Конституционният съд: Истанбулската конвенция противоречи на основния закон

Конституционният съд: Истанбулската конвенция противоречи на основния закон

© Цветелина Белутова, Капитал



Избори 2022

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, станала известна като Истанбулската конвенция, противоречи на Конституцията. С четири особени мнения Конституционният съд (КС) реши, че международният документ не съответства на основния закон.


Особените мнения, изразени от съдиите, които не са съгласни с решението на мнозинството и смятат, че Конвенцията е в съответствие с Конституцията, са на Румен Ненков, Филип Димитров, Константин Пенчев и Георги Ангелов. Според останалите осем обаче документът противоречи на основния закон. Нито една жена от състава на Конституционния съд - Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева, Таня Райковска и Цанка Цанкова - не е подкрепила конвенцията. Решението са одобрили още Борис Велчев, Анастас Анастасов и Гроздан Илиев.


Народното събрание вече не може да ратифицира конвенцията, освен ако не реши да промени Конституцията.


КС: Конвенцията излиза извън декларираните цели




Конституционният съд приема, че въпреки "безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование".


В решението се посочва, че Истанбулската конвенция би наложила в България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, а това е в разрез с Конституцията. "По този начин полът като биологична категория ("sex"), но и полът като социален конструкт ("gender"), обусловен от субективните възприятия и представи на индивида и на обществото за ролята на мъжете и жените, са издигнати в автономни и равностойни категории на Конвенцията със собствено правно битие", се отбелязва в решението.


Конституционните съдии се аргументират, че "в Конвенцията чрез дефинирането на "пол" като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола - мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент".


Съдите допълват, че традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуват два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. "Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност", се казва в решението. Освен това се посочва, че биологичният пол "жена" се свързва със социалната роля - "майка", с "раждане", с "акушерска помощ". Т.е. понятието "пол" се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. "Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията", пише в решението.


Конституционните съдии се аргументират още с това, че понятието "gender" като социален конструкт, присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието "sex" и това отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото ѝ прилагане, което е в разрез с принципа на правовата държава.


КС приема още, че списъкът на основанията за защита от дискриминация в обяснителния доклад към Конвенцията е значително разширен, тъй като според него държавите следва да предоставят защита на хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категориите "мъже" и "жени".


Друг аргумент за обявяване на конвенцията за противоречаща на основния закон КС намира в дефиницията за брак в Конституцията, а именно - доброволен съюз между мъж е жена. Цялото решение четете тук.


Политическите реакции


"С чувство на изпълнен дълг" "Обединените патриоти" приветстваха решението на Конституционния съд, според тях така е защитен националния интерес. "С това решение тази тема трябва да бъде категорично затворена и можем да се гордеем, че бяхме една от първите държави, които се възпротивиха срещу тази конвенция", каза зам.-председателят на парламентарната група на "патриотите" Искрен Веселинов в парламента, цитиран от БТА.


Малко по-рано от партия ВМРО си преписаха като заслуга и своя победа решението на на Конституционния съд, че Истанбулската конвенция не съответства на българския основен закон.


Лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че е изключително щастлива от днешното решение на Конституционния съд. Според нея разумът и правото са надделели над чуждите интереси и послушанието на Бойко Борисов и кабинета му. Решението по думите на Нинова било победа на българския народ и идентичност.


Пред журналисти в парламента Александър Иванов от ГЕРБ коментира, че от партията му са са длъжни да се съобразят с решението. В началото на годината 75 депутати от ГЕРБ сезираха конституционните съдии по казуса. "Когато имаме решение на Конституционния съд, най-висшия орган, който казва дали текст, конвенция или друго съответства на нашия основен закон, ние сме длъжни да се съобразим с него", посочи той, цитиран от БТА.


Историята на документа в България


През март Конституционният съд (КС) реши да образува дело по казуса. Искането за това бе подписано от 75 депутати от ГЕРБ.


Неочаквано конвенцията предизвика множество обществени дебати и завишена активност в социалните мрежи. Трите тези, към които се насочиха противниците ѝ бяха, че тя въвежда понятието трети пол, задължава държавите да признаят еднополовите бракове и изискват от тях да въведат в училище обучение за нетрадиционна сексуална ориентация. В аргументите си те се опират на понятието "gender", което обикновено се превежда на български език като "социален пол", но което не е свързано според текста на конвенцията с трите въпроса. Какво означава конвенцията четете тук.


Заради полюсните позиции към документа, включително и в управляващата коалиция, ГЕРБ прецени, че само Конституционният съд може да даде правна експертиза влиза ли той в противоречие с основния закон. Междувременно обаче Министерският съвет оттегли проекта за ратификацията на Истанбулската конвенция. Правителството мотивира отмяната на вече взетото си решение със сезирането на Конституционния съд.


Истанбулската конвенция бе приета от правителството на 3 януари, но още същия ден тя предизвика напрежение между партньорите в управляващата коалиция. Впоследствие БСП се обяви срещу ратификацията ѝ от Народното събрание. Социалистите искаха и да се проведе национален референдум за Истанбулската конвенция, но предложението бе отхвърлено от депутатите. По-късно на фона на протести и прокарване на несъществуващи в документа тези за въвеждане на гей бракове и заплаха от "трети пол" и управляващите дадоха заявка, че ще отложат разглеждането ѝ от парламента. След това премиерът Бойко Борисов обяви, че партия ГЕРБ ще оттегли решението си за конвенцията, защото нямало да носят сами пасива.


Документът, чийто финален текст е одобрен през 2011 г. съдържа серия мерки срещу домашното насилие и въвежда понятия, които целят да разчупят половите стереотипи заради схващането, че те често са в основата на случаи както на насилие, така и на дискриминация. Документът указва, че държавите следва да предприемат законодателни и други мерки, за да "предотвратят всякакви форми на насилие" по полов признак, било то семейно, домашно, заради конфликти и т.н., както и насилие, способствано от социални и културни стереотипи. Повече за заложеното в документа вижте тук.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK