Националният археологически музей е с нов директор

Херма от антична Сердика дарена на Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН от Елена Атанасова. Датирана в 170 - 180 г. сл. Хр. Вероятно е била поставена в близост до форума, който е централният площад на римска Сердика

© Анелия Николова

Херма от антична Сердика дарена на Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН от Елена Атанасова. Датирана в 170 - 180 г. сл. Хр. Вероятно е била поставена в близост до форума, който е централният площад на римска Сердика



Досегашният зам.-директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) доц. Христо Попов е избран от общото събрание на ръководството му да бъде новия ръководител. Той поема поста от Людмил Вагалински, чийто втори мандат като директор е изтекъл вчера, се вижда от сайта на музея.


Христо Попов е завършил история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1995 г. със специализации стара история, палеобалканистика, тракология и археология. Получава докторска степен от Националния археологически музей през 2001 г. с дисертация на тема "Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VІ-І в. пр. Хр". Бил е стипендиант в Института за класическа археология на Виенския университет и на фондации "Херти и Александър фон Хумболт".


Участвал е в над 20 археологически проучвания в България и Германия. Бил е научен ръководител на проучването на древните рудни разработки от периода на късната бронзова епоха на западните склонове на Ада тепе, община Крумовград, през 2005 г., като между 2010 г. и 2015 г. ръководи пълното спасително проучване на стария златодобивен рудник в местнотта.




Куратор е на изложбата "Първото злато. Ада тепе. Най-старото златно съкровище в Европа", представена през 2017 г. в Музея за история на изкуствата във Виена.


Работи в археологическия музей от 2000 г., първо в секцията за тракийска археология от края на 2000 г. През 2001-2002 г. е бил неин секретар, а от 2012 г. е и доцент там. От 2004 до 2005 г. е бил и.д. пом.-директор на НАИМ, като от 2015 г. е назначен за зам.-директор на археологическия музей. От 2016 г. е член-кореспондент на Немския археологически институт.

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на THE CONCEPTUAL PENIS AS A SOCIAL CONSTRUCT
    THE CONCEPTUAL PENIS AS A SOCIAL CONSTRUCT
    Рейтинг: 908 Неутрално

    ... избран от общото събрание на ръководството ...

    Редактирайте си текста, а после попитайте как точно са "избират" директорите на институти в БАН.
    Много "демократична" е цялата процедура, защото реалното решение се взима от ръководството на БАН, а не от състава на съответния институт.

    #killwhitey
  2. 2 Профил на boevbisser
    boevbisser
    Рейтинг: 3891 Неутрално

    Познавам по исторически причини лично Христо Попов и мога само да му честитя и да му пожелая професионални успехи, един много умен, стойностен и свестен човек.

  3. 3 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2787 Неутрално

    Що не кръстим музея на Божидар Димитров

  4. 4 Профил на Schopenberg
    Schopenberg
    Рейтинг: 689 Неутрално

    Честито на новия директор, изглеждащ логичен избор, предвид описанието на научната му и изследователска кариера.
    Тъкмо повод да изразя критика към закостенялата система на музейно-историческата конструкция в България, влачеща се по остарелите соц релси, а в някои си области от времето на Фердинанд.
    Има някаква наследена ревност в различните исторически специалности и всеки гледа да огради научната си градинка и я опази от омразни научни нашественици. Ако археологическия институт при БАН е елита на бг археология, какво пречи музеят му да е част от Националния исторически музей, а институтът е научен и управляващ орган на дейността Археология в страната. Не е ли по-добре научният елит да управлява, насочва и осъществява научно-изследователската дейност (със съответното високо заплащане, оценка и респект), а музейните експерти се занимават с експонирането и популяризирането на богатото ни историческо наследство. Парцелирането на научните територии не са в ничия полза. И това се отнася и за етнографията, средновековието и модерната история след Освобождението.

    Navigare Necesse Est
  5. 5 Профил на Ирина Симеонова
    Ирина Симеонова
    Рейтинг: 5 Неутрално

    До коментар [#4] от "Schopenberg":

    Мнението ви показва непознаване на музейната и научната дейност. Археологическия музей има над старинна история, докато НИМ е измислица на БКП по случай 1300-годишнината на България. Пак приумица на комунистическата власт е да направи археологическия и етнографския музеи подведомствени на съответните институти на БАН. Освен това по принцип в музея се извършва не само изложбена, но и научна дейност. Всъщност по време на предходния режим са се опитали да извадят научната дейност от музеите и да ги превърнат само в "изложбени зали". Поради тази причина и вие познавате музеите само като места, където се експонират определени артефакти. Предложението ви е крайно необосновано и ретроградно.

  6. 6 Профил на Schopenberg
    Schopenberg
    Рейтинг: 689 Неутрално

    До коментар [#5] от "Ирина Симеонова":

    Благодаря за отзива. Не ми променихте мнението.
    Но практиката на Britishmuseum.org и специално Департамента му по консервация и научни изследвания https://www.britishmuseum.org/about_us/departments/conservation_and_science.aspx ме убеждават, че мнението ми е правилно. Музеите са едно, научните институти, университети, общества и т.н. - друго.

    Navigare Necesse Est




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK