Как се разпределят парите в академията на науките

Метеоролози от БАН протестират срещу начина, по който се разпределят парите в академията.

© Велко Ангелов

Метеоролози от БАН протестират срещу начина, по който се разпределят парите в академията.



Разпределянето на парите в Българската академия на науките (БАН) стана повод за недоволство от страна на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), който миналата седмица поиска да бъде изваден от структурата на академията и да има статут на самостоятелна научна организация, подчинена на Министерството на образованието и науката (МОН).


Основната критика, която метеоролозите отпратят към ръководството на БАН, е, че се дават много повече средства за фундаментални научни изследвания, отколкото за дейности, пряко обслужващи държавата и обществото. Институтът отчита недостиг от 1.2 млн. лв. при бюджет около 8.6 млн. лв. за тази година. От Общото събрание на академията казват, че при разпределянето на средствата е търсен баланс, но решенията се вземат с мнозинство. Позицията на ръководството на БАН е, че има синергия и равнопоставеност между фундаментални, насочени фундаментални и приложни изследвания.


Парите все не стигат


В последните години приемането на националния бюджет е съпътствано с протести на учените от БАН с искания за повече средства. След протести миналата зима правителството отпусна за научни изследвания допълнителни 15 млн. лв. на академията, чиято държавна субсидия според бюджета за 2018 г. е около 83 млн. лв. Така през т.г. БАН разполага с 98 млн. лв. от държавата, колко е обявеният през 2009 г. екзистенц-минимум за съществуването на академията.




Според отчета на академията за 2017 г. през последните години от бюджетната субсидия не са осигурявани пари за научни и изследователски разходи, а те се покриват от национални и международни програми. Като съществен проблем е отчетена липсата на оборотни средства за изпълнение на проектите до получаването на възстановителните траншове от програмите. През м.г. собствените приходи на БАН от различни договори са около 37.2 млн. лв., сред които 5.1 млн. лв. от Европейския съюз (ЕС) и международни организации.


Кой разпределя средствата


Бюджетът на академията на науките се утвърждава от Общото й събрание, в което влизат 104 представители на различни институти. Преди това той е одобрен от Управителния съвет, където е внесен от ръководството. Корекции могат да бъдат предлагани от ресорната комисия към Общото събрание.


Първо се отделят средства за централизирани дейности, след което останалите пари се разпределят между 42 института и още 8 специализирани звена. Председателят на Общото събрание на БАН проф. дхн Евелина Славчева обясни пред "Дневник", че т.г. за централизирани дейности са дадени 16.2 млн. лв. В тази сума влизат средствата за докторантски стипендии, за пожизнени възнаграждения на академиците и член-кореспондентите, за оперативна дейност на метеоролозите, сеизмолозите и океанографите и за членски внос в различни организации.


Така за оперативна дейност на института по метеорология и хидрология са дадени 1.3 млн. лв., а членският внос в Световната метеорологична организация и Европейската организация за експлоатиране на метеорологични спътници (EUMETSAT) е над 3 млн. лв., обясняват от БАН.


Останалите средства се разпределят на база на щатни бройки и на научни постижения. За първи път т.г. се разпределят пари на институтите за покриване на част от сметките за ток, парно и вода.


Кое постижение е по-важно


На институтите по щатни бройки се разпределят около 80% от средствата спрямо средните заплати за различните степенни. За м.г. професорската е 730 лв., а възнаграждението на специалист с висше образование - 575 лв.


Останалите 20% от парите се разпределят спрямо научно-изследователската дейност и постижения, или по думите на председателя на Общото събрание - на конкурентен принцип. Преди това обаче се отделят допълнителните възнаграждения за степени "доктор" и "доктор на науките", които са съответно по 200 и 300 лв.


Най-важният от критериите за разпределянето на средствата по конкурентен принцип са публикации и цитирания в бази данни с импакт фактор като Web of Science и Scopus в последните две години. Тяхната "тежест" е най-голяма - общо 80%. Другите критерии са привлечени средства от външни източници за последните пет години (15% тежест) и дейности, пряко обслужващи държавата и обществото (5% тежест), като отчетният период е една година.


Изследвания или оперативна дейност


Според директора на НИМХ проф. Христомир Брънзов не е справедливо тежестта на публикациите и цитиранията да е 16 части, а тази на дейности в ползва на държавата, каквато е основно дейността на метеоролозите, само една част. Предложението на института е съотношението между тежестта на публикации и на оперативната дейност да е около 3 към 2, но то дори не е обсъдено от Общото събрание. По думите на проф. Брънзов така се финансира приоритетно фундаменталната наука, а институти с научно-приложна дейност като тези по метеорология, по ядрени изследвания и по геофизика и други са оставени "на дъното" (директорът на института по ядрени изследвания е в отпуск, а от геофизичния институт не коментираха темата - б.а.).


Друг проблем на института по метеорология е, че учените са 80 от 724 души, т.е. близо една десета от хората могат да се борят за разпределяните на конкурентен принцип средства, докато съотношението в другите институти е 70% към 30% или 50 на 50. Голяма част от щатните бройки в института са на специалисти с висше образование, които вземат най-малко пари, макар и в НИХМ да имат директорки отговорности.


"Наистина учените от НИМХ са заети с оперативна дейност и научната продукция е по-ниска, но решенията в Общото събрание се вземат с висшегласие. Търсен е баланс", обясни пред "Дневник" председателят му проф. дхн Евелина Славчева. Тя обяви, че средното увеличение на средствата за БАН е с 20-22%, а за НИМХ - 12-13%, като има институти с по-малко увеличение на бюджетите.


"Не може публичните средства да се разпределят от хора, които имат пряк интерес върху тях. Нито Общото събрание, нито Управителният съвет не носят отговорност - това е абсурдно", каза пред "Дневник" проф. Брънзов.


Къде са допълнителните 15 млн. лв.


Директорът на НИМХ смята, че основният проблем е за избора каква наука да се развива в България - фундаментална или приложна. Според него фундаменталната наука е скъпа, с неясен резултат, а научно-приложната дейност има мигновен ефект върху обществото и икономиката.


Ръководството на БАН обаче казва, че такъв въпрос не стои, както и че не е вярно твърдението, че парите отиват основно за фундаментална наука. Приложните изследвания се осъществяват на основата на развита фундаментална база и от своя страна са източник на актуални фундаментални тематики, казват от академията.


В позиция на БАН се посочва, че 5.2 млн. лв. от допълнителните 15 млн. лв. от държавата са дадени за стимулиране на висококачествена публикационна и патентна дейност. Научните публикации са резултат както от фундаментална, така и от приложна научна дейност, а патентите са свързани изключително с приложна и иновационна дейност, твърди ръководството на БАН.


Около 2.38 млн. лв. са разпределени въз основа на отзвука, който изследванията имат в световната литература, което отново се отнася както за фундаментални, така и за приложни изследвания. С около 1.43 млн. лв. се стимулират договорни разработки, предимно свързани с приложна дейност. Около 480 хил. лв. са дадени за активности от непосредствена полза за обществото, които съпътстват научните изследвания. В тази сума е включено и допълнително стимулиране на оперативни дейности в полза на държавата.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK