Заради КТБ европейски съд задължи България да уреди как да ѝ се търси отговорност

Заради КТБ европейски съд задължи България да уреди как да ѝ се търси отговорност

© Надежда Чипева, Капитал



България трябва да въведе във вътрешното си право процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз. Това е един от изводите в едно от най-чаканите решения по преюдициални запитвания (искане за тълкуване на европейска норма - бел.ред.), отправени от български съд до Люксембург, информира news.lex.bg.


Заради него от година и половина е спряно и съвместното тълкувателно дело на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, което трябва да отговори на два основни въпроса: кои съдилища – общите или административните, са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и по кой ред – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), трябва да го правят.


В решението си Съдът на ЕС не дава отговор кой закон трябва да предпочетат върховните съдии. Той обаче на първо място заявява, че тъй като процедурата и компетентният орган в този случай не са уредени от правото на ЕС, то това трябва да бъде направено от българския законодател.




"Важно е също така да се припомни, че при липсата на правна уредба на Съюза по въпроса във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се установят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза", пише в решението.


Съдът в Люксембург бе сезиран от съдия Искрена Димитрова от Административен съд-Варна. Тя се обърна към съда заради дело на вложителя с гарантиран депозит в КТБ Николай Кантарев. Той съди Българската народна банка (БНБ) за 3710.91 лв. Това е сумата, с която иска да бъде обезщетен за забавено изплащане на депозита му в КТБ.


Искът му се основава на Договора за ЕС и тезата му е, че след поставянето на КТБ под специален надзор БНБ е трябвало да вземе решение за обявяване на депозитите за неналични до 27 юни 2014 г., а в срок от 20 работни дни след това гарантираните вложения да бъдат изплатени, вместо да се изчаква отнемането на лиценза на банката, което стана на 6 ноември 2014 г., а на практика изплащането започна на 4 декември 2014 г.


Заради казуса на гарантирания вложител в КТБ съдия Димитрова отправи и въпроси за реда, по който в случая трябва да бъде осъществена отговорността на държавата в лицето на БНБ.
Евросъдът не прави избор вместо българския съд дали делото срещу централната банка да се гледа по ЗЗД, или по ЗОДОВ. Той заявява, че основното в случая е дали тези два способа за осъществяване на отговорността на БНБ отговарят на принципите на равностойност и ефективност.


Що се отнася до това дали има нарушение на правото на ЕС при изплащането на гарантираните депозити в КТБ отговорите на съда в Люксембург са доста по-ясни. Съдът заявява, че те "не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор".


Това означава, че когато на 20 юни 2014 г. БНБ постави КТБ под специален надзор е трябвало в рамките на 5 работни дни да констатира неналичността на депозитите, т.е. това е трябвало да стане до 27 юни 2014 г. От датата, на която се установи неналичността, пък започва да тече срок от 20 работни дни, в който гарантираните вложения да бъдат изплатени.


Вместо това в България цялата процедура беше обвързана с отнемането на лиценза на банката, което стана на 6 ноември 2014 г., а на 4 декември 2014 г. започна изплащането на гарантираните депозити.


"Неналичността на депозитите трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство", заяви още съдът в Люксембург.


Той казва на българския съд и че не може на конкретно търсещия обезщетение за забавянето на изплащането на депозита му да се поставя условие да си е поискал парите от банката и да не е успял, за да се установи неналичността на влога му.


В решението се посочва, че Директива 94/19 има директен ефект и цели да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Евросъдът обаче не казва, че в случая такова обезщетение се дължи, а казва, че българският съд трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от 5 работни дни, съставлява достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложителя.

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Евгения Христова
    Евгения Христова
    Рейтинг: 448 Неутрално

    А дали ще бъде направено? След като изпълнителната и законодателната власт нямат интерес от това....

    Евгения Христова
  2. 2 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2890 Неутрално

    Правила как да се самонабиеш.

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  3. 3 Профил на batzdravo
    batzdravo
    Рейтинг: 1978 Весело

    Правила как да се самонабиеш.
    —цитат от коментар 2 на lz2


    На мен ми се струва, че си "объркал" последната дума?! ;)

    А потемата:
    Мнението на Люксембург е в стила на:" Не искаме, ние, да сме виновни!":)

  4. 4 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4119 Неутрално

    До коментар [#3] от "batzdravo":

    Е, нали в Европейския Съд в Люксембург има и български юрист - представител на страната който все пак е запознат с българските законови положения и процедури. Европейската Курия разглежда дела в които има противоречия между страната-член на Европейския Съюз и правилата на Европейския Съюз. В случая ни казват "оправети си законите да съответстват на задълженията по законодателството на ЕС, но си го направете сами." Все още липсва елемента на федеративното съгласуване даващ правото на ЕС да сизира съответния член за отклонения от нормите по един ефективен начин.

  5. 5 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8655 Неутрално

    "България трябва да въведе във вътрешното си право процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз. "

    Не и в тази България, не и с това правителство. Боже, много наивни тези хора.

  6. 6 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 1201 Неутрално

    До коментар [#5] от "Роси":

    Не са наивни, непукисти и лицемери са. Нали те казаха- това е правителството (партията), която ни върши работа.

    Що? Щото били "автентичното" лице на ЕНП в БГ.
    Иначе досега и помен нямаше да има от бостана с тиквите.
    Както ми каза веднъж един белгиец за нашия еднокнижник- low educated симпатяга.
    Всичко знаят, но се правят на умрели лисици докато кучетата не скъсат синджира и не се обърне палачинката. И така..до следващия послушко, без значение ако ще е и по-прост.
    Винаги са преигравали, но могат да си го позволят. Обаче ние не трябва, защото всичко влиза в нашия "заден двор".





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK