Поколението на прехода е "бомба с часовников механизъм"

Поколението на прехода е "бомба с часовников механизъм"

© Юлия Лазарова



Поколението на прехода е "бомба с часовников механизъм", което лесно може да се поддаде на антимодемократични форми на управление.


Това показва доклад на фондацията "Софийска платформа", посветен на поколенията на прехода в Източна Европа.


Бомба с часовников механизъм


Комбинацията от ниски нива на социално и институционално доверие, заедно с ниския интерес към граждански и политически дейности, както и нереалистично високите очаквания към държавата е бомба с часовников механизъм, предупреждават авторите на изследването. Гражданите са лесно поддаващи се на антидемократични форми на управление и това издига финансовата сигурност, връзките и корупцията високо в подредбата на ценностите.




Макар емиграционният тренд да е обърнат за пръв път от 1989 г. насам и добре образовани, млади българи да се връщат в страната, активните граждани са прекалено малко и прекалено многообразни, за да променят обстановката. Дори напротив – съществува разбирането, че животът е задоволителен, особено ако човек работи за чужда компания, и няма нужда да се ангажира с политика. Проучвания на скорошните протестни движения показват, че за тях е по-лесно да се организират "против" нещо, но че не успяват да формулират цел, към която да се стремят.


"Въпреки, че все още повече хора предпочитат да живеят в демокрация, както теренната ни работа, така и изследванията ни показват, че разбирането на българина за демокрация е много изкривено, не е рационализирано", обяснява за "Дневник" Луиза Славкова, директор на "Софийска платформа".


"В разбирането на много хора думата демокрация означава преход, а преходът има негативна конотация."

"Хората нямат усещането, че успехите им, каквито и да са те, са свързани с политическото устройство и възможностите, които дава демокрацията, колкото и дефектна да е тя. Опитът на хората с демокрацията е оскъден, липсва познаване на естеството на гражданството, това, че се формира както от права, така и от задължения и че формите за влияние и взаимодействие с политиката и институциите отиват отвъд гласуването. И на фона на тези ниски нива на познаване и разбиране на демократичните процеси и ниската гражданска култура, комунизмът изглежда като един подреден строй, който не очаква от теб никаква инициатива и отговорност. В демокрацията всички сме овластени и гражданството означава да носим отговорност за средата. В комунизма нямаме власт, но не носим и отговорност."


"Дефицитният опит на българина с демокрацията не е само продукт на комунистическото минало, той е продукт и на недостатъците на прехода, на захвата на държавата, проблемите с правораздаването и на съвремените предизвикателства пред демокрацията, произтичащи от социалните мрежи, миграция и т.н.", казва тя. "Комбинацията от двете води до ниско познаване и използване на механизмите на демокрацията, както и не особено високо мнение за нея."


Изследователите разделят "поколението на прехода" на две групи – родените между 1975 г. и 1985 г. и тези, родени след 1985 г. до 1995 г. Основните разлики между тях са, че първата група е по-граждански активна, а двете се интересуват и от съвсем различни проблеми. Докато родените до 1985 г. са по-склонни да се ангажират със защитата на върховенството на закона, свободата на словото, независимата съдебна система или корупцията, по-младите се интересуват предимно от аполитични каузи – като защитата на околната среда.


Да купиш всичко


Проучване на фондация "Фридрих Еберт" от 2014 г. намира, че основните интереси на по-младото поколение в България са да изглежда добре, да бъде независимо и да има кариера. Стремежът към независимост обаче не води до граждански действия или политическа активност; става въпрос по-скоро за икономическия аспект. Това може да бъде донякъде обяснено с израстването им в условия на постоянно промяна, икономическа несигурност и оскъдицата на 90-те години. Успехът на всяка цена е цел за 42% от младите българи, а непотизмът остава основно средство.


"Едно допитване от 2007г. когато влязохме в ЕС, показва, че младите разбират под демокрация най-общо казано възможността да си купиш всичко. Но това не е задължително само израз на желанието да консумираш, а разбирането, че с подкуп можеш да купиш всичко и всеки, малко като във филмът на Костурица "Ако нещо не става с паре, става с много паре". От тук и мотивацията за кариера и акумулирането на ресурси", коментира Славкова. "Другият аспект на желанието за финансова независимост е осъзнаването, че не можеш да разчиташ на държавата, затова трупаш благосъстояние, за да разчиташ на частни услуги."


Държавата е длъжна


Общото между двете части на поколението обаче остава неспособността гражданската им енергия да доведе до промяна и между тях като граждани и държавния апарат на практика почти няма връзка. В същото време те имат високите очаквания, че държавата трябва да се грижи за гражданите. Между 92% и 86% са на мнение, че институциите трябва да осигурят безплатно образование, здравеопазване, минимални заплати и заетост за всекиго, а в същото време 60% смятат, че данъците трябва да намалеят.


"Т.нар. поколение на прехода израстна основно в среда на публично и семейно мълчание по комунизма, преди мълчанието да отиде в другата си крайност – носталгията. Затова по-младите хора не са носталгични, а по-скоро възприемат вярванията и нагласите на по-възрастните, свързани с комунизма. Сред тези вярвания са както ние ги наричаме митове за "доброто старо време" за безплатното обучение, здравеопазване, качествената храна, ниските нива на престъпност и ПТП-та. Паралелно с това се ширят и вярванията, че не комунизмът, а демокрацията е виновна за феномени като корупцията, като се забравя, че тя е добре установена практика в годините преди 89та", обяснява Славкова.


Поколението на прехода е "бомба с часовников механизъм"

© Георги Кожухаров


"Другото, което се предава на младото поколение е нагласи и вярвания, възпитавани старателно през комунизма, като например нереалистично високите очаквания към държавата, ниските нива на самоинициатива, нагласата, че нищо не зависи от нас, че като граждани не се възприемаме като основна част от цялата политическа система, а по-скоро като външни на нея. Все едно сме безгласни потребители на политика, а не нейни активни архитекти. Трябва да си даваме сметка, че в комунизма тези поданически, не граждански нагласи са възпитавани почти от люлката. В условия на демокрация, разбира се, това не е така. Няма демократични идеологически предмети, които да ни казват какви да бъдем, както ги е имало по време на комунизма. Заради отворената природа на демокрацията, изграждането на граждански, демократични ценности е много по-бавен процес, отколкото в една авторитарна среда, където всичко се случва под строй."


Доверие


Българите, както и румънците, изпитват недоверие към основни институции като парламента, правителството или президент; политическите партии и депутатите са най-малко популярни. С най-високо доверие се ползват полицията, църквата и ЕС, а религията за българите е въпрос повече на традиция, отколкото на вяра.


Младите българи вярват най-много на семействата и приятелите си, но доверието в отделните хора и структури е ниско, като вероятно това е свързано с оскъдното участие в социални или доброволчески каузи.


"Доверието, както казва политологът Ерик Усланер, е пилешката супа на всяко общество."

"Същевременно се наблюдава ръст на граждански инициативи и социални иновации, създадени от представители на втората кохорта на поколението на прехода", посочва Славкова. "Може би просто трябва да сме по-търпеливи, за да има осезаема промяна в публичното пространство и да работим целенасочено за връщане на доверието на хората в техните способности като граждани, в техните съграждани и в демокрацията."


Поколението на прехода и милениълите


На източноевропейското поколение на прехода съответстват западните милениъли, широко описвани като хората, родени между началото на 80-те години и края на 90-те. (Повече за тях четете тук). Те са етнически шарена група и все по-ляво настроени политически.


Разликите между двете поколения Славкова обяснява така: "Клишето за милениълите на Запад е, че се интересуват от неща, които имат смисъл и допринасят за общото благо и че в някакъв смисъл са пост-материалисти. Освен това са и онези, които бяха ударени от финансовата криза при встъпването си на пазара на труда и за тях тя беше еманация на недостатъците на капитализма. Това е много опростено обяснение за техните по-скоро леви убеждения. Българският контекст обаче е различен.


Поколението на прехода израстна с липсите, постоянните промени и несигурността на 90те, затова последвалите кризи не могат да се сравнят с тези преживявания. Освен това поколението на прехода има и нещо, което наричаме синдром на наваксване. Заради липсите в комунизма и лишенията на 90те, то има нужда да акумулира и потребява. Според мен по-леви политически нагласи е по-вероятно да наблюдаваме при поколението, което идва след 95-а и 2000-та. В българският контекст левите преференции не намират своят политически израз в гласуване за БСП, както знаете, тя е традиционно популярна сред по-възрастното поколение. Да не забравяме, че традиционните линии на разделение между ляво и дясно също се размиват."


Изследването е проведено в края на 2017 г. от Фондация "Софийска платформа". Акценти от него ще бъдат представени на събитие на 22 и 23 ноември.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK