Съюзът на съдиите: Замразяването на бонус на разследвани магистрати противоречи на конституцията

Съюзът на съдиите: Замразяването на бонус на разследвани магистрати противоречи на конституцията

© Юлия Лазарова



Текстът в Закона за съдебната власт, според който при напускане на системата не се изплащат до 20 заплати на онези магистрати, срещу които има висящи наказателни и дисциплинарни производства, противоречи на конституцията и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Такова становище застъпва най-голямата съсловна организация - Съюзът на съдиите в България (ССБ).


Повод за позицията ѝ е образуваното в Конституционния съд дело по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд. Предмет на делото в Конституционния съд е разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Тя гласи, че еднократните обезщетения при напускане на длъжност на магистрати с над 10-годишен стаж не се изплащат веднага на тези от тях, срещу които има дела или дисциплинарки, а се замразяват до приключването им.


Според Съюза на съдиите разпоредбата противоречи на конституционните принципи, че България е правова държава и всеки има право на труд и на минимално трудово възнаграждение, съответстващо на извършената работа, като държавата има задължение и да създава условия за това. От съсловната организация подчертават, че целта на разпоредбата не е защитата на правораздаването или действащия правен ред, а на "специфичния авторитет", т.е. обществената оценка на съдиите, прокурорите и следователите.




"Простото наличие на наказателно производство и/или на дисциплинарно производство обаче, не е съображение от конституционен порядък, което да може да обоснове ограничаването на основни права на магистрата. Авторитетът на съдебната власт е легитимна законодателна цел, но тя не се постига чрез неплащане на дължимо обезщетение. Прогласеното и гарантирано в конституцията право на труд и произтичащото от това право - да се получи възнаграждение и обезщетение за положения труд, за което съгласно основния закон държавата е длъжна да създаде условия, респективно да не създава пречки за изплащането им, са екзистенциални права на личността, включително на привлечения към наказателна и/или дисциплинарна отговорност магистрат, защото са пряко свързани с материалната основа на съществуването му", се казва в становището на ССБ.


Съдиите изреждат и много други аргументи - като например, че според конституцията всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Този принцип важи и в дисциплинарното производство. Едва след това могат конституционосъобразно да настъпят неблагоприятните последици от производствата, каквото в момента се явява замразяването на обезщетението.


Освен това наказващата норма е с неопределено време - до приключване на разследването или дисциплинарното производство, и това компрометира правната сигурност на магистрата. Освен това върху законовата санкция за магистратите няма съдебен контрол. Така не може да бъде следено дали тя не се налага несъобразно дълго време. В случая даже е изключено правомощието на съответната колегия на ВСС да направи преценка на необходимостта от налагане на мярката с недопускането на причиняване на вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съюзът на съдиите подчертава и, че неизплащането на обезщетението е обусловено единствено от волята на разследващия орган чрез негово едностранно волеизявление.


"Всеки разследващ орган би могъл да привлече като обвиняем за извършване на умишлено престъпление всеки магистрат, който автоматично на основание ЗСВ ще бъде лишен за неопределен и непропорционално дълъг период от време (често до изтичането на абсолютната давност за съответното престъпление) и даже понякога завинаги (с оглед статистическите данни за обичайната продължителност на наказателните производства и на човешкия живот в България) от личното получаване на обезщетението", пише още ССБ.


Оспорената разпоредба противостои и на достойнството му. Неплащането на дължимо обезщетение е израз и на негативна оценка за магистрата, за неговите професионални и морални качества, като несъмнено уврежда и доброто му име.


ССБ отбелязва, че нормата в съдебния закон излиза извън зададените рамки в конституцията и по същество създава механизъм за заобикаляне на залегналата в конституцията логика. Допълва, че евентуалното своевременно получаване на обезщетението от разследван магистрат не противоречи на целта на закона той да не осуети провеждането на вече образувано наказателно производство срещу него, съответно да се осигури възможност за осъществяване на всестранно, пълно и обективно разследване и да се отнеме възможността на привлечения към наказателна отговорност магистрат да въздейства негативно на процеса по събиране на доказателства.


Вчера


и Висшият адвокатски съвет изпрати становище


според което няма конституционно установена причина съдия, прокурор или следовател, срещу когото има висящи дела или дисциплинарни производства, да бъде лишен от правото си на обезщетение с до 20 заплати за прослуженото време в съдебната система. Това не е награда или поощрение, а се следва за броя години, през които магистратите са работили в съдебната система. Замразяването на изплащането на тези пари е прекомерна мярка, която противоречи на принципа на правовата държава, залегнал в конституцията, нарушава презумпцията за невиновност и допустимите международни стандарти.


През юли Висшият съдебен съвет пък прие, че замразяването на бонуса не противоречи на конституцията.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK