© Велко Ангелов
Тайни агенти по институциите, право на арести, възможност за оспорване увеличението на капитала на фирмите. Това са искания на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев.
В поредното си интервю през последните дни - този път пред БТА, той обяснява, че в момента оглавяваната от него комисия работи заедно с прокуратурата по акция срещу магистрат. "И може би още през тази седмица - ако прокуратурата прецени, че са събрани достатъчно доказателства, ще бъде повдигнато първото обвинение срещу магистрат, плод на съвместната работа на КПКОНПИ и Прокуратурата" (сигурно има предвид първата процедура по отнемане на имущество срещу магистрат, защото обвинения има - бел.ред.).
Георгиев е начело на новата антикорупционна комисия от пролетта, когато в новия мегаорган се вляха дотогавашните комисии за отнемане на незаконно придобито имущество и за конфликт на интереси, БОРКОР и звена от Сметната палата и ДАНС. Сред най-шумните акции на комисията досега са арестите на бившия кмет на столичния квартал "Младост" Десислава Иванчева през април и на кмета на Септември Марин Рачев (ГЕРБ) през февруари. Проверките на комисията за имуществото и на двамата продължават. В съда продължават и наказателните дела срещу тях. Миналата седмица Георгиев обяви, че по искане на звеното му съдът е наложил запор на имуществото на общинския съветник и бивш министър Трайчо Трайков, а след това потърси чрез медиите бившият вицепремиер Симеон Дянков, за да докаже доходите и брака си.
За подобряване работата на комисията Георгиев иска тя да има право да задържа хора.
"Това не значи да създаваме оперативна група за задържане, а само да разполагаме с правомощия, които да улесняват работата ни. Защото ето какво става сега. Водим проверка за корупция, за даване на подкуп. Трябва да уведомим органа, който има право да задържа - МВР, те да подсигурят оперативна група и да направим план за съгласувани действия. Правомощие за задържане има
"дори охраната на съдебната власт, а органът, който разкрива корупционни престъпления трябва да звъни на тел. 112"
Ако имахме право да задържаме, много по-бързо щеше да се случва всичко и много по-малко хора щяха да бъдат ангажирани в една акция, което значи и по-малка вероятност за теч на информация. А течът на информация при акциите срещу корупционните престъпления е огромен проблем", обяснява Георгиев.
Другият проблем, който по думите му КПКОНПИ среща в работата си, е свързан с Търговския закон. Когато комисията запорирала дружествени дялове, но търговското дружество реши да си увеличи капитала, тя няма право да оспорва увеличението. "Така лесно би могъл да бъде заобиколен нашият запор. Ако запорираме дружество с капитал за 5 хил. лв., а утре дружеството увеличи капитала си на 50 хил. лв., съотношението на запора става минимално и е неефективно. Има случаи, в които КПКОНПИ се е противопоставяла на увеличението, но съдиите не приемат това еднозначно. Някои признават правото ни да се противопоставяме на увеличението на капитала, но други казват, че не е изрично посочено в Търговския закон, че сме страна, която може да обжалва това действие", коментира още председателят на антикорупционния орган.
Освен това на комисията липсвали и т. нар. доброволни сътрудници в институциите
"Ние разследваме министерства, съдилища, прокуратури, кметства и е трудно да се сдобием с информация, ако нямаме право на доброволни сътрудници в самите институции. Не знам друга институция с полицейски функции, която да няма право на доброволни сътрудници. КПКОНПИ е оперативна институция, но в момента разчитаме само на подаването на сигнали. Ако имаме доброволни сътрудници в различни институции, те ще ни информират къде започва да се върши нещо нередно и ще може да действаме и превантивно", продължава Георгиев с исканията си за увеличаване на правомощията на комисията.
Преди дни в "Държавен вестник" бяха публикувани промени в Правилника за прилагане на Закона за Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), които й дадоха право нейни агенти на прикритие да влизат във фирми, институции или като хора със свободни професии. Във връзка с измененията търговци се опасяват, че ДАНС вместо да им изпраща тайни служители, може да вербува вече назначени от работодателя специалисти. Коментарите им се основават на това, че за агенцията е по-трудоемко да подготвя агенти в различни специалности, отколкото да вербува.
Георгиев обяснява още, че Министерският съвет решава какво да се прави с отнетата от комисията собственост. В повечето случаи се разпродавала на търг от НАП. "Това не е много добра практика, защото интересът към имотите на криминално проявени лица разбираемо не е много голям. Добрата практика е такива имоти да се присъждат в полза на държавни институции. В Италия например, има гражданска конфискация по отношение на имотите на мафията и след конфискацията върху тях се поставя голям транспарант:
"Отнето от мафията", за да го виждат всички и да разбират, че държавата е силна.
Имало и кофички йогурт, с надпис: "Този йогурт е произведен във ферми, отнети от мафията", продължава Георгиев.
По думите му от гледна точка на комисията нямало недосегаеми хора. Като пример за това дава проверката на премиера, извършена след сигнал от депутати от БСП, която не откри конфликт на интереси.
Продължавайки с обясненията си за работата на комисията, председателят ѝ разказва, че житейски нещата изглеждат по един начин, а при запознаване с данните, документите и доказателствата - по друг. "Например, конфликтът на интереси е доста различен от житейското виждане на нещата. Много хора си мислят, че когато роднини работят в една държавна институция - значи има конфликт на интереси. Според закона, роднинската връзка, сама по себе си, не е конфликт на интереси. За да има конфликт на интереси, трябва да има длъжностно лице, което извършва действия по служба и то в частен интерес", коментира той.
Георгиев се оплаква и от критиките към комисията и обяснява, че отговорът на въпросите: "Защо за този не сте установили нищо? Защо не го проверявате? Защо не сте доказали, че е корумпиран?" бил: защото сме извършили всички предвидени в закона проверки и "когато не виждаме данни за конфликт на интереси или за корупционно престъпление, какво да направим?". Допълва, че при подаване на сигнал, трябва да има годни и конкретни доказателства, договори, факти.
"Много от постъпилите при нас сигнали визират хора, които не са длъжностни лица, a комисията разследва само тези по високите етажи на властта. Има сигнали от рода на: "Моят съсед спи до обед, а кара много скъпа кола". Олигарси разследваме единствено по линия на събиране на информация за отнемане на незаконно придобито имущество и то, когато прокуратурата им повдигне обвинение", обяснява председателят на КПКОНПИ.
Той заявява, че комисията има вече няколко случая на самосезиране по медийни публикации, но тя не работи по анонимни публикации.
На въпрос за работата по превенцията на корупционните престъпления, Георгиев обяснява, че са започнали от самите членове на комисията с приемането на "Етичен кодекс на КПКОНПИ", и правила за провеждане на проверките за почтеност на служителите. В тях имало 50 въпроса за проверка на знанията, "защото няма как да работиш в тази институция и да не познаваш законите.
Тук трябва да работят почтени, но и компетентни хора", обяснява Георгиев.
Вторият показател за оценка на почтеността бил свързан с декларирането на имуществото и конфликт на интереси - ако някой е укрил нещо в имуществените декларации и в декларациите за конфликт на интереси, губи точки. Третият показател са наложените дисциплинарни наказания, които също отнемат точки. Четвъртият показател е получената атестационна оценка. Следващите два показателя са резултатите от извършените проверки за употреба на алкохол и наркотици.
"В новите конкурси кандидатите за работа при нас вече се подлагат на тестовете за почтеност.
Много други институции проявиха интерес към нашите правила за провеждане на проверките за почтеност
Но тъй като не може да хванем всеки корумпиран човек, по-смислено е да заложим на превенцията, особено в дългосрочен план. Затова и подехме инициативата за антикорупционното обучение в училищата, като част от гражданското обучение", завършва Георгиев.
