Дневник
© Надежда Чипева, Капитал
Михаил Иванов
Доц. д-р Михаил Иванов разказва за дискусионния клуб на студентите физици през 1968 г. Клубът предизвиква гнева на тоталитарната власт, с него се занимава висшето ръководство на комунистическата партия. Един от поводите за безпокойството - "статутът на този клу6 е съшит от анархистични принципи". Причината за тревогата - годината е 1968 г. Това е времето на Пражката пролет, опита за "социализъм с човешко лице". Първата част на разказа представя интересите на студентите и културния живот в София в онези времена. Следващите описват създаването на клуба и опасните според партийните идеолози прояви.
От "Дневник" се обърнаха към мене да напиша спомен за нашия "дискусионен клуб", който "просъществува" мимолетно във Физическия факултет през ранната пролет на 1968 г.
Признавам, че съм затруднен. Бях едно от главните действащи лица в тази история, а да пишеш за свое участие в отдавна станали събития е изпитание – неминуемо се прокрадва подличкото изкушение да се представиш в по-добра светлина и то от критериите на днешния ден – да замълчиш за някои мисли и постъпки, от които сега се чувстваш неудобно, и в същото време да се потупаш по гърдите за своето участие. Препрочитам намерените под купища хартия тогавашни мои записки и преоткривам себе си отпреди 50 години. Този 25-годишен студент по физика, който съм бил тогава, ми се оказва не съвсем познат и в същото време много интересен. Това е и трудността, пред която съм изправен – да възстановя своята цялост – да събера в едно някогашния млад човек с това, което съм днес.
Ще започна малко по-отдавна. След двегодишна казарма през 1963 г. бях приет във Физическия факултет на Софийския университет. Бурни студентски години. По сесиите заедно с приятели учехме денонощно, но през семестъра не бях от най-редовните студенти. Много пъти отивах на лекции, за да се уговорим къде ще отидем да играем бридж. Имах две студентски компании.
Рок и бридж
В едната най-вече се веселяхме. Повечето бяхме физици и химици, но не само. Събирахме се по домовете, където рокясвахме и танцувахме най-новите танци, гледахме заедно телевизия – все още черно-бяла, на току-що появилите се в някои домове приемници "Опера", играехме на бридж и канаста. През лятото ходехме на спортен плувен лагер в Равда или на Созопол. (Помните ли песента на Георги Минчев: "Време е да кажа, стягай си багажа, тръгвай за Созопол, вече всички са там".) През зимната ваканция взимахме срещу еднолитрова бутилка ракия ключовете на една дълга барака, която се намираше в местността Гьолечица в Рила и в която през лятото имаше пионерски лагер (там сега има база на Физическия факултет). Още от октомври започвахме да се уговаряме как ще прекараме Новата година. В съботната вечер срещу Великден ходехме на църква – обикновено пред катедралния храм "Александър Невски", когато не беше обграден от милиционери, които пускаха само избрани лица с пропуски. Ходили сме и в църквата на Семинарията. На Сирни Заговезни се маскирахме по някаква тема – например: "Цигански катун" или "Стара френска кръчма".
Не мога да не се похваля, че на един от тези "балове с маски" специалното жури от актьори в Сатиричния театър – страхотните Коста Коцев, Хиндо Касимов и Васил Попов (момиче от компанията беше близка с тях и ги беше довела), ми присъди първа награда от три бонбона. Бях се маскирал с помощта на приятели като пътуващ католически монах. Вместо расо бях облякъл един подрасник, който беше целия в кръпки и ми стигаше под коленете. Подрасникът бях предумал да ми го заеме един много възрастен свещеник, който живееше на нашата улица. Успях да го върна в младините, като му "обясних", че ние сме млади студенти ентусиасти, които искаме да поставим "Ромео и Жулиета", че баща ми е председател на кварталната ОФ организация, който ни е дал местния клуб, а пък на мене ми се е паднала ролята на брат Лоренцо (даже за всеки случай бях научил монолога на брат Лоренцо в ранното утро пред неговата килия). А старият свещеник въздъхна: "Ех, младо, младо, и ние като бяхме млади – аз бях учител в Смолян – играхме "Изгубена Станка".
Кино и джаз
В другата компания го давахме по-интелектуално и даже малко снобско. Събирахме се в сладкарница "Славянка" – на ъгъла на "Ръкси"/Улица "Георги С. Раковски", която през тези години беше стъргалото на София/ и "Славянска". Четяхме и обсъждахме, скитайки по нощните софийски улици, излизащите американски писатели, френските екзистенциалисти, британските сърдити млади хора, стихосбирките на Салваторе Куазимодо, Жак Превер, Лорка. Обсъждахме разгорещено и филмите, които гледахме. По това време в Студентския дом бяха поставили "Плешивата певица" на Йонеско и откъс от "Края на играта" на Бекет. Една вечер с един приятел отидохме да слушаме лекция на Асен Игнатов в една от аудиториите на Философския факултет.
Слушахме много джаз – Армстронг, Ела, Махалия, Оскар Петерсон, квартета "Модърн джаз", Дюк Елингтон, Каунт Бейзи, Бяхме луднали по Рей Чарлз. Плочите купувахме от полския и чешкия културен център и от един немски магазин. Ходехме в Консерваторията, където периодично се правеха джаз джем сешъни – по цели нощи с неизменното присъствие на тандема Милчо Левиев на сцената и Радой Ралин сред публиката (тези, които познаваха Радой Ралин, знаят, че той беше запален джазмен). В 210 аудитория на Физическия факултет (сега в сградата на Химическия факултет) колегите от катедра "Атомна физика" бяха организирали лектория по джаз – слушахме изпълненията на страхотната уредба, която те бяха направили.
На ъгъла на "Графа" /"Граф Игнатиев"/и "Шести септември" беше Книжарницата на художниците, от където си купувахме евтини, но качествени източногермански и съветски издания с репродукции и фотоси на произведения на изкуството – от древните Египет и Гърция до Матис, Брак, Пикасо и Кандински. Започнаха да се появяват и много хубави наши издания – Бешков, Ангелушев, Жендов...
Бяхме запалени кинаджии. Една пролетна вечер през 1966 г. към 12 часа, когато се бях приготвил да си лягам, на вратата се позвъни. Бяха приятели. "Обличай се. Отиваме да сме първи на опашката пред кино "Благоев" за филмите на Италианската седмица". Това беше Втората италианска филмова седмица. Отидохме в градинката пред хотел "Рила". Събрахме се 6-7 души. Организирахме и дежурство... На сутринта бяхме първи пред касата на киното. Няма да забравя "Евангелието от Матей" на Пазолини и "Джулиета на духовете" на Фелини. През октомври същата година бяхме закъснели да се наредим за билети за Втората френска филмова седмица.
Пред Студентския дом се беше събрала огромна тълпа. Все пак успяхме някак си да си купим билети и така гледахме "Лудият Пиеро" на Годар и "Войната свърши" на Ален Рене.
В Студентския дом по това време имаше много активен киноклуб. От киноклуба организираха редовно кинолектории, на които бяха представяни различни режисьори. Кулминация на тази им дейност беше двегодишния Университет по история на киното – доколкото си спомням през 1966 и 1967 г. ...Любимите ни лектори бяха Тодор (Тони) Андрейков, Александър Александров и Христо Берберов.. Те ни запознаха с най-забележителното в киното – от братя Люмиер през Чаплин, Айзенщайн, Орсън Уелс, италианския неореализъм до Фелини, Антониони и Бергман, Бунюел, Куросава, Тони Ричардсън, Франческо Рози, френската Нова вълна - Рене, Годар, Трюфо. Техните филми бяха недостъпни за разпространение пред широката публика. Бяхме под силното влияние и на полското и чехословашкото кино. Много активни бяха полският и чехословашкият културни центрове. Филмите "Пепел и диамант" и "Канал" на Анджей Вайда и "Любовта на русокосата" на Милош Форман получиха голяма популярност. ("Строго охранявани влакове" на Иржи Менцел, доколкото си спомням, го дадоха само в Чехословашкия културен център.)
Възможностите да се гледат върховите постижения на световното кино в кинолекториите и филмовите седмици бяха ограничени – те не достигаха до широката публика. В многобройните киносалони на тогавашна София качествените филми се брояха на пръсти. В тях масово се прожектираха произведения в стил "социалистически реализъм" (главно съветски) или посредствени касови западни продукции.
Бинка Желязкова, Рангел Вълчанов
Радвахме се на нашите немногобройни сполучливи филми. Тогава се появиха "На малкия остров", "Слънцето и сянката" и "Инспекторът и нощта" на Рангел Вълчанов. Остро сатиричният "Невероятна история" на режисьора Владимир Янчев по сценарий на Радой Ралин беше посрещнат с възторг. През есента на 1967 г. - шедьовърът "Привързаният балон" на Бинка Желязкова. Пуснаха го само за няколко дни преди да го свалят с гръм и трясък с решение на Политбюро /орган на компартията, в който беше съсредоточена висшата власт на режима/. Ще цитирам един пасаж: "Събитията и героите са разкрити през призмата на песимизма и неверието в човека. Противно на историческата правда, българските селяни от периода на Втората световна война са изобразени като полудива тълпа. Филмът представлява подигравка с човека, с човешкото и националното достойнство, с историческите традиции и героичните борби на българския народ." Това емблематично партийно решение е озаглавено "За някои явления на идеологическия фронт" и представлява директива за настъпление срещу свободомислието в българската култура (ЦДА, ф.1, оп.6, а. е. 6844, л.2).
Радой Ралин, самиздат и "Люти чушки"
© "Изгубената България" Радой Ралин у дома си
Бяхме под силното влияние на Радой Ралин. Изваждам от библиотеката си купчината с негови сатирични книжки. Ето я излязлата през петдесетте години "Строго поверително" с предговор на великия Илия Бешков. Помня как успях да си я купя от антикварната книжарница на "Графа" (до тогавашното кино "Култура"). Вътре в нея откривам мои изрезки от вестници от 60-те години. В една от тях – от "Стършел", Васил Станилов пита по случай 3 март наши дейци на културата какво мислят за Освобождението на България. Радой Ралин отговаря: "Свободата – блян непостижим! На втория ден се превръща в режим." Между книжките е любимата ми "Личен контакт", която двама приятели ми подариха в началото на 1966 г. (издадена през 1965 г. в тираж 5 000 броя, тя беше разграбена за дни). Следват две книжки "самиздат" с епиграми: "Моля заповядайте" и "Безопасни игли" – моят приятел Геш Радославов беше взел назаем оригинални екземпляри, преписа ги на пишеща машина и оформи художествено няколко бройки. (Много от нас преписваха на пишеща машина, а даже и на ръка цели книжки и ги разпространявахме помежду си – така наречения "самиздат".) А ето и книжката "Люти чушки", написана от Радой Ралин и нарисувана от Борис Димовски, която, както много си спомнят, предизвика грандиозен скандал. Пусната на пазара през лятото на 1968 г., тя светкавично се разграбва, докато продажбите са спрени от режима и половината от тиража (20 000 броя) е изгорен по нареждане на ЦК. Двамата автори са уволнени. Уволнени са редакторът на книжката Зина Брезинска и директорът на издателство "Български художник Борис Ташев. С различни наказания са наказани още много хора. Обяснението за тази разправа дава във вестник "Литературен фронт" неговият главен редактор Богомил Райнов – според него книжката представлява "бракосъчетание на клеветничеството с подлостта" (бр. 48, 21.XI.1968 г.).
Не мога да забравя и прекрасните сатирични киноминиатюри "Фокус" – прожектираха ги в салоните заедно с новинарските пропагандни кинопрегледи преди основния филм. За тяхното създаване Радой Ралин успява да обедини усилията на десетки от най-добрите ни писатели сатирици, журналисти и режисьори. Дикторският глас беше на "шопа" Джони Пенков. Зрителите от сърце се смееха на каламбурите и се наслаждаваха на музикалните импровизации на състава на Милчо Левиев (останал в историята на българския джаз с името "Джаз фокус 65", дадено му от Радой Ралин). "Фокусите" просъществуваха от края на 1963 г. до 1965 г., когато на практика бяха спрени заради тяхното свободомислие. /следва/
galapagas
Рейтинг: 1568 НеутралноНевероятно интересно четиво. Чакам продължението.
4ort
Рейтинг: 2094 НеутралноОчаквам реакцията на Здравите сили!
selqnin
Рейтинг: 1976 НеутралноВремената на моята младост, когато идеите и духа имаха приоритет, въпреки безмилостна репресия на комунетата- милиционери!!!
оКоМаНапрай
Рейтинг: 1898 НеутралноИнтресен разказ. Всеки ще намери нещо от себе си вътре.
Президент Плевнелиев - Трудно мога да не споделя своето дълбоко унижение като дясномислещ човек от ръководството на "Демократична България" да влезе в съюз на балотажа с Мая Манолова. Не трябва да дават оставки, а да си изберат Манолова за шефdoroteus
Рейтинг: 2316 НеутралноДо коментар [#4] от "О, ко ма напрай!":
Прав си ! И като си помисля - те са били мои" набори " ! Завиждам им искрено за живота , който са се опитвали да направят по-поносим и са успявали да го живеят, протестирайки и радвайки се едновременно ! СЪЖАЛЯВАМ , ЧЕ НЕ СЪМ БИЛ С ТЯХ !
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1274 НеутралноСлаба ракия! Бохеми! А през 1966 на едно открито партийно събрание взв Фиъиêския Факултет (210 аудитория) едни смели физици осмяха 'Вредното западно влияние' и му противопоставиха зловредното сьветско влияние - Култа кьм Сталин, убийствата, лагерите, теориите на Лисенко, отри.нето на кибернетиката като наука. Огромна паника бе в средите на БКП, наложи се свикване на второ открито събрание за разгром на 'бунтовниците', но и там те не бяха разгромени. Впоследствие се пристъпи към уволнение. И досега този бунт е светъл спомен за нас, тогава.ните студенти по химия, физика и математика ... Нека някой напиüе пое.е зъ това събитие ...
Само простите хора си мислят, че има прости неща!doroteus
Рейтинг: 2316 НеутралноДо коментар [#6] от "vxa15365434":
Напиши ти , що не напишеш ! Нали си бил там ! Не е необходимо много , но нека има факти , за които , по понятни причини не сме знаели. Аз съм учил и работил в съвсем друга област - медицината !
man_un
Рейтинг: 1413 Неутрално1968-ма бях на 19 г. Обичах Румето, играех футбол и баскет с часове на асфалта, готвех се за матура, абитур, студентство или казарма. ТВ гледах само в събота, румънска, сериите Светецът с Роджер Муур. Тия събития са минали покрай поколението ни транзит.
eti mehter
Рейтинг: 3911 ЛюбопитноПротивно на историческата правда, българските селяни от периода на Втората световна война са изобразени като полудива тълпа. Филмът представлява подигравка с човека, с човешкото и националното достойнство
Bukalemun=======
Последното поколение, живи свидетели на селото..... онова истинското село..... преди ВСВ......
doroteus
Рейтинг: 2316 НеутралноДо коментар [#8] от "man_un":
В 1968 вече бях правоспособен лекар с почти нула практически познания .разпределен бях в Ломско /Сталийска махала / област Михайловград / сега Монтана / и бях принуден да пътувам с раздрънкан автобус през Петрохан , по" прекрасните пътища" на Републиката , по която въздишат някой - около 6 - 7 часа !
olimpipanov
Рейтинг: 1131 НеутралноДа винаги е имало забележителни хора във ФзФ. Традицията да се играе бридж продължаваше до към средата и края на 90те, след това не знам, но май по-скоро не.
Интересен разказ, винаги е имало бунтари в горните факултети, също и бохеми.
Да не забравяме и Цецо Бончев лека му пръст как се опита да вдигне шум по Чернобил и после имаше проблеми, а академик говнянкович разката дозиметристите на ядрения.
" ето и книжката "Люти чушки", написана от Радой Ралин и нарисувана от Борис Димовски, която, както много си спомнят, предизвика грандиозен скандал. Пусната на пазара през лятото на 1968 г., тя светкавично се разграбва, докато продажбите са спрени от режима и половината от тиража (20 000 броя) е изгорен по нареждане на ЦК. Двамата автори са уволнени. "
Колкото до Радой, имам в къщи първото издание на ЛЧ с посвещение, след сгазването му е написал
Като не мога да си обръщам думите си обръщам костюмите.
Няколко негови приятели и кумът му са го спасили от глад.
Alexander97
Рейтинг: 1605 НеутралноТова трудно може да се опише!
Голямата зала на Консерваторията беше претъпкана – човек до човек, нямаше яйце къде да падне :-), защото щеше да свири МИЛЧО!!! Естествено и Радой присъстваше. Изреждаха се и другите джаз-пианисти, но магнитът беше Левиев, естествено с Банана. Забравяхме комичните речи на Първия, на които се смеехме от рода на:
-Че го пострОиме социалИзъма!
Че го пострОиме и с дълги кОси, и тесни панталони че го пострОиме!!!
В тези моменти забравяш смъртно-досадните история НА:
БКП
КПСС
Идеология на изкуството
Исторически материализъм
Дори съм забравил точните имена на този фалш, слава Богу!
Джазът ни даваше глътка въздух и усещане за свобода!
Alexander97
Рейтинг: 1605 НеутралноДо коментар [#9] от "eti mehter":
"Последното поколение, живи свидетели на селото..... онова истинското село..... преди ВСВ......"
...което поколение с тояги и под дулата беше първо вкарано в ТКЗС-тата, а после отново насила направиха граждани в заводите!
"Да живее БКП, КПСС, БКП, КПСС..."
Дълги и продължителни ръкопляскания!
Работническо дело
penetrating
Рейтинг: 10516 НеутралноКолко малко се е променило от тогава :) Слушам същия джаз (особено Оскар Питърсън) и гледам същите филми :)
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David HilbertЗа Фокус не съм сигурен, защото имам спомени да съм го гледал а няма как да е било през 1965
4ort
Рейтинг: 2094 ВеселоДа живее БКП, организатор, ръководител и вдъхновител на всички наши успехи и победи!!!
hodounski
Рейтинг: 3227 Неутрално,,Фокус" с Джеки ,Джони и Чарли. Баща ми беше оператор на някои фокуси.Разказвал ми е как са ги връщали от ,,съвета" за корекции ,докато не се харесат на комисията и въпреки това баяха свеж полъх. Затова ги спряха.
hodounski
Рейтинг: 3227 ВеселоДо коментар [#15] от "4ort":
Да живеят всички БКП-та по всички земни кълбета!
grajdanin1
Рейтинг: 648 НеутралноДо коментар [#11] от "olimpipanov":
"Да не забравяме и Цецо Бончев лека му пръст как се опита да вдигне шум по Чернобил и после имаше проблеми"
Професор Бончев не се "опита да вдигне", а направи не "шум", а много сериозни иизмервания и изследвания на замърсяването на различни изотопи с малко време на живот. Горещите частици са техно откритие. Имаха щастието военните да са с тях. Има една хубава книжка - не се продава, а се раздаваше по случай годишнината от Чернобил. Ако можете намерете я.
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1274 НеутралноДо коментар [#7] от "doroteus":
Само простите хора си мислят, че има прости неща!В Германия сзм и нямам кирилица. Грозно е!
Та през 1966 БКП свика открито партийно събрание ъа да 'громи' 'Западното влияние'. Аз следвах математика и отидох да видя. В един момент се изправи един асистент по физика и заяви дословно: 'Западното влияние не е донесло ни.о ло.о. на Бьлгария. Но влиянието на СССР ни донесе култ към ли^ността, необосновани присъди и антинау.ни теории - отре.ените теории на Лисенко, обявяването на кибернетиката ъа льже-наука'. Героят каза и други не.а, но след 52 година само това си спомням. Настана бурна разправия и сьбранието бе прекьснато. След 2 седмици бе свикано отново, докараха един народен артист - комунист с грьмотевиêн глас, но пак има.е силна опозиция от изказателите се, който подкрепиха по разлиêн на.ин анти-комунисти.еския подход - и настана ново фиаско на партийната организация. Някак си благополу.но свзр.иха сьбранието. След това партийната организация тихомьлком се разправи с асистента-герой.
Това си спомням, спомнят си го и преподавателите и студентите отпреди 52 години.
Иъвинявам се за правописа - нямам кирилица в германия.
owen
Рейтинг: 1163 Неутралнотова отвратително ужасно ченге, баш него ли накрахте да пише за това.
дневник, срам и позор.
ivamih
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#19] от "vxa15365434":
Благодаря за коментара ви. Артистът се казва Стефан Гецов. Споменавам за тази дикскусия, на която не съм бил в третата част.
Еколог
Рейтинг: 654 НеутралноДо коментар [#19] от "vxa15365434":
Път без препятствия не води до никъде.Всъщност няма компютър или телефон без кирилица...
canuck99
Рейтинг: 662 НеутралноА кой е бил смелият асистент по физика? Интересно дали е някой от познатите ни физици? Между впрочем физическите факултети в СУ и МГУ по онова време бяха гнезда на дисиденти, може би защото физиците а приори са възпитани да се отнасят към всичко със съмнение и критичност.
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1274 Неутрално
Само простите хора си мислят, че има прости неща!И аз искам името на асистента по физика да стане известно и да полу.и награда!
Да направи. подобно изказване публи.но през 1966 е огромно геройство. Вси.ки тогава.ни студенти си го спомнят!
vankata1
Рейтинг: 1123 НеутралноДо коментар [#19] от "vxa15365434":
В същата аудитория 210 присъствах на едно подобно интересно партийно събрание, свикано пак от ЦК на БКП, мисля че беше през 1988 или в началото на 1989, по повод и за да заклейми Комитета за екологична защита на Русе. Главен изказващ се беше Гриша Филипов, хардлайнер от старата гвардия от ЦК на БКП. Защо във физическия факултет? Защото Ивайло Трифонов от ФзФ беше в ръководството на този комитет. Помня как Гришата Филипов се пенеше и грачеше от трибуната как някои се опитват да разрушат "нашето социалистическо общество". Как особено прозрачно прозвуча "нашето" тогава, откровено зловещо, че това е тяхното социалистическо общество, по-точно тяхната власт, и както напомни той - с кръв е взета и без кръв няма да я дадат!
Тогава се отвори дума и за четиримата партийци преподаватели от Университета, които наскоро си бяха позволили да критикуват остро партийната политика и бяха изключени от БКП. Гришата ги клеймеше от трибуната и ги нарече подлеци. Доста по-възрастният от него Академик Дацев в отговор стана първи, като доайен, и с благ глас първо напомни на Филипов, че когато е бил студент, Дацев е бил вече преподавател, и каза че познава лично четиримата, а на някои от тях и родителите им от РЕМС и те никога не са били подлеци, а напротив, са истински загрижени за това, което става в България и критиката им е честна. Гриша Филипов обаче не падна по гръб, а пак стана да крещи.
Чест прави на физиците, че никой от присъстващите (партийци!) в аудиторията не подкрепи Гриша Филипов! Никой не му се подмаза, а това беше партийната организация на Физическия Факултет тогава. Стигна се до масово У-у-у-у, когато той започна да обижда и заплашва от трибуната! Така че и 20 години след 1968, във ФзФ хората, включително партийците, си бяха нормални и критично настроени. Ако е имало мърша, е била минимална. Но това не беше представителна извадка за партийците като цяло в страната, в никакъв случай. Това беше ФзФ.
evpetra
Рейтинг: 1413 РазстроеноКакви разностранни интереси! Като си помисля колко са прости днешните студенти ...
venelingeologia
Рейтинг: 971 ВеселоГодините бяха щуро-весели, но и донякъде опасни. Навлезе западен вятър в България и се смеси с интелигентен руски бриз. В СУ пееха шведски "Бели тигри", а в студио "Музика" можеше да се суша що ти душа сака. От СССР течеше поток американски автори в много добър превод... Цветан Бончев, който ми беше водил упражненията по физика, още не не беше известен като дисидент. Аз пък получавах абонаментен Монд Дипломатик в канцеларията на БГГ факултета, щото нямах квартира, спях в мазето на СДУ, закусвах в сладкарницата при бай Стайко, къпех се в подземието при парното и развеждах френски студенти по кюшетата на родината. Затова притежавах вечна бяла найлонова риза и елегантно пепитено бомбе! За подема на свободомислието в СДУ най-добре говори популярността на стенвестника "Трън" с конгениална редакционна колегия. Коефициентът на творческа контрасност от този перид в сравнение с предходните години няма аналог в новата ни история.
ivamih
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#23] от "canuck99
От Михаил Иванов: Предполагам, че това е бил Петър Райчев, за който пиша в третата част, или Стефан Маринов, но не мога да кажа със сигурност. за съжаление и двамата, с които се познавах, са покойници. Но ще поразпитам колегите.
ivamih
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#25] от "vankata1":
От Михаил Иванов: Благодаря Ви за този спомен. Аз после постъпих на работа в Института за ядрени изследвания на БАН. Но мога да попитам Ивайло Трифонов.
валентин николов
Рейтинг: 974 НеутралноНяма нищо смело и дисидентско. Просто неясни спомени и тълкуванияна на съмнителна личност.
stedim
Рейтинг: 2498 НеутралноДо коментар [#19] от "vxa15365434":
Асистентът не беше ли Пепи Райчев? А аз като студент бях един от организаторите в 210 аудитория, който покани и Стефан Гецов. Тогава в–к "Народна култура" беше започнала кампания срещу западното влияние под название "Поради что се срамиш". Пред студентите бяха и някои други партийни фигури. Всички си тръгнаха осмени от колегите. След това пуснахме дописка във в–к "Софийски университет". И за малко да бъдем изключени.
тулса
Рейтинг: 2739 ЛюбопитноДо коментар [#11] от "olimpipanov": а академик говнянкович разката дозиметристите на ядрения.
..>> Кой е този? Да не би академик Христов?
Julian Mall
Рейтинг: 2644 Неутрално"към 12 часа, когато се бях приготвил да си лягам, на вратата се позвъни. Бяха приятели. "Обличай се. Отиваме да сме първи на опашката пред кино "Благоев" за филмите на Италианската седмица".
По-добре миг свобода отколкото живот в робствоНаистина имаше такива седмици на западното кино където се пускаха филми на известни режисьори които не бяха пускани за разпространение и тогава наистина имаше опашки пред касите на кината защото нямаше друг начин да бъдат гледани.
тулса
Рейтинг: 2739 ЛюбопитноДо коментар [#18] от "grajdanin1":Професор Бончев не се "опита да вдигне", а направи не "шум", а много сериозни измервания
...>> Помня и един друг ядрен физик- проф. Маринов. Демонстрираше с многозначителен вид какво показва брояча, като го поднасяше към свежи марулки и черешки. Иванов сигурно го помни ,защото този братчед на Маринеско много се похвалваше, а и беше също близък с Желев.
тулса
Рейтинг: 2739 ЛюбопитноДо коментар [#25] от "vankata1":Гриша Филипов обаче не падна по гръб, а пак стана да крещи. >>> Интересен субект беше този. А пък и сина му Лъчезар(астрофизик)...даже е повече от ..интересен и контактира с извънземен разум.:)
п.п. Него май само съм го мярвал, а с другия син -Чавдар, служихме заедно в НШЗО.Голяма скатавка беше.
daskal1
Рейтинг: 3812 ЛюбопитноДо коментар [#35] от "тулса":
Лъчезар, с когото съм се срещал веднъж на една конференция, нещо говореше за българския принос в ориентацията на ракетите по звездите и конструирания от него прибор като принос в изследванията на космоса. Странен индивид беше ...
daskal1
Рейтинг: 3812 ВеселоДо коментар [#35] от "тулса":
Ей, все се уреждате да служите с накой татков и мамин син който да ви облекчи службата. Мой приятел беше служил с Владко и много хвалеше тоз фактор. А аз все така, без късмет :-)
daskal1
Рейтинг: 3812 ВеселоДо коментар [#25] от "vankata1":
Лично аз съм запомнил името Гриша Филипов с една шега на Бае ти Тодар, предадена от много по-възрастна колежка близка на тази групичка. Гриша Филипов, българският на когото бил куцал след години в Съюза, на някакво заседание бил се изказвал, и както обикновено, не членувал думите. В случая било "Дугарка Цола Драгойчева.." Тогава Тодар мило се пошегувал:
- Абе Гриша, поне на Цола и тури един член!
Разбира се, последвал бурен одобрителен смях, в случая май искрен...
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1274 НеутралноДо коментар [#31] от "stedim":
Само простите хора си мислят, че има прости неща!Аз следвах математика и освен Стайка Димитрова, Методи Четкаров, Николов, Скорчев, а впоследствие проф. Иван Лалов не познавам хората от Физическия, Тогава трите факултета бяхме в една сграда, Но това "открито партийно събрание" беше потресаещо за 1966 година. Аз мисля че този асистент е един от първите дисиденти в България и заслужава почит и признание за яркото си и точно изказване и за огромната храброст да го направи. Трябва да се направи нещо, за да не бъде забравена постъпката му!
ivamih
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#31] от "stedim":
От Михаил Иванов: Радвам се ,че направихте коментар. Ще се радвам да се свържем
dr.maris
Рейтинг: 225 НеутралноДо коментар [#18] от "grajdanin1":
Тая книжка я подготвих и я изпратих в Читанка през пролетта на 2016. Дълго време чака проверка и после просто изчезна (!?). Съмнявям се да е случайност, защото нищо друго не ми се е губило там.
neut
Рейтинг: 6702 НеутралноБяха прекрасни студентски години
In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest