"От Гергана до Гери-Никол" - за учителя, който провокира децата да мислят

"От Гергана до Гери-Никол" - за учителя, който провокира децата да мислят

© Личен архив



Театър с "доизмисляне" по "Тартюф", дискусия и разработване на тема: "От славейковата Гергана до Гери-Никол", трябва ли Балканджи Йово да си даде ръцете, как темите от класическите произведения могат да се впишат в актуалните новини, клипове в Ю-тюб или видео-блогове, популярни сред младежите. Това е историята, всекидневието, на един учител, решен да заложи на това, че учениците трябва, искат и им е интересно да мислят.


Людмил Попов преподава български език и литература в софийската математическа гимназия от 10 години. Преди това е бил около 15 години участник в проект на международна фондация, обучаваща учители как да модернизират работата си. След края на програмата, решил, че всъщност е прекрасно да си учител и се върнал към професията си. И така вече години провокира и кара младите математици да влизат


с желание в часовете по литература




"Първите години имаше отпор, разделение сред родителите. Прибират се децата от училище, бяха ми дали малките, питат ги родителите им какво са учили по български. А те: Много забавно беше, играхме. Поглеждат им тетрадките – никакви домашни, таблици, анализи. И почнаха исканията за уволнението ми", спомня си Попов. Тъй като свири и на пиано, изнасял също концерти по време на училищни тържества, а родителите роптаели, че някакъв си музикант там ще им учи децата на български. Тогава ръководството на училището и негови колеги застанали зад него.


А към края на годината, когато класът успешно се представил на изпити и оценявания, напрежението спаднало. Бях убеден, че това е правилният път, подход и не се отказах, казва учителят, който и до днес всяка вечер готви уроците за следващия ден и


търси нови начини да предизвика


да мотивира децата.


Сега Попов води и последния гимназиален клас и трябва да подготви учениците за матурите. Така че не можем да минем съвсем без зубрене, шегува се той. Сега е раздал задача да подготвят и изнесат урок. Но не лекция, дигитална презентация или разказ пред дъската. А с дискусия, с подходящо първоначално представяне, водещо към обсъждане, с насочващи разговорите въпроси. От водещия се иска да умее хем да побутва разговора, хем да замълчава, за да остави другите да се изкажат. Дори и да грешат.


"И определено човекът с най-интелигентните дискусии и нескучна литература в часовете - Люси", е написал един от учениците-абитуриенти от Софийската математическа гимназия под снимката в социалната мрежа "Фейсбук"

© Личен архив

"И определено човекът с най-интелигентните дискусии и нескучна литература в часовете - Люси", е написал един от учениците-абитуриенти от Софийската математическа гимназия под снимката в социалната мрежа "Фейсбук"


Така е построен и часът по български и литература при Попов – първо трябва да се отдели достатъчно време, за да се предизвика интерес към темата, обяснява учителят. Ако не го направиш,


смятай урока за провален


после говори каквото си искаш, няма да те чуят, допълва той. За целта всяка вечер, докато обмисля урока си, гледа новини, клипове, влиза в младежки форуми, влогове, дискусии. И търси как да свърже темата с нещата от всекидневието на учениците. Планира игри, игри на думи и какво ли още не. "Да, ужасно е изтощително. Нямате си и представа колко. Още повече, че те се вълнуват от неща, които са страшно далеч от моите интереси. Но нали това всъщност ни е работата. Така трябва да се прави", казва Попов.


Друго правило на учителя е, че нито една част от часа не може да е повече от 15 минути, защото това е пределът, в който една аудитория запазва интерес. След това не слуша. Затова по време на урока или ще има разместване на учениците и работа по групи, или дискусия в кръг, някаква игра, театър...нещо различно. Е, понякога урокът си е конвенционален, не може непрекъснато да провокираш, но очакването е, че нещо може да се случи, че може да стане интересно, това държи нащрек, казва Попов.


Той още си спомня как преди години дошли в часа му студенти с асистент, за да видят практическо занятие. И по едно време дочувам асистентът да шушне: "мотивацията е непостижима и децата


просто трябва да се научат да изпълняват инструкции


А това, което аз правя и тук се смята за голямо новаторство, то е практика, стандарт в Западна Европа, отбелязва Попов. И младите, новите учители, ги учим в неща, които отдавна са отживелица, които бяха актуални през комунизма, допълва той.


Отбелязва, че образователната система определено е болна. Но, както казва Айнщайн, не можеш да решиш един проблем с начина на мислене, със същия подход, който е създал проблема. "Необходим е изцяло нов подход, навремето като ученици ни обясняваха какво "трябва", в какво да вярваме, кое е правилно, кое не, какви ценности "трябва" да изповядваме. Сега пак е същото – отново всичко се базира на "трябва", "трябва" да са раздаващи се родолюбци, но и успешни в света на парите...от нас, учителите, се очаква да сме проповедници и да казваме какво трябва, какво не.


Това няма как да работи, поколението не е същото, не възприема "трябва" и наложен отгоре морал", коментира Людмил Попов. И допълва, че сега искат да мислят, искат да осмислят нуждата от това да са морални, да са родолюбиви и прочее. И защо да не ги провокираме с: "Трябва ли...", те сами ще стигнат до останалото, смята учителят.


А промяната в образователната система


според него е необходимо да започне именно от от учителите, които да заложат на правото на избор, на мнение, на грешки на възпитаниците си. На това да им дадат думата да се изкажат, да мълчат, дори когато ученик греши в изразено мнение, за да не го обезсърчат, да поощряват обосновано. За съжаление според него тази промяна в мисленето е много трудна. Затова виждаме разни проформа реформи – ще пипнем учебниците, ще ги направим по-цветни, раздвижени, ще променим учебното съдържание... все безсмислени неща, ако нямате учителите, които да адаптират всичко спрямо всеки конкретен клас, спрямо учениците, да ги привлекат, отбелязва Попов.


От Гергана до Гери-Никол


Неотдавна родители на учениците му с приятна изненада научили по време на родителска среща, че децата им са дискутирали разпалено, а след това е трябвало да пишат и да направят паралел между Гергана от "Изворът на Белоногата" на Петко Славейков и поп и R&B певица Гери-Никол.


"Уверявам Ви, че онази Гергана, която отхвърля везира, все още е жива в душите на децата ви и всички я поставиха над поп звездата, и то аргументирано без учебник. Това, с радост мога да заявя, се дължи на вас родителите. Но от друга страна, заради модерната Гери, съм убеден, че те ще запомнят Гергана като контрапункт за цял живот и няма да има нужда някой да им я припомня", поясни мотивите си Попов. Отбеляза, че макар мнозинството да е дало превес на Гергана, на отказа й от власт и богатство, нямало и никой, който да отхвърля крайно Гери-Никол, да я критикува разпалено. В повечето работи се отбелязвало, че певицата търси скандал, защото това се купува, че дори и талантлива, тя няма как да стане популярна, ако не заложи на подобна зрелищност, разказва учителят.


Много се чудил и как да подходи към "Тартюф" и темата за лицемерието, която според него била далеч от младите. "Изведнъж, малко преди часа, ми хрумна, че можем да го разиграем. Раздадох им по едни листи, на всеки по роля, пуснах ги из коридорите да репетират. Питаха могат ли да си доизмислят. Разбира се, че могат.", разказва Попов. Снимали импровизирания театър, правели клипчета.


И всичко с една цел – децата да мислят. Когато излезеш извън задължителното "трябва", виждаш как съзнанието се отключва и нещата тръгват, коментира Попов. И пак подчертава, че съвременните деца са много по-различни, развиват се ужасно бързо. "Те имат толкова много избори, толкова много информация, а искаме от тях да решават веднага, бързо, да са ориентирани, целеустремени, да възприемат ценностите като нас – спуснати, да не се питат. Това няма как да стане. Все питаме: "Това защо не им е интересно?" Ами просто не им е, добре е да го разберем и видим какво им е интересно и как да реагираме на този интерес, за да вплетем нужните знания", смята учителят.


И казва, че всъщност


днешните деца не са "трудни"


както често ги възприемат. "Просто не ги разбираме достатъчно и дори не сме способни да им помогнем, да ги насочим, да сме им полезни достатъчно. В безсилието си, обвиняваме тях", допълва Попов.


А решението, изходът, според него отново е един – да им помогнем сами да се справят, да си помогнат сами. Да провокираме интереса им, да им дадем правото да мислят, да отстояват мнението си, позициите си. Дори и когато грешат.


И да забравим авторитарната класна стая. Защото така ще порастнат авторитарни хора, незачитащи чуждото мнение, отричащи различното и слушащи само себе си.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK