Родителите ни са предимно хомофоби, казват деца в анкета в България

Родителите ни са предимно хомофоби, казват деца в анкета в България

© Associated Press



В българските семейства доминира хомофобията - и то не в иронична, а често в агресивна форма - а родителите почти не разговарят с децата си на тази тема. Предимно бащите смятат, че хората с различна сексуална ориентация са "психично болни", "това е прекалено извратено" и "виновни са родителите, че са допуснали тази грешка".


Причината за негативното отношение е нагласата в обществото и ценностите на поколението, от което идват възрастните, а това е сериозен проблем за тийнейджърите, харесващи връстници от своя пол, защото толкова важнен аспект от идентичността им не е приета дори от най-близките им.


При това по-голяма част от децата казват, че не се отнасят дискриминативно към нехетеросексуалните хора, докато по-голяма част от родителите имат негативна нагласа.




Това са заключенията от допитване на тема "Справедливо ли е отношението в обществото към хората с различна сексуална ориентация в България?", проведено през септември от Национален юрочайлд форум – България (НЕФ). В съобщението, разпространено от неправителствената организация Национална мрежа за децата, се посочва, че е разговаряно с 61 деца на възраст между 12 и 17 години, представители на деветте региона на НМД. Някои от децата, изразили мнение по темата, са с нехетеросексуална ориентация. Докладът посочва, че заключенията показват, че има нужда от допълнително и по-задълбочено проучване.


От оформилите се групи от отговорите на поставените 5 въпроса най-голяма (20) е тази на изразили мнение, че не възприемат хората с нехетеросексуална ориентация като различни от тези с хетеросексуална ориентация. Тийнейджърите говорят за това като за човешко право на мнение и казват, че правото да определи своята сексуалност и чувствата, които изпитваме, са отвъд възможностите ни да упражняваме контрол. Значимите различия между хората са изборът на ценности и поведението им, казват младежите.


Следващата - макар и два пъти по-малобройна по численост - е групата с мнения (9), изцяло негативни към хората с нехетеросексуална ориентация (една трета от тях обаче, изглежда, водят вътрешна борба между лична и обществена позиция). Посочваните основни мотиви са, че те не могат да имат деца като партньори и не могат да бъдат ролеви модел за децата си като родители. Други деца считат, че те не са нормални и това е болест, поради което "нямат място между нас". На въпроса "Познаваш ли човек в училището ти или сред приятелите ти, който е момиче и харесва момичета или е момче и харесва момчета?" има отговори като "надявам се никога да нямам контакт с такива хора, въпреки че в последно време това се превръща в тенденция и най-вероятно няма да успея да избегна сблъсък с такива хора". Иначе над половината (32) от анкетираните познават връстници, които харесват представители на собствения пол, а 10 деца - че не са срещали такива.


Най-голяма част (19) от децата казват, че не знаят и не разговарят с родителите си по тази тема. Следващи по брой (17) са децата, които казват, че родителите им са негативно настроени и в мненията им личи, че са водили единични разговори с тях. Сред отговорите, в които често става дума, че бащата демонстрира негативно отношение, има такива като "[п]о принцип никога не сме отваряли тема за това, но моите родители харесват човека такъв, какъвто е, така че мисля, че нямат против тях, но имат против ние със сестра ми да станем като тях!" и че не са говорили по тази тема, "защото вкъщи не се гледа толкова много телевизия."


Родителите ни са предимно хомофоби, казват деца в анкета в България

© Associated Press


Най-малко деца (10) казват, че родителите им приемат хората с нехетеросексуална ориентация, но и тук има особеност. Тийнеджърите чуват коментари, че родителите им "нямат проблем с тях, ако не показват отношенията помежду си на публични места" и съвети към децата си, "че е по- добре да остана неутрален, отколкото да ги обиждам и наругавам".


Едва 6 от анкетираните казват, че не виждат различно отношение на съучениците им към момчетата, които харесват момчета и с момичетата, които харесват момичета. Мнозинството от децата (18), които са отговорили на този въпрос, казват, че съучениците им се държат зле с такива техни връстници, подиграват ги, тормозят ги, хвърлят злобни погледи, шушукат за тях...


В същото време мнозинството (17) от децата казват, че ще реагират, ако не им харесва отношението на другите по темата. Те осъзнават, че за промяна в нагласата на връстниците им се изисква време и постоянство, а "говоренето и стигането до взаимно решение е най-добрият начин за постигане на позитивна промяна". Пет от децата казват, че не биха реагирали или биха реагирали при определени обстоятелства (ако става дума за познат) с мотивите "не мога да направя нищо, имат си родители да ги възпитават" и "всеки сам си преценява дали ще го приеме или не".


"Имайки предвид, че родителите са едни от най-значимите възрастни с ключова роля за развитието на децата, е тревожно, че липсва или рядко се наблюдава диалог, свързан със сексуалната ориентация, преживяванията и въпросите, които децата могат да имат във връзка с нея. В такъв случай публичното мнение по темата оказва твърде голямо влияние върху нагласите на децата и негов възможен коректив остава само приятелската среда и други (възможни) значими възрастни", казват авторите от НЕФ.


Eurochild (Юрочайлд) е мрежа, обединяваща организации на европейско ниво, които работят за и с деца, а Национална мрежа за децата е един от нейните членове. Част от стратегията на Юрочайлд е да бъдат създадени национални Юрочайлд форуми (НЕФ) в България, Малта и Естония. Дейността на младежите е да обсъждат различни теми, касаещи децата, на национално и европейско ниво, да споделят идеи и мнения относно правата на децата и да мислят за разработването на достъпни за децата и младите хора документи и информация, като се съобразяват с посоката, в която Юрочайлд работи.


Зададените въпроси са:


1. Какво мислиш за момичетата, които харесват момичета, и за момчета, които харесват момчета? Защо имаш това отношение?


2. Какво мислят твоите родители за момчетата, които харесват момчета, и за момичетата, които харесват момичета? Знаеш ли защо? Говорите ли на тази тема вкъщи?


3. Познаваш ли човек в училището ти или сред приятелите ти, който е момиче и харесва момичета или е момче и харесва момчета?


4. Как се отнасят с твоя съученик/с твоя приятел(ка) другите деца? Какви според теб са причините за поведението им?


5. Ако отношението на другите не ти харесва, какво би направил/а, за да го промениш?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK