Депутатите единодушно подкрепиха облекчения за легализиране на частните колекции

Част от регистрираната и показвана в различни музеи колекция на бизнесмена Васил Божков. Божков е и собственик на един от четирите регистрирани частни музея в България

© Stoyan Nenov, Reuters

Част от регистрираната и показвана в различни музеи колекция на бизнесмена Васил Божков. Божков е и собственик на един от четирите регистрирани частни музея в България



Депутатите единодушно подкрепиха на първо четене идеята да се облекчат частните колекционери в легализацията на притежаваните от тях културни ценности. Със 109 гласа "за" Народното събрание одобри на първо четене промени в закона за културното наследство, според които вече освен държавните и регионални музеи, идентификация на културните ценности и издаването на съответните законови удостоверения за тях ще могат да правят също и частните музеи.


Проектът беше приет без дебати, само Станислав Станилов от "Обединени патриоти" коментира, че е добре между първо и второ четене депутатите да се съобразят със забележките на министерството на културата по някои от внесените изменения.


Рашидов: Правим добра крачка – да легализираме колекциите




"Години наред колекционерите бяха възприемани като врагове... Престъплението е между иманяря и земята, земята е изключителна държавна собственост, те я ровят...", заяви бившият министър на културата, а сега председател на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов. И посочи, че престъплението е, когато иманярите не регистрират и крият намереното.


Рашидов постави сериозно разграничение между това и колекционерите, които той нарече "добросъвестният купувач". И заяви, че България е влязла в "Параграф 22" в отношението си към колекционерите. "Сега правим добра крачка – да легализираме колекциите. Иначе поощряваме каналите за износ, които съществуват, няма какво да се правим, че ги няма", обяви Рашидов. И благодари на народните представители, че ще дадат възможност за легитимация на културни ценности, които се обгрижват от собствениците им.


Частните музеи ще могат да легализират и вече декларирани ценности


Според закона собствениците на колекции и ценни вещи трябваше да поискат тяхната идентификация и регистрация до април 2010 г. Това е направено за 107 колекции, но към края на 2016 г. по данни на Министерството на културата с окончателен акт са регистрирани само 17, отбелязват вносителите на промените, които са от всички парламентарни групи начело с председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ.


След приемане на поправките собствениците на колекциите ще могат да поискат пренасочване на заявлението им към музеи, "притежаващи експертен потенциал" и съответстващи на тематичния обхват на колекцията. Това ще може да се прави и към частни музеи, а не само държавни и регионални. Законопроектът не дава отговор и няма текст как се процедира, ако собственикът на ценността има и свой собствен частен музей. Или как се избягва конфликт на интереси, легализиране на антики на свързани лица, близки или приятели.


Промените предлагат да отпадне и разпоредбата, която изисква да не се издават удостоверения или заповеди за легализиране на културните ценности, ако има данни да се предположи, че вещите - обект на идентификация, са незаконно придобити. В тези случаи законът разпореждаше директорите на музеи или министърът на културата да уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.


Вносителите посочват, че така написаният текст "борави с предположения, а не с доказани факти". А и други закони имали подобен смисъл и можело да се стъпи на тях. На въпрос кои са тези закони Данаил Кирилов каза пред "Дневник", че това зависи от това за каква вещ става дума и вида на незаконното й придобиване. Можело да се ползва Наказателният кодекс, Законът за държавната собственост или законът за собствеността.


Становището на Министерството на културата


Министерството на културата одобрява част от промените и отбелязва в становището си по проекта, че от години колекционери, търговци и други заинтересовани лица настояват за изменения в реда за идентификация на ценностите. "Министерството на културата работи в партньорство със Съюза на колекционерите в България и по направените предложения", се казва в документа на ведомството.


Министерството одобрява частично идеята и частните музеи да могат да идентифицират и на практика легализират ценности, но ведомството предлага частните музеи, които ще имат това право да се определят със заповед на министъра.


Министерството не одобрява идеята самостоятелна идентификация да могат да правят също търговци на културни ценности и нумизматични дружества.


Ведомството държи да се запази възможността директорите на музеи и министъра да могат да откажат издаването на удостоверение на културните ценности, ако имат данни, че те са придобити незаконно.


В становището се възразява и срещу промяната, според която идентификацията ще се извършва от музеите с "достатъчно експертен потенциал", отбелязва се, че това е прекалено субективен критерий. И отново се настоява общинските и частните музеи, извършващи идентификация, да се определят със заповед на министъра.


Четири са частните музеи


Според регистъра на министерството на културата в България са регистрирани четири частни музея. В София са регистрирани музеят на бизнесмена Васил Божков и управляван от Фондация "Тракия", както и музеят на Фондация "Арете-Фол", ръководен от Димитър Иванов - съучредител и член на Управителния съвет на Съюза на колекционерите в България. В Русе е регистриран и нумизматичен музей, неформално собственост на русеските бизнесмени братя Бобокови. В Чирпан също има частен музей, ръководен от Анна Петрова Димитрова.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK