© Анелия Николова
Сериозно облекчение за частните колекционери се канят да въведат управляващите. Вече освен държавните и регионални музеи идентификация на културните ценности и издаването на съответните законови удостоверения за тях да могат да правят също и частните музеи. Новият ред да важи както за нови вещи и колекции, така и за отлежаващите вече повече от 8 години около 90 колекции, които са били декларирани от собствениците им още до април 2010 г., но документите им не са придвижени.
Това предвиждат поправки в Закона за културното наследство, внесени от депутати от ГЕРБ, начело с председателя на правната комисия Данаил Кирилов.
Според закона собствениците на колекции и ценни вещи трябваше да поискат тяхната идентификация и регистрация до април 2010 г. Според вносителите това е направено за 107 колекции, но към края на 2016 г. по данни на Министерството на културата с окончателен акт са регистрирани само 17, отбелязват вносителите.
Сега след приемане на поправките собствениците на колекциите ще могат да поискат пренасочване на заявлението им към музеи, "притежаващи експертен потенциал" и съответстващи на тематичния обхват на колекцията.
В същото време депутатите от ГЕРБ предлагат и отварянето на още една вратичка за лесното легализиране на колекциите – към музеите с право да идентифицират и издават удостоверения биват вписани и частните музеи, а не само държавните и регионалните. Предвижда се собствениците на нови предмети и колекции да могат да се обръщат и към частните музеи с искане да им бъдат идентифицирани антиките.
Законопроектът не дава отговор и няма текст как се процедира, ако собственикът на ценността има и свой собствен частен музей. Или как се избягва конфликт на интереси, легализиране на антики на свързани лица, близки или приятели.
С друг текст от закона се предлага да отпадне и разпоредбата, която изисква да не се издават удостоверения или заповеди за легализиране на културните ценности, ако има данни да се предположи, че вещите - обект на идентификация, са незаконно придобити. В тези случаи законът разпореждаше директорите на музеи или министърът на културата да уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.
Вносителите посочват, че така написаният текст "борави с предположения, а не с доказани факти". А и други закони имали подобен смисъл и можело да се стъпи на тях. На въпрос кои са тези закони Данаил Кирилов каза пред "Дневник", че това зависи от това за каква вещ става дума и вида на незаконното й придобиване. Можело да се ползва Наказателният кодекс, Законът за държавната собственост или законът за собствеността.
Вносителите уточняват и как ще може в бъдеще да се изнася от страната вещ, придобита от чужбина и внесена после в България. Според закона тези ценности могат да бъдат легализирани на база документите, предоставени при покупката в чужбина. В същото време не е описано как впоследствие вече легализирани такива предмети в България, могат да напуснат повторно страната. Според внесените изменения същите документи, нужни за доказването на произхода, издадени в чужбина, ще са достатъчни за последващия износ.
