България

Източник: Алфа Рисърч

Избирателна активност
Гласували
Негласували

Източник: ЕП

Кой печели в ЕС

Източник: ЕП

1968 г.: Кинодискусията във физическия факултет (III)

Естетически и политически въпроси

Софийският университет

© Надежда Чипева, Капитал

Софийският университет



Доц. д-р Михаил Иванов разказва за дискусионния клуб на студентите физици през 1968 г.. Клубът предизвиква гнева на тоталитарната власт, с него се занимава висшето ръководство на комунистическата партия. Причината за тревогата - годината е 1968 г. Това е времето на Пражката пролет, опита за "социализъм с човешко лице", а студенти от Софийския университет се обявяват против привилегиите на "активни борци" и развиват "опасни" идеи за младежки клубове.


В началото на 1968 г. по време на сесията ме срещна в коридорите на Факултета нашият преподавател по атомна физика Петър Райчев. Петър Райчев беше необикновена личност. Много талантлив физик (в края на кариерата му неговите научни резултати се ползваха с международен авторитет). С много широки интереси. Любим преподавател на студентите. Млад – беше само с пет години по-голям от мене. Както разбрах по-късно, заради неговия "буржоазен" произход не му се разрешаваше да пътува в чужбина (в началото не го пускаха даже до Обединения институт за ядрени изследвания в град Дубна в Съветския съюз, за където разрешението се получаваше по-лесно; на Запад успя да замине едва след промените). Преподаваше ни атомната физика в трети курс. Лекциите му бяха нестандартни. Нестандартно си беше написал и учебника, който тогава беше издаден на циклостил. По време на изпит ни разрешаваше да носим каквито си искаме учебници и книги, от които да гледаме, когато си развиваме въпросите (на всички други изпити това беше немислимо). Той ни водеше и упражненията по своя предмет.


На всеки випуск по време на някое от упражненията Петър Райчев престорено избухваше: "От атомна физика виждам, че не се интересувате. Нека сега да видим дали се интересувате от нещо друго. Я извадете един лист и пишете. Ще направим анонимна анкета." И ни задаваше десетина въпроса, като например: Кой е Дюк Елингтън? Посочете трима представители на абстрактната живопис? Колко струва 100 грама коняк "Плиска" във "Феята" и колко в сладкарницата при Факултета. И т.н. Такава анонимна анкета той направи и с нашата група. Възмутих се – че откъде накъде той ще се смята с по-широка култура от нас. И на следващата лекция, когато влезе в аудиторията, той видя написано от мене в междучасието на черната дъска: "Другарю Райчев, бихте ли отговорили на въпросите от нашата анонимна анкета за преподаватели?" Следваха десетина въпроса, които се бях постарал да бъдат контрапункт на неговите. Например: Кой е Джими Хамилтън? (Имах предвид прочутият кларнетист в оркестъра на Дюк Елингтън. Отговори повече от изчерпателно.) Посочете трима представители на венецианската живопис? (Не можа да отговори.) С какво мезе се пие шампанското (С всякакво. Добре се справи.) Стана забавно, когато стигна до един подъл въпрос: Колко концерта за пиано е написал Бетовен? (Знае се, че са пет, но Бетовен е разписал за пиано и цигулковия си концерт, така че може да се каже, че отговорът е шест). Петър Райчев плахо попита: "Не са ли пет?" Тогава всички се обърнаха към мене (бях седнал на последната банка) и в хор ме попитаха: "Пет ли са, Мишо?" Бях разконспириран. Така започна нашето познанство, а по-късно и приятелство.




"Да направим дискусионен клуб"


Та да се върна към нашата среща. Петър Райчев започна: "На университетската конференция си предложил да се създават младежки клубове. Какво ще кажеш да направим дискусионен клуб във факултета? На мене са ми възложили тази работа от асистентското комсомолско дружество."


Идеята много ми хареса. Той имаше вече опит в организирането на дискусии. Преди една или две години е бил душата на дискусия на тема "О, неразумни" (за патриотизма). Не съм бил на нея, но бях чувал, че са поканили няколко видни личности и са ги съсипали от неудобни въпроси за това как се бием по гърдите, че сме големи патриоти, и колко с това, което вършим, сме далече от патриотизма. Знаех, че по повод на дискусията са имали неприятности и той по-специално.
След сесията почнахме да действаме. Членовете на факултетния комитет одобриха предложението. Те взеха решение да се създаде организационен комитет, в който освен мене бяха включени Спас Колев и Доменика Неделчева – колеги от нашия четвърти курс.


Проведохме няколко срещи, на които идваше и Петър Райчев. На една от тях той разви своите идеи: На дискусията ще могат да присъстват всички, които пожелаят. Ще има основен докладчик, който в началото за не повече от 20 минути ще представи своите основни тези по темата. После ще се даде 15 минути почивка, след което по подобие на Конвента по време на Френската революция тези, които приемат тезите на докладчика ще седнат отдясно, тези, които са против – отляво, а тези, които се колебаят или нямат мнение (блатото) - по средата.


Запазил съм няколко написани от мене на ръка кратки проекта, които представих в организационния комитет с идеята после да бъдат приети и от факултетния комитет. Единият беше обръщение към преподавателите:


"Към преподавателите и студентите от Физическия факултет на СУ.
Искате ли да създадем дискусионен клуб. Клуб, в който открито и задълбочено да обсъждаме въпроси на социални, икономически, философски, исторически, културни теми. Да обсъждаме страстно, по комсомолски.


И така ние предлагаме да се създаде дискусионен клуб, като всеки, който има отношение към поставената за обсъждане тема, да има възможност да дойде в уречения час. Който подкрепи тази идея, нека да дойде на 28 февруари (сряда) в 19 ч. в 210 аудитория, където ще се проведе първата сбирка и ще бъде поставена на обсъждане първата тема. Ние предлагаме няколко проектотеми. Те, разбира се, не са окончателни. Очакваме вашите предложения. Същото важи и за проекторегламента.


Приканваме другарите от Химическия и Математическия факултет да подкрепят най-активно нашата инициатива. Нека в най-скоро време да се похвалим с дискусионен клуб към Химическия, Математическия и Физическия факултет.
Дали ще бъде интересно? Това зависи от всички нас.
Нека дискусионният клуб се превърне в ковачница на нашата комсомолска и гражданска доблест.
От акционния комитет при Физическия факултет
."


Другото беше списък на предлаганите теми:


"Проектотеми за обсъждане от дискусионния клуб на неговите сбирки:
1. "Отговарят ли прожектираните у нас чужди филми на нашите вкусове и изисквания?" Да се поканят отговорни другари от Държавното предприятие "Разпространение на филми" и кинокритици.
2. "Какви са пожеланията ни към родното киноизкуство?" Да се поканят отговорни другари от управлението на "Българска кинематография" и кинокритици.
3. "Какво мислим по въпроса за приемането на кандидат-студенти във ВУЗ с привилегии?" Да се покани другар от ЦК на БКП.
4. "Какво значи да си патриот?"
5. "Какво знаем за парапсихологията? Да се поканят специалисти."


Всеки се изказва колкото пъти иска


Накрая – проекторегламентът – сбирките да са открити, на тях може да присъства всеки желаещ; обсъждането започва с уводно изказване на някой от участниците, в което се поставят основните въпроси по темата (не по-дълго от 20 минути); всеки участник има право да се изказва колкото пъти иска – първия път до 10 мин., а всеки следващ до 3 мин., като изключение могат да се правят, ако останалите участници са съгласни; дискусията се провежда по общоприетите правила за водене на спор.


Имаше разгорещени спорове дали клубът да има устав – и в организационния комитет, и във факултетния комитет. Накрая се наложи мнението това да отпадне – защото нямаме опит в провеждането на подобни мероприятия.


По това време се състоя среща на факултетния комитет на Комсомола и партийния секретар на Физическия факултет с първите секретари на районните комитети на БКП и на Комсомола. Бяхме поканени и ние – членовете на организационния комитет. На тази среща се реши темата за привилегиите да отпадне. Партийното бюро на факултета беше против, защото "тази тема не е дискусионна във Физическия факултет – всички сме против привилегиите". Другите четири теми останаха. Постепенно идеята за създаване на дискусионен клуб беше редуцирана до организиране на първата дискусия. Да я проведем нея, пък после ще видим. (Всъщност клуб така и не беше създаден.)


Така да бъде, си казах, и се захванах с организацията. Насрочихме дата – 13 март в 19 часа в 210 аудитория. Прие се председател да бъде Светослав Веселинов (същият, когото трябваше да сваляме от секретарския пост). Погрижихме се да има записваща техника. Със секретаря на факултетния комитет Данчо Ангелов и с помощта на културния редактор на в. "Студентска трибуна" подготвихме анкета, която да раздадем сред участниците, за да добием представа за техните нагласи.


Най-трудното беше каненето на външни участници. Трябваше да бъдат представени балансирано всичките заинтересовани кръгове. Посъветвахме се с Петър Райчев, който беше много навътре в кинематографските среди. Обадих се на кинокритика Тодор Андрейков, с когото се познавахме от кинолекториите. Заедно с него съставихме окончателно списъка. Започнах да обикалям по институциите и да въртя телефони. За някои контакти ми помогна Вера Найденова, която тогава работеше в Кинематографията. Често минавах покрай факултетния комитет, за да им кажа как върви подготовката.


Много от поканените отказаха по различни предлози – главно защото били "служебно възпрепятствани". Други просто не дойдоха. Не дойде нито един от поканените висшестоящи комсомолски и партийни функционери.


Но независимо от всичко дойдоха хора от всички основни институции – "Българска кинематография", "Разпространение на филми", столичната Кинефикация, много важната комисия за подбор на чужди филми, журналисти, кинокритици – беше дошла половината от секцията "Кинокритика" на Съюза на филмовите дейци. И много студенти и преподаватели. 210 аудитория (най-голямата във факултета – с около 300 места) беше препълнена.


Пет часа въпроси


Дискусията продължи пет часа – до 12 часа вечерта. От изказалите се 17 души 8 бяхме студенти (Михаил Иванов, Йордан Ваклев, Звезделин Илиев, Владимир Сотиров, Светломир Братанов, Асен Илчев, Иван Шишков и Тодор Станев) и двама преподаватели (Петър Райчев и Атанас Стригачев). Много активни бяха кинокритиците – Тодор Андрейков, Александър Александров, Вера Найденова, Атанас Свиленов (от в. "Литературен фронт"). Дискусията беше остра. Тези, които отговаряха за киноразпространението, попаднаха в трудно положение.


Много от изказващите се недоумяваха защо потресаващият филм "Иваново детство" на Тарковски е даван в ранните следобедни часове, когато хората не ходят на кино, защо очарователният и завършващ трагично също на военна тематика филм "Женя, Женичка и Катюша" на Владимир Мотил е спрян, защо великолепните "Юлски дъжд" и "Аз съм на двадесет години" на Марлен Хуциев – друг голям съветски режисьор, минават незабелязано. И в същото време екраните са залети от слаби съветски филми.


Питахме защо шедьовърът "Срещнал съм и щастливи цигани" (номиниран за Златната палма в Кан) на Александър Петрович – първият филм, посветен на живота на циганите, в който героите говорят на техния цигански език, е даван само в кино "Аура" и в нито едно централно кино. Защо призьорът на Международния кинофестивал в Москва през 1967 г. – филмът "Баща ми" на Ищван Сабо, е въртян в полупразни салони, без да му се направи нужната реклама. Недоволствахме, че не се внасят филмите на големите западни режисьори – повечето от които леви, а някои и комунисти, като Фелини, Бунюел, Рене, Франческо Рози, Бергман, Годар, Трюфо, Пазолини, Ричардсон, Антониони и други, а в същото време на екраните излизат долнокачествени западни филми като "Голата маха", която тогава шестваше в централните кина (много лош филм за великия Гоя).


Няма да забравя как Тони Андрейков каза: "И тук аз ще изрека своето най-голямо обвинение срещу Комисията за подбор на чужди филми. Те са решили да се купи "Голата маха", защото са го харесали."


Тодор Андрейков

© Личен архив на М. Иванов

Тодор Андрейков


Възмущавахме се, че е спрян "На малкия остров" от Рангел Вълчанов, че по указание от горе Комитетът по изкуство и култура е изрязал една важна сцена от "Любовта на русокосата" на Милош Форман (днес в историята на киното този филм е признат за емблематичен за "Новата чешка вълна", а Милош Форман за класик) – защото сцената била "гола".


Изясни се, че в състава на Комисията за подбор на чужди филми от общо 10 души само трима са специалисти в областта на киното – останалите са от ЦК на БКП, ЦК на Комсомола, на профсъюзите и т. н. При това, както каза Александър Александров (сам той член на комисията), противоречията между специалистите и неспециалистите стават неизбежни.


Оказа се, че средствата в "капиталистическа валута" са крайно недостатъчни – само 160 хиляди валутни лева за 1967 г. Според изказалия се Крум Милин, началник отдел в ДП "Българска кинематография", комисията през същата година е прегледала 250 западни филма, одобрени – 51, а закупени – 30 (тези данни са илюстрация на финансовия монопол на партията-държава в областта на културата и на резултата от този монопол).


При това положение се дава предимство само на касовите филми независимо от тяхното качество. Директорката на градското предприятие "Кинефикация" Вера Антонова даже възкликна, че идеологията и търговията са две дини, които не могат да се държат под една мишница.


Като резултат в България "сме останали настрана от главните естетически и идейни течения", заключи Александър Александров.


Репертоарни киносалони


Много се изказаха да се създадат "репертоарни" кина, за които по правило се купуват единични копия (продажната цена на един филм зависи от броя на копията) на скъпите, но високохудожествени филми. Този въпрос е бил поставян още от 1961 г. През 1968 г. само в България и Албания нямаше репертоарни кина. Вера Антонова обаче не се съгласи: "Защо да създаваме теми за разговори на снобите", попита тя. Четири години по-късно все пак бяха създадени така наречените студийни кина в салоните "Витоша" и "Левски" (помня как гледахме във "Витоша" чешките филми на Рангел Вълчанов).


Същевременно Александър Александров се оплака, че даже за кинолекториите се доставят трудно филми. Той включи в своето пространно изказване някои програмни елементи – да се провеждат социологически проучвания, киното да се изучава в училищата, да се издава литература, в печата да се даде повече място за киноизкуството, кадрите, които работят в разпространението (включително директорите на кина), да се подготвят по-добре и т.н.
Други предложения, около които се обединиха много от изказалите се – рубрики в ежедневниците, в които кинокритиката да ориентира публиката за всеки филм, преди още да е пуснат на екраните, широка мрежа от кинолектории и дискусионни киноклубове и т.н.


Създаде се чувство, че мнозинството в залата сме съмишленици:


Крум Милин: "Ако всички, които сме се събрали, се вдигнем и защитим филмите, които са хубави, вярвам, че ще успеем."
Александър Александров: "Между вашите възгледи и възгледите на кинокритиците има пълно единодушие."


Отличаващо се остри бяха изказванията на Атанас Стригачев (доцент по ядрена физика) и на сатирика Васил Цонев. Двата най-запомнящи се пасажа от изказването на Стригачев бяха (цитирам ги по памет и по моите бележки).


"Не е ли хиляди пъти по-вредно да се завира в главите на хората мръсна лошокачествена храна? Когато вие отидете във фурната и ви дадат мухлясал хляб, вие можете да го върнете и можете да се оплачете. Но когато си купиш билета, влезеш в средата на реда и филмът е глупав – отвсякъде си затиснат, не можеш да излезеш, защото ще попречиш на хората да гледат, и така оставаш наказан за тези два часа и не можеш да върнеш билета, и няма на кого да се оплачеш. Но аз предпочитам да ям мухлясал хляб, но да гледам хубави филми, без да ме интересува откъде идват те – от изток или от запад."


"И вие мислите, че тук като сме се събрали и приказваме всичко това, нещата ще се оправят. Няма да се оправят. Защото у нас нещата по принцип не се оправят или, ако се оправят, се оправят много бавно."


А Васил Цонев каза:
"Вие какво си мислите, защо нещата не се оправят. Защото работата в кинематографията се управляват от простаци."


Това, което казаха и двамата, беше самата истина, но не мога да премълча, че и двамата имаха самочувствието, че могат да си го позволят, без впоследствие да им се случи нещо особено, както всъщност не им се случи, защото бяха от силните на деня.


След дискусията си тръгнахме последни със Светльо Веселинов и партийния секретар доц. Тодор Куртев, който каза с известна предпазливост: "Май добре мина." Наистина, въпреки че бяхме много уморени, имахме усещането, че дискусията се е получила.


Какво стана после? /следва/


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (20)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1972 Неутрално

    Пепи Райчев беше забележителен чешит.

  2. 2 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5068 Разстроено

    Имам основателни подозрения към автора но на този етап ще ги спестя. Хич не ми хареса стилът и неприятно ми припомни най-нелицеприятните страни на онова общество.
    Лошото е , че сега е още по-зле.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  3. 3 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 4694 Любопитно

    С интерес изчетох и трите материала. Приятно и увлекателно написани. Но имам един въпрос, на който може би би могъл да отговори само човек, прекарал юношеството и младостта си в този отрязък от време. Оставам с впечатлението, че вместо да се тръгне на твърд курс за промени, ако трябва и със митинги и сблъсъци, тогавашната младеж наивно похсбява сума ти време и нерви, за да прелива от пусто в празно и да се ядосва, защо били полупразни киносалоните. Какво точно е ставало в главите на тези млади хора? Май много силно са вярвали в лявата идея или само на такива е било позволявано да опитват беззъби интелектуални душевни упрсжнения? Не се подигравам, питам най—сериозно.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13571 Неутрално

    Мили спомени, много напомнят моите 20 години по-късно и съседния факултет :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на МОЙШЕ  ТОЛКОЗ онзи същия
    МОЙШЕ ТОЛКОЗ онзи същия
    Рейтинг: 323 Весело

    До коментар [#2] от "КМЕТ В СЯНКА":


    Имам основателни подозрения към автора но на този етап ще ги спестя. Хич не ми хареса стилът и неприятно ми припомни най-нелицеприятните страни на онова общество. Лошото е , че сега е още по-зле.
    —цитат от коментар 2 на КМЕТ В СЯНКА


    Мненията и подозренията са като седалищната част-всеки ги има. Не ги споделяш-твоя си работа.

    А че сега е по зле-ПРАВ СИ! Само 'дето забрави да добавиш клишето "гарантирано от ГЕРБ"! Щото при орешарски, тройната коалиция и крадлив симо в България е било РАЙ! Апогея е бил през виденовата зима, казват (нямаше ме).

    Ама си прав де-СЕГА Е ПО ЗЛЕ ОТ СОЦ'А! НЯМА изходни визи, НЯМА разпределение след завършването, НЯМА софийско жителство,

    Комунде вмирясало!

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  6. 6 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5068 Весело

    До коментар [#5] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ онзи същия":

    РАДВАМ СЕ, ЧЕ СИ ЖИВ. НАДЯВАМ СЕ И ЗДРАВ.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  7. 7 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1551 Неутрално

    С интерес изчетох и трите материала. Приятно и увлекателно написани. Но имам един въпрос, на който може би би могъл да отговори само човек, прекарал юношеството и младостта си в този отрязък от време. Оставам с впечатлението, че вместо да се тръгне на твърд курс за промени, ако трябва и със митинги и сблъсъци, тогавашната младеж наивно похсбява сума ти време и нерви, за да прелива от пусто в празно и да се ядосва, защо били полупразни киносалоните. Какво точно е ставало в главите на тези млади хора? Май много силно са вярвали в лявата идея или само на такива е било позволявано да опитват беззъби интелектуални душевни упрсжнения? Не се подигравам, питам най—сериозно.
    —цитат от коментар 3 на DDR


    Тогавашното младеж, както виждаш, се е наложило някой да я покани и за тия разговори. Хората са се готвели за някаква професия и политиканстването, киното и парапсихологията са им били между другото, колкото и сега някои да се силят да го представят като нещо много важно.

  8. 8 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 1205 Неутрално

    ... Оставам с впечатлението, че вместо да се тръгне на твърд курс за промени, ако трябва и със митинги и сблъсъци, ...
    —цитат от коментар 3 на DDR


    ОчевАдно не знаеш нищо за социализЪма!
    Не знаеш, че навсякъде имаше агенти на Държавна сигурност (ДС) - дори сред "най-близките" ти приятели и роднини.
    Не знаеш, че за безобиден виц се влизаше в затвора, а за споменаване на "промяна" и "митинг" не ти мърдаха 20 години зад решетките.
    Не знаеш, че всички събирания на хора по какъвто и да било повод трябваше да бъдат разрешени от партийното ръководство.
    Не можеш дори да си представиш, че домашните стационарни телефони бяха привилегия само за заслужили другари. Що не се опиташ да организираш събиране на повече от двама души, без да разполагаш с телефон и интернет?
    Не ти и хрумва, че всички информационни канали, които тогава съществуваха (преса, радио и телевизия), бяха контролирани от БКП и ДС. Сега само с два-три клика на мишката разполкагаш с цялата информация на света, та няма как да разбереш какво означава "пълно информационно затъмнение".
    Още много неща не знаеш - нищо, че разполагаш с интернет.
    Хубаво е обаче, че питаш. Сега можеш да се разровиш из нета и да научиш всичко, което те интересува. Ние тогава не разполагахме с този "лукс".

  9. 9 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 4694 Неутрално

    До коментар [#8] от "uporit":

    Благодаря за отговора. Извинявам се, ако въпросът ми Ви е засегнал лично.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  10. 10 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2353 Неутрално

    До коментар [#6] от "КМЕТ В СЯНКА":РАДВАМ СЕ, ЧЕ СИ ЖИВ. НАДЯВАМ СЕ И ЗДРАВ
    ..>> Повече от жив и здрав..Бълва огън като Змей Горянин, наш Моше.:)
    Виж, не мога за съжаление да не споделя съмненията, че с "Реалистка" положението не е така..Щом не се появи даже под тaзи темa, явно нещата никак не са добре.Зеленоокият би могъл да ни осведоми, ама той предпочете да оплюе М.Иванов( че бил национален предател и може би и комунде) и зачезна.

  11. 11 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4303 Неутрално

    До коментар [#9] от "DDR":

    Няма за какво да се извинявате. Постовете на мнозина от това поколение по форума може би ви оставят с впечатлението, че се е водела активна борба против властта. Всъщност българският прагматизъм често се свеждаше до оживяване и мимикрия, в рамките на която доносът за "норми на поведение не в съответствие със социалистическия морал и етика" не беше рядкост и захранваше апарата на насилието (наречен "сигурност").
    Първите ми впечатления като студент в Полша с откритата критика на СССР и комунистите бяха един шок за системата за един 19 годишен, израстнал в семейство в което критиката на реалностите беше ежедневие, но само в рамките на дома и в никакъв случай пред външни хора. По това време във Варшава в избрани кина през октомври вървеше месец прожекции на наградени западни филми от фестивалите под името "Конфронтация". Там видях за първи път как студенти изхвърлят милиционери по стълбите (е, след това дойде взвод от 20 души с газ и палки и "въведе ред" сред над 500 души на опашката, но не без съпротива, както ставаше в България).
    И, въпреки този дух, бяха необходими доста години, жертви, болезнени разочарования, и помощ отвън за да могат интелегенцията и работническата класа в Полша да се превърнат в единна опозиция. През първите години на "Солидарност", по време на "военния режим" (който беше необходим за да се доизгради и обучи активът на движението и да се прекрати криминалната дейност и анархия) в Бъгария масови шеги бяха от типа "Събираме капачки от бира за тигани на поляците". Пълна глупост, но пропагандата си вършеше работата в прането на мозъци, затова и до днес сме в позицията на "страхливото надничане".
    Понякога ми се иска да преповторя вица за двамата пияни, уриниращи до един паметник. Минава милиционер и строго им нарежда "Хайде, спрете да пикаете и го приберете !" Двамат изпълняват заповедта, милиционерът отминава, и единият казва: "Видя ли как се съпротивявах на властта? "
    "Как се съпротивява, ами и ти като мен спря и си го прибра?", "Ами, прибрах го, но не спрях!" - гордо заявява смелчагата. Таи у нас май често така се получава.

  12. 12 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5068 Неутрално

    До коментар [#11] от "daskal1":

    +++

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  13. 13 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 4694 Неутрално

    До коментар [#11] от "daskal1":

    Благодаря за поясненията. От друга страна пък изниква въпроса, как до 09.09.1944 г. е имало не само стачки, но и въоръжени бунтове, метежи и активна съпротива. Имало е ВМРО, ударните групи на БКП и т.н . Преди девети си мисля, че властта не е била по—малко репресивна, че не е разполагала с по—малък шпионски апарат. Явно след 09.09. в българското общество са протекли такива социално—икономически промени, които са ”изнасяли” на новото поколение и то не се бори не за възстановяването на частната инициатива с ”човешко лице” а се бори за по—голям комфорт в рамките на социализма. И това е само 20 години след девети, когато все още по—голяма част от населението е израснала в ”другият строй”. От трите материала до тук аз не виждам в исканията на младежите да има желание за свободна стопанска инициатива, за поправяне на кривините при колективизацията, за многопартийност. Исканията са за кино, музика и обидата от привилегиите.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  14. 14 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5068 Неутрално


    До коментар [#13] от "DDR":
    След война мирогледът се променя и масите олевяват. Работи и идеалът за равенство и социална справедливост.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  15. 15 Профил на Сатана Ликующий
    Сатана Ликующий
    Рейтинг: 1393 Неутрално

    Вижте, аз бях студент по това време. Властите бяха навсякъде. Есента на 1964 свалиха Хрушчов. На някакво събрание или лекции промълвих нещо безобидно за тази промяна. Внезапно един колега-физик се нахвърли върху мен и настоя да си затворя устата. За зла участ беше и съученик от съседен клас в гимназията и знаех че е от комунистическо семейство. Всички бяхме смазани от мизерия. Заплатите бяха нарочно ниски, Причините се изясниха десетилетия по-късно - през 1960 България беше фалирала и българското злато от БНБ (цялото!) е било предадено на СССР за да покрие дълга. Мизерията наоколо беше ужасяваща. Бдеше се за всеки. За да се кандидатираш за студент се искаше бележка от ОФ че родителите на кандидата не са с конфискивани имоти ( не са засегнати от мероприятията на Народната Власт беше евфимизъма). Дори когато завърших и ме взеха в БАН трябваее да изнамеря две препоръки от членове на БКП и да ги представя в отдел кадри. 1982 не ми разрешиха да замина за Хамбургския Университет за 10 дни. Имаше изходни визи и всичко се контролираше. А бях кандидат на науките, бях пред процедура за доцент. Но мизерията, мизерията . Знаете ли, работя от 1971, ожених се, роди ми се дете ... и парите ни свършваха една седмица преди заплата. Едва 1982 успяхме да вържем семейния бюджет заради едни курсове в Търново. А бях от София и не плащахме наем = живеехме при родителите ми. Та при тази смазваща мизерия едва ли е било възможно да се занимаваш с дисидентство. Поне за масата студенти. А аз бях от третото съсловие на обществото.

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  16. 16 Профил на Сатана Ликующий
    Сатана Ликующий
    Рейтинг: 1393 Неутрално

    До коментар [#13] от "DDR":

    Преди 8 септември 1944 границите на България бяха отворени и в България влизаха терористи от Москва, от Македония, от Сърбия. Особено активни са били агентите на Москва.
    След преврата и окупацията през 1964 границите бяха херметично затворени, като и в ГДР след 1961. Нямаше нормални контакти със Запада, появи се плеяда ръководители обучени в СССР със извратени представи. Резултата е известен - 2 национални катастрофи след 1989 в мирно време след болшевизъма по Московски модел.

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  17. 17 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1551 Неутрално

    До коментар [#13] от "DDR":

    Когато баща ти е овчар, а ти следваш ядрена физика, системата не изглежда толкова лоша. Говоря по принцип, 80% от българите преди 1944 са били селяни, 50% преди 1989 бяха висшисти. Предишната власт определено е била по-малко репресивна или може би по-непохватна, ама със сигурност неспособна да наложи такъв тотален контрол. Обаче тайната на социализма е, че основната част от хората, при всичките ограничения, всъщност бяха по-свободни, както казах, партията следеше какви филми гледаш, но не те ограничаваше, напротив, помагаше да станеш какъвто искаш, ако имаш съответните способности. Ако пък си мързелив и некадърен, даваше шанс да се мърдосваш и да взимаш някаква заплата, не много по-малка от на работарите. Та при всичката неефективност, контрол и намеса в личното пространство, малко хора биха предпочели миналото.

  18. 18 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 4694 Неутрално

    До коментар [#17] от "usero":

    Има логика.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  19. 19 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2353 Неутрално

    До коментар [#17] от "usero":Говоря по принцип, 80% от българите преди 1944 са били селяни, 50% преди 1989 бяха висшисти ....>>> За първия процент- може и да е вярно, но втория силно ме съмнява. Да не говорим, че подобно разместване на социалните пластове( въпреки негативите си...) е доста революционно.Какъв е и този криворазбран елитаризъм? Баща му на някой бил селянин, а сина получил висше ... То и на Гаус баща му бил каменоделец, "масон":), а синът му е един от най-големите математици на всички времена.
    Миналото го предпочитаме само в личен план и то като се унесем в спомени за младост, лудории и (уви..) починали близки и приятели.

  20. 20 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2130 Весело

    "Питахме защо шедьовърът "Срещнал съм и щастливи цигани" (номиниран за Златната палма в Кан) на Александър Петрович – първият филм, посветен на живота на циганите, в който героите говорят на техния цигански език, е даван само в кино "Аура" и в нито едно централно кино"

    Ами нищо по нормално от това филма да бъде прожектиран във киното на "Факултета" - квартала на циганите! Иначе го даваха и по БНТ!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK