През страничен закон ГЕРБ пробва да заобиколи съда за частната охрана на селата

През страничен закон ГЕРБ пробва да заобиколи съда за частната охрана на селата

© Дневник



През преходните и заключителните разпоредби на страничен закон и с внесена в движение между първо и второ четене на разпоредбите депутатите отмениха текста в Закона за частната охранителна дейност, който позволяваше цели населени места да бъдат охранявани от частни фирми.


Днес Народното събрание окончателно прие изменения в Закона за правната помощ, като с текст от него промени Закона за частната охрана и отмени т. 6 на чл. 5. Именно тази разпоредба позволяваше да се издава лиценз за "охрана на урбанизирани територии".


Възможността частни охранители да пазят села и градове беше дадена в началото на тази година, но доведе до отрицателна обществена реакция. Основните аргументи "против" бяха, че така кметовете ще станат феодали и че се изземват публичните задължения на МВР по опазване на обществения ред, за които министерството получава рекордно висок бюджет - 1.2 млрд. лв. за 2018 г.. Главният прокурор Сотир Цацаров и президентът Румен Радев сезираха Конституционния съд. Те се аргументираха с изземването на държавните функции на полицията, както и с възможността за неограничено въздействие от страна на частни охранители.


Какво се променя




Преди приемането на Закона за частна охрана в началото на годината общините можеха да сключват договори за частна охрана на само на конкретни общински обекти, при това след провеждане на обществена поръчка. Охранителите нямаха правомощия да пазят обществения ред и гражданите извън имотите, за които са наети.


От януари се създаде възможност фирми да пазят цели населени места, като им бяха възложени и специфични само за МВР функции - "защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението в съответната урбанизирана територия". Така те могат да използват сила, да задържат и при крайна необходимост да си служат с каучукови, пластмасови и щурмови белезници,­ и с електрошокови палки и прибори на територията на цялото населено място. С влизането в сила на закона възложител на тези договори станаха кметовете, като отпадна задължението им да избират охранители с обществена поръчка.


С приетата днес промяна, чийто вносител е депутатът от ГЕРБ Анна Александрова, отпадна издаването на лиценз за охрана на урбанизирани територии. Вместо това обаче беше въведена възможността държавни или местни органи да бъдат възложители на договори за охрана на "обекти - недвижими имоти". Правомощията на частните охранители ще бъдат опазване на телесната неприкосновеност на физически лица, пребиваващи в обекта, и физическа защита от противоправни посегателства на имуществото, както и по тяхното предотвратяване.


С никой закон нямаше да има общо с частната охрана


Потърсен от "Дневник" за коментар на днешното изменение, председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) заяви, че до него се е стигнало заради сезирането на Конституционния съд. "В дебатите имаше спор и очевидно неразбиране на понятието урбанизирани територии, както и стремеж да се манипулира обхватът на охраната. Да се твърди, че едва ли не ще се феодализират населени места и общини. За да няма такова съмнение, с тези изменения се отстранява това понятие и се конкретизира за отделни обекти", каза той. Допълни, че целта на промяната е била и да няма спекулации, че се изземват функциите на МВР.


На въпрос защо промяната е направена през Закона за правната помощ, който няма никаква връзка с частната охранителна дейност, Кирилов отговори: "Ами, то през който и да е закон няма да има общо с частната охрана." А на въпроса защо не е променен самият Закон за частната охранителна дейност, Кирилов обясни, че презумпцията е била, че това ще стане по-бавно. Той все пак призна, че депутатите са се забавили и със Закона за правната помощ, така че не е било спестено много време.


Пред "Дневник" от браншовата организация индустриален клъстър "Сигурност" заявиха, че не са доволни от изменението, защото то поставя множество въпроси: защо е направено през Закона за правната помощ, защо е внесено между първо и второ четене без обществено обсъждане, защо бизнесът не е бил уведомен и др. Изпълнителният директор на клъстъра Татяна Иванова попита защо депутатите са скрили тази промяна.


Издадените до момента лицензи за охрана на цели населени места запазват действието си, предвиждат одобрените днес промени в закона.


Колко общини са се възползвали от правомощието си от януари досега, както и какъв е броят на сключените договори не е известно. От скорошен отговор на вътрешния министър Младен Маринов по време на парламентарен контрол се разбра, че до края на тази година трябва да бъде изграден регистър на частните охранителни фирми, чиято прогнозна цена е 420 хил. лв. Не е известно дали в него ще бъдат записани сключените от частните охранители договори.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK