Шефът на правната комисия: Касационният съд има право да тълкува, но не "в този смисъл"

Председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ) е недоволен, че когато депутатите пишат законите трябвало да ги обсъждат с гражданите и неправителствените организации, а Върховният касационен съд (ВКС) не обсъждал тълкувателните си решения с никого.

Това се разбра от думите му пред Би Ти Ви в коментар на спешните промени в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, чийто вносител е той. Предложенията бяха внесени миналата седмица веднага след тълкувателното решение на ВКС. То постанови, че щом има прекратяване на наказателно производство, което е било повод за процедура по конфискация - се прекратява и конфискацията. Тълкувателното решение засяга отменения вече антикорупционен закон, но по него са заведени над 300 дела. Според изчисленията на председателят на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев след решението на ВКС трябвало да се прекратят около 20 дела за над 20 млн. лв.

"С кого ВКС обсъди тълкувателното си дело. Значи за парламента трябва да има задължително обсъждане, а за върховните съдии не трябва да има задължително обсъждане", каза Кирилов.

По закон обаче тълкувателните решения се вземат от пленума на съответния върховен съд и те не се обсъждат с никого освен между самите върховни магистрати.

Председателят на правната комисия продължи с обвиненията към съда. Заяви, че бързината на законовите изменения е заради решението на ВКС - за да не бъдат прекратени делата за конфискация. "Какво да направим - да чакаме да прекратят всички висящи дела. Делото Бисеров го прекратиха, затова е спешно". И продължи - "Назад във времето сме имали проблеми, стълкновение със законодателството и по други решения, наскоро говорихме за застраховките "Гражданска отговорност". Нека хората да знаят, че увеличението (на "Гражданската отговорност" - бел.ред.) е заради такова тълкувателно решение на ВКС", каза Кирилов.

Делото за конфискация срещу бившия зам.-председател на ДПС и зам. шеф на парламента Христо Бисеров бе прекратено след тълкувателното решение на ВКС. Причината - Бисеров е окончателно оправдан по наказателното дело срещу него за неплатени данъци и недекларирани сделки.

По думите на Кирилов ВКС имал право да взема тълкувателни решения, но "не в този смисъл".

"С тази правна конструкция, която си е измислил един състав на ВКС - дайте да го ревизираме този закон, той обезсмисля Закона за гражданската конфискация (стария закон от 2012 г. - бел.ред.). Той обвързва наказателното производство и казва ние ще ви ограничим сега гражданската конфискация само до пределите на наказателното производство. Но това е безпредметно. В наказателното производство като има престъпление в наказанието има компонент - конфискация", заяви Кирилов.

Подчерта, че комисията от 2012 г. - когато не е бил народен представител, имала право на конфискация. "Този институт е възприет от българското право, от европейските ни партньори, Конституционният съд (КС) го е проверил. Това правно решение е устояло на проверката на КС тогава. Не противоречи на конституционните и европейските норми. Европейските норми допускат доста по-рестриктивен режим на собствеността дори за много по-дребни публични интереси", коментира председателят на правната комисия.

Обясни, че гражданската конфискация и наказателното производство са два различни способа. "Едното е наказание, но ако си останал ненаказан, но пак продължаваш да получаваш пари от проституция, от трафик на хора или от трафик на оръжия и нямаш правно основание за това богатство, да - разбира се, държавата и обществото има нужда да възстанови справедливостта. Съдът може и да не се произнесе, деецът/обвиняемото лице може дори да е починало, това няма общо с имуществото. Аз затова питам - защо имуществото, което е натрупано по незаконен начин да остане нерепатрирано в държавата".

Изключвайки случаите на подаден до комисията сигнал срещу някого за незаконно придобито имущество, по стария закон за конфискация, процедурата по отнемане на имущество започва след сезиране от прокуратурата. Т.е. обвиняемите подлежат на двойна проверка - от съда по наказателното дело и от съда в процедурата по конфискция, същевременно други хора остават незасегнати от комисията по конфискация.

Кирилов обясни още, че промените в антикорупционния закон "категорично не се правят за определени лица". Според него КПКОНПИ би следвало да събере парите от делата, заведени по стария антикорупционен закон, които законовите промени ще "спасят" от прекратяване. "Аз нямам цялата информация от комисията, надявам се има наложени обезпечителни мерки. Далеч съм от мисълта, че цялото незаконно отнето имущество може да се отнеме", заяви Кирилов.

Попитан дали спорът около закона за конфискация е политически сблъсък, Кирилов заяви: "Не би следвало това да е политически сблъсък, ако не приемем, че решението на ВКС е политическо, а то не би трябвало да е политическо. Аз го приемам като едно решение, което сериозно засяга правния ред, правната стабилност, взаимоотношенията и координацията с европейските институции. Оставям на страна всички процесуални предпоставки и последици, за които тук говорим".