Защо съдийската колегия се занимава с казуса "Панов" и как възникна той

Защо съдийската колегия се занимава с казуса "Панов" и как възникна той

© Анелия Николова



Висшият съдебен съвет (ВСС) се занима днес с разпоредената от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов проверка в Апелативния спецсъд заради делото на бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева. Това е една от реакциите срещу Панов през последните месеци. Възражения от съдии предизвика неговата реч пред международна конференция в София; призовка му прати Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ); беше му наложена глоба от Сметната палата; неотдавна започна данъчна проверка от Националната агенция за приходите (НАП). Във връзка с проверката представляващият ВСС Боян Магдалинчев намекна, че Панов се крие от данъчните, което предизвика отговор на съпругата на Лозан Панов - Елисавета, а той пък беше последван от публикации срещу нея.


Проверката в Апелативния спецсъд заради Иванчева


В края на ноември Комисията на ВКС (назначена по заповед на Панов) започна проверка на Апелативния спецсъд след медийни публикации, свързани с разглеждането на исканията за промяна на мерките за неотклонение на бившия кмет на столичния квартал "Младост" Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова. Двете жени са подсъдими за получаване на подкуп в особено големи размери. В случая безпрецедентно се намеси и прокуратурата, която през сайта си препоръча на съдии да не се оставят на наредената от Лозан Панов проверка. На следващия ден 11 от общо 14-те съдии от Апелативния спецсъд поискаха от ВСС да се произнесе - опит за оказване на влияние върху вътрешното им убеждение ли е разпоредената проверка.


Разпореждането на подобна проверка е правомощие на председателя на ВКС, регламентирано в Закона за съдебната власт.




Днес пленумът на съдебния съвет единодушно реши да изпрати искането на съдийската колегия. Тя ще трябва да го разгледа следващия вторник.


Речта на Панов


На 16 октомври пред международната конференция на MEDEL (Европейски магистрати за право и свободи). Темата на форума бе ролята на съдиите в обществената дискусия за върховенството на правото. Речта на председателя на ВКС бе продиктувана от последния мониторингов доклад на Европейската комисия, който за пръв път отчете напредък по всички точки на проверката, по половината от които България вече няма да е наблюдавана. Панов обясни в 11 точки какво би означавало независима съдебна система, а след това в 11 точки - доказателства защо съдебната ни система е затънала в дълбоки зависимости.



Речта предизвика искане на обяснение от страна на мнозинството на съдийската колегия по 14 въпроса. Те не засягат изброените в речта факти, а са по-общи свързани със съдебната независимост. Единият от въпросите гласи: "Считате ли, че политическото говорене като форма на осъществяване на политическа дейност, която е забранена изрично по силата на императивната норма на чл.18 ал.1 т. 6 от ЗСВ за изборните членове на ВСС, е допустимо за председателите на ВКС и ВАС, и главния прокурор?". Всички въпроси може да видите в прикачения файл вляво.


Панов вече два пъти отказа да отговаря на колегите си от съдийската колегия. При първия опит на 10 членове от съдийската колегия да му зададат въпросите Панов заяви, че това е подход от друга епоха, за която се предполага, че е отминала. И добави, че кадровиците нямат правно основание не само на него, но на всеки магистрат, да му държат сметка за това, че е изразил мнение. При втория опит за задаване на тези въпроси председателят на ВКС заяви: "Колеги, няма какво да добавя към това, което казах на предходното заседание на съдийската колегия", и отново напусна залата.


Тогава представляващият ВСС Боян Магдалинчев попита: "Така ли ще продължим отношенията си. Задали сме въпроси, които касаят независимостта на съдебната система. Говори се на публични форуми, отрича се това, което е направено през годините. С лека ръка се казва "не"(...) Ние искаме да знаем грешим ли, не грешим ли, да си кажем нещата, да влезем в диалог. Тук е мястото, нали заради това сме колективен орган. Никой не казва, че един е прав, а друг виновен. Това е органът, който взема решенията по отношение на съдийската общност. Ако трябва да направим тиймбилдинг, за да си кажем нещата в очите и нещата да вървят". Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков заяви, че право на Панов е да прецени дали да отговори или не. След заседанието в отговор на журналистически въпрос Магдалинчев заяви, че с колегите му не са обсъждали темата за импийчмънт на председателя на ВКС и целта на въпросите не е била такава, а да има диалог.


Искащите отговор членове на колегията са Георги Чолаков, Боян Магдалинчев, Боряна Димитрова, Боян Новански, Вероника Имова, Даниела Марчева, Драгомир Кояджиков, Красимир Шекерджиев, Севдалин Мавров и Стефан Гроздев. Всички с изключение на Чолаков и Шекерджиев са в съвета от парламентарната квота.


Глобата от Сметната палата


През лятото Панов обжалва наложената му от Сметната палата глоба от 1000 лева. До санкцията се стигна, защото той не бил подал имуществена декларация пред палатата, макар че по закон той не трябва да я подава там. Пред съда председателят на ВКС обясни, че е декларирал имуществото си пред Инспектората към ВСС, защото след промените в Закона за съдебната власт това бил компетентният орган. Панов допълни, че редовно е подавал декларации пред палатата. Освен това и на сайта на Сметната палата, и на сайта на Инспектората към ВСС пишело, че вече подават декларации пред съдебния инспекторат.


През лятото на миналата година стана известно, че Сметната палата се обърка за декларацията на Панов. От институцията заявиха, че всички членове на ВСС, които са длъжни ежегодно да подават имуществени декларации, са го направили с изключение на шефа на ВКС. От палатата приложиха в прессъобщението си и скрийншот от началната си страница, където още в началото на 2017 г. беше публикувано съобщение. От него, и от самия сайт се вижда, че членовете на съдебния съвет от 1 януари 2017 г. не подават декларации пред Сметната палата, а именно пред инспектората, където Панов е декларирал имуществото си. Тогава стана известно, че главният прокурор Сотир Цацаров - подал декларацията си пред Сметната палата, а не пред ИВСС, е глобен с 300 лв. от съдебния инспекторат. Навярно това се е случило и с останалите членове на съвета.


В края на ноември пък Софийският районен съд (СРС) потвърди глобата. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване.


Призовката от КПКОНПИ


Отново през ноември се разбра, че председателят на ВКС е получил призовка от антикорупционната комисия. Новината стигна до медиите след прессъобщение на върховната съдебна инстанция, в което Панов напомня на КПКОНПИ, че поканата да се яви за даване на обяснения е изпратена до председателя на ВКС, а не до Панов в личното му качество, което грубо нарушава конституционния принцип на разделение на властите.


Още същия ден антикорупционната комисия отговори, че Панов е бил поканен в лично качество, но на служебния му адрес. От съобщението на КПКОНПИ се разбра, че председателят на ВКС е поканен за вземане на обяснения във връзка с ревизионен акт от НАП на "базата на законовите правомощия на Комисията да прави проверка за потенциални корупционни действия на лица, заемащи висши държавни длъжности". Според антикорупционната комисия законът не прави разграничение в служебното качество на гражданите. В позицията ѝ се намекна, че председателят на ВКС "се самоидентифицира с цялата съдебна власт и че използва институцията за да се постави над закона".


Проверката на НАП


През лятото на миналата година стана известно, че НАП проверява Панов заради подадена от Сметната палата информация, че той не е подал пред органа имуществената си декларация за 2016 година. От приходната агенция определиха проверката като "стандартна процедура" и отказаха да коментират факта, че от началото на 2017 година магистратите подават имуществените си декларации пред съдебния инспекторат.


Миналата седмица представляващият ВСС Боян Магдалинчев заяви в интервю за Емил Кошлуков по БНТ, че данъчните са търсили Панов 13 пъти, за да му връчат резултатите от проверката си. От това излезе, че шефът на ВКС се е укривал от НАП.


"Истината е, че НАП издирва г-­н Панов 13 пъти. От момента на образуването на производството пред НАП, за да бъде уведомен. След това излиза ревизионен доклад. Той е подал електронен адрес за кореспонденция. Съобщенията очевидно не ги получава на електронния адрес, поради което НАП е била принудена да го търси на домашен адрес или на постоянен адрес, които са известни. Дори по местоработата му, в това число и във ВСС. Излязоха публикации и това е известно. Това е по­ -странното, един председател на ВКС, може би е силно да кажа "се укрива" от държавни институции, които искат да му връчат съобщенията си. Това е много странно", каза Магдалинчев. В ефира на БНТ той изрази и своето възмущение, че Панов настоява за продължаване на мониторинга на Европейската комисия над България.


Това доведе до реакция от съпругата на Лозан Панов - Елисавета, която няколко дни по-късно изпрати писмо до медиите, в което обвини представляващия съдебния съвет в лъжа. Панова казва, че Магдалинчев разпространява неистини за съпруга ѝ и го призовава да докаже твърденията си.


"Не бих могла да допусна дори мисълта, че е възможно представляващият Висшият съдебен съвет на Република България да си служи с инсинуации, за да преследва нелегитимни цели", заяви тя. Панова разказва, че от почти една година също е обект ревизия от страна на НАП като съпруга на Лозан Панов. В този контекст Панова твърди, че никога не е имала никакъв проблем с комуникацията с НАП.


"До този момент нямам представа как изглеждат лицата на проверяващия екип, тъй като по мое желание успешно комуникираме само по електронна поща", казва Панова.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK