образование в България? Доколко има съпротива срещу въвеждането му или по-скоро става въпрос за неразбиране.
- Не мисля, че има някаква съпротива в българското общество срещу гражданското образование или поне аз нямам такова усещане. Разбира се много от нещата се свеждат до субективното разбиране, защото за някои хора тази тематика продължава да е абстрактна, далечна, "въздухарска".
Като цяло обаче мисля, че никой не би се възпротивил във времена, в които ролята на всяка отделна личност става все по-голяма в едно общество, вниманието да се насочи върху изграждане на активни, отговорни и самокритични млади хора. Основната тъкан на всяка работеща демокрация, на всяка развита държава е именно силното и активно гражданско общество, изградено от будни, критични, целеустремени граждани.
Разбира се с оглед на специфичността на публичната, медийната, обществената среда в страната е нормално да има различни мнения, някои от които доста крайни. За мен обаче точно гражданското образование е панацеята, за решаване на проблемите свързани с тези области. Просто е немислимо в едно нормално, демократично общество ние да не се стремим към това. Винаги в хода на историята е имало специфични конюктурни особености, които обаче са временни и те не би трябвало да са определящи за посоката на развитие на гражданското образование.
Каква е необходимостта тази тема да бъде въведена за деца и преди гимназията?
- Случвало ми се е да прочета, да чуя или да бъда свидител на разговори, в които гражданското образование се смята за сложна тематика, която не би трябвало да се изучава в началния и прогимназиалния етап. Да, но дори и в момента много от подтемите му са застъпени в различни учебни предмети по един или друг начин, и дори и да не е под шапката на отделен предмет, децата получават знания свързани с тази тематика. Гражданското образование трябва да започне да се изучава като предмет в прогимназиалния етап, а в началния – да продължи да бъде застъпвано в отделни уроци и предмети. Тук трябва да се изтъкне и един проблем, най-вече свързан с недостатъчната обезпеченост с учебна литература, пособия и материали по темата.
Днес вече всичко може да се намери в интернет, но не винаги това е правилният подход. Особено за по-малките ученици е по-удачно да работят с кратки текстове, да вникват в нещата чрез игри или изработване на различни неща – постери, макети и др. При тях е по-застъпена емоционалната част, докато в по-горните класове вече учениците са умствено по-зрели и там вече материята може да е по-сложна.
Как децата в училището в Алфатар възприемат темите за държавата, човешките права за основни понятия като държава, човешки права, задължения, институции, полиция, местна власт, съд?
- Всеки ученик има свои интереси, свои виждания относно нещата и мога смело да кажа, че между тях има немалък брой, които са горе-долу добре запознати с понятията, които вие изредихте. Разбира се трудно е да се говори за разбиране на тези понятия що се отнася до тяхното устройство, функциониране, а по-скоро за тяхното познаване от лични преживявания, или такива свързани с техните родители, близки, приятели.
Децата в моя клуб са от различни етноси и честно казано, в началото имах притеснения доколко нещата ще потръгнат, дали ще им бъде интересно, доколко ще се включат с желание. Когато ме питаха какво ще правим точно в клуба им казах, че нашите дейности няма да са свързани с уроци, учебници, писане, решаване на задачи, а по-скоро ще бъдат застъпени неща, с които те се срещат всеки ден.
Постепенно те вникнаха в тематиката, като тук трябва да отбележа, че с различни инициативи и срещи разнообразихме нашата работа.
Разкажете повече за тези инициативи.
- Двете най-ценни инициативи, в които участвахме през тази година бяха осъществени със съдействието на Българския институт за правни инициативи и Детския омбудсман на град Силистра.
С БИПИ проведохме по-скоро тренинг в началото на годината, който най-общо казано обхващаше запознаването с институциите, тяхната роля, доколко децата са наясно какви са функциите им. Най-интересната част за мен беше свързана със задачата да създадат своя собствена държава. Бяха разделени в три групи, като всяка трябваше да създаде държава, да очертае границите й и да създаде закони, по които се управлява. Законите, които се измислиха бяха най-различни, от възможно най-невинните, които защитават всеки един в държава, до такива, които задължаваха хората да работят само за един човек. Така че имахме предложения и в двете крайности.
Инициативата на Детския омбудсман беше свързана с интернет. В рамките на един учебен час децата се запознаха с рисковете и възможностите, които предлага мрежата. Най-ценното за мен от тази среща беше знанията, които те получиха относно това как да си пазят личните данни, доколко да се доверяват на хората онлайн, особено в социалните мрежи. Много от нещата, които се изказаха децата ги знаят, но не бяха вникнали в темата толкова внимателно.
Отделно от това отбелязахме Денят на Европа, особено актуална дата в контекста на европредседателството, като в рамките на тази инициатива с децата създадохме минивариант на присъединителния процес към Европейския съюз. Разбира се тук нямахме претенции за голяма точност, по-важното е учениците да вникнат и да разберат, че една държава трябва да отговаря на различни критерии, като тук се застъпиха теми най-вече като законност, корупция, толерантност, развитие.
Бихте ли споделили по-интересна случка или реакция на децата от някое от занятията?
Много от темите, по които работихме с децата бяха свързани с интересни ситуации. Едно от занятията ни беше свързано със запознаване с Конституцията на България. Децата знаят, че това е основния закон на страната, имат представа от уроците за българската история. За това занятие раздадох всяко от децата получи умален вариант на Конституцията. Най-фрапиращата реакция беше когато едно от децата каза, че си е мислило, че основният закон е една голяма книга, която стои в София и не мърда оттам. И ако някой иска да я разгледа трябва да отиде на място.
И факта, че сега държеше копие на тази "голяма книга" беше доста впечатляващо за него.
Имаше много емоции, когато коментирахме темата за равноправието и свободата на личността. В света на децата всички хора са равни, но това се изкривява с времето. Беше много интересно да се чуят техните доводи защо това се случва – богатство, цвят на кожата, религия, пол. Идеята на такова занятие е да се чуе мнението на децата по тази тема и след това с доказателства да се покаже, че наистина това да делиш хората по различни показатели е несправедливо.
Тук децата даваха примери от своя живот, и всъщност бяха мотивирани да се поставят в положението и на другата страна. Занятието мина под надслова "Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб."
Как в досегашния им живот, училището е помогало или не на децата да свържат понятията от гражданското образование и реалните им образи със своя живот и живота на семействата им?
- През последните години училището работи все по-активно в тази насока. Разбира се, всичко което правим в училище обаче би увиснало във въздуха, ако тези деца не виждат подкрепа в тази насока и в своите семейства. Дори и най-елементарните разговори свързани с тези понятия в семейството е полезно за децата, защото едно е детето да слуша за тези неща, друго е да ги види от първо лице или да му бъде разказано от родителите. В тази насока през последната година проведохме заедно с представители на Българския институт за правни инициативи срещи с децата и техните родители впоследствие, насочени точно към значението и функциите на тези институции.
Разбира се всеки родител има мнение по тези въпроси, което се пречупва през неговата ценностна система, и това се отразява и на отношението на детето. Досега обаче не сме срещнали съпротива или недоволство от страна на родителите в тази насока, поне в нашето училище. Като цяло все още, гражданското образование се приема за абстрактна зона и налагането му в българското образование като задължителен предмет, а и в обществото като неизменна част от него ще отнеме още време. Искрено се надявам, че постепенно все повече хора ще подкрепят това и в скоро време гражданското образование ще се превърне от извънкласна тематика в неразривна част от българска образователна система.
В началото на разговора споделихте, че гражданското образование ви е слабост. Как стигнахте до темата?
- Няма конкретен повод за това. Като всеки трезво мислещ човек в тази държава и аз виждам какви са проблемите, защо нещата се случват по един, а не по друг начин, какво може да се направи. Най-притегателната черта на гражданското образование е това, че всъщност е тясно свързан с всеки аспект от живота. Разбира се вече в зависимост от мирогледа и ценностите на човек той обръща по-сериозно внимание на едни неща, на други – по-малко.
За мен лично най-ценното е децата да са наясно със своите права и задължения и ясно да различават границата между тях. В тях да се създаде култура на спазване на законите, на толерантност към различните. Тези неща може да звучат клиширано, но ако се погледне реално точно изкривяването на ценностите, насочени към пренебрегване на законите и безсмислената омраза, само за да се подражава на някой или защото масата така казва, са основните подривни дейност, поставящи динамит под основите на свободното гражданско общество.
