Какво се случи в Бургас с либийския танкер BADR (допълнена)

Снимката е архивна

© Associated Press

Снимката е архивна



В казуса с либийския кораб BADR става въпрос за частно-правни взаимоотношения с международен елемент". Това каза днес пред БНТ министърът на транспорта Росен Желязков.


Той обясни, че продължаващият повече от година проблем с плавателния съд, на който първоначално е забранено да отплава от Бургас, а преди дни напуска българските териториални води, но със сменено име и флаг и с нов екипаж, е свързан с вземане на българската компания "Булгаргеомин" (сега "Булгаргеомин Лтд." ДЗЗД) от 1989 г., които са били признати от либийските съдебни власти.


Случаят със задържания от ноември 2017 г. танкер BADR, стана известен преди повече от година след публикация в авторитетното специализирано издание TradeWinds. Скоро след това серия разследвания по случая, публикува и българското електронно издание Maritime.bg, но всички държавни институции, както и дружеството "Булгаргеомин Лтд" запазиха пълно мълчание. По темата се заговори отново след като в последните дни на миналата година разследване по случая публикува сайтът "Бивол". От него стана известно, че "Морска администрация" и Гранична полиция са съдействали на частен съдебен изпълнител за конфискуването на кораба.




Историята започва през 1992 г.,


когато все още държавното по това време дружество "Булгаргеомин" предявява иск за около 9 млн. долара срещу държавната либийска танкерна компания General National Maritime Transport Co. Години по-късно претендент за вземанията става частното дружество по Закона за задълженията и договорите "Булгаргеомин Лтд.", което - според "Бивол" - няма юридическа правоприемност с бившата държавна "Булгаргеомин". В дружеството влизат три компании - "Тектона" с 50%, а с по 25% "Моран Трейд" и "Моран Уест". Те са прехвърлени на бизнесмена Венцислав Кръстев в началото на миналата година.


В понеделник


гледната точка на "Булгаргеомин Лтд."


беше разпространена в становище по случая.


Според него още на 1 април 1995 г. първоинстанционият съд в Триполи се е произнесъл по дело, заведено три години по-рано, осъждайки Либия да заплати сумата от 1 138 942 либийски динара заедно със законно установената лихва в размер на 5% годишно до пълното погасяване на задълженията към "Булгаргеомин".


След приватизацията на компанията през 2013 г. всички активи, имуществени права, търговска марка и ноу-хау на държавната компания са станали собственост на "Булгаргеомин Лтд." ДЗЗД", пише в становището на компанията.


От там твърдят също, че през 2003 г. тя е била изгонена неправомерно от Либия. "С това си действие либийските власти лишиха (тогавашната) "Булгаргеомин" ЕАД от възможността му да се защитава по правен и съдебен ред на територията на либийската държава", пише още в становището. Според текста му опитите за събиране на неизплатените вземания продължава повече от 5 години.


Танкерът BADR е задържан в Бургас заради тези вземания. В началото на 2018 г. Бургаският районен съд издава


заповед за изпълнение на парично задължение,


което е обосновано с учредена морска ипотека между българското дружество и либийската компания -собственик - "Либиан навигейтър лимитед" – Малта. Тя трябва да плати на "Булгаргеомин Лтд." 9 250 362 долара. Така се стига до ареста на кораба на 20 ноември 2017 г. в Пристанище Бургас.


Около въпросната морска ипотека възникнаха множество въпроси, за които писа през лятото на тази година изданието Maritime.bg. В средата на февруари то публикува жалба до гръцката прокуратура на местния нотариус Йоана Андреадаки, за която се твърди, че е изповядала ипотеката на танкера. В жалбата Андреадаки заявява, че "такава ипотека не съществува, а самата тя е станала


обект на груба злоупотреба".


Според Андреадаки "Булгаргеомин Лтд" е подала молба за принудителен запор на кораба BADR на базата на фалшифицирани документи и е получила временно разпореждане от съда, с което на танкера е било забранено да отплава от пристанище Бургас.


"За нас буди недоумение цитирането на нотариус Йоана Андреадаки в медии, тенденциозно отразяващи случая и позоваващи се на лъжливи интерпретации на казуса от либийската страна", се казва в становището на "Булгаргеомин Лтд", разпространено в понеделник. В него от дружеството обясняват, че имат документални доказателства, в това число и платена такса за заверка на апостил от съответните гръцки компетентни органи.


"Важно е да уточним, че заверка апостил се поставя след печата на нотариуса и е върховна легитимация на документа. Имаме и становище от гръцки първоинстанционен съд в Атина, че към 04.01.2019 г. срещу "Булгаргеомин" Лтд." ДЗЗД няма нито едно заведено дело", пише още текста на становището.


В края на януари м.г. Върховния касационен съд определя, че


BADR е трябвало да бъде освободен


в полза на либийския си собственик.


Но вместо това на 21 март 2018 г. частният съдебен изпълнител Тотко Колев уведомява Дирекция "Морска администрация" в - Бургас за насрочена публична продан на моторния танкер. За тази цел според Колев корабът трябвало да бъде задържан за периода от 10 март до 10 април 2018 г.


По-късно пред Морска администрация е представен и протокол от проведения търг, съставен на 11 април 2018 г.. От неговото съдържание става ясно, че по време на наддаването е било направено само едно предложение и то от "Булгаргеомин Лтд.". С него компанията е била определена за купувач на кораба срещу малко над 10 млн. долара.


След тази процедура през септември т.г. "Булгаргеомин Лтд." ДЗЗД, предприема действия по регистрацията на кораба BADR


с нов собственик и под панамски флаг.


По този повод от Изпълнителна агенция "Морска администрация" на два пъти изпращат запитвания до консулството на Панама, като в отговорите е потвърдено, че въпросният кораб вече плава под флага на страната. Това дава право на новия собственик "Булгаргеомин Лтд." да поиска освобождаване на танкера преди коледните празници в края на м.г.


Случилото се след това беше описано от капитана на либийския танкер Мохамед Елахреш в публикация от 22 декември т.г. на електронното издание Maritime.bg. Няколко дни по-късно "Бивол" също публикува съкратен вариант на доклада, изготвен от Елахреш. Според него ден по-рано въоръжени полицаи, Гранична полиция, представители на "Морска администрация", частни охранители и цивилни лица са се качили на кораба, нанесли са му удари, заплашили са го с оръжие и са принудили екипажа да напусне плавателния съд.


Според либийската държавна компания General National Maritime Transport Company случилото се е окачествено като


"кражбата на века",


извършена в изключително удачен момент, заради последвалите Коледни и Новогодишни празници.


След това екипажът на 62 хил. тонния либийския танкер е бил свален на брега и репатриран, а на 27 декември корабът е напуснал българските териториални води под панамски флаг и с новото си име – BDIN.


В понеделник арабски медии публикуваха заповед на либийската морска администрация за задържане на всеки кораб, плаващ под български флаг. Тя беше цитирана и от "24 часа". Според вестника инструкциите са били "разпратени до всички търговски, промишлени и нефтени пристанища на Либия" и това са реципрочни мерки "в отговор на действията, предприети от българските власти" спрямо либийския танкер BADR.


Със същата заповед началникът на либийската морска администрация Омар Абделла Джауши е наредил всички плавателни съдове, чиито собственици са български фирми или които са регистрирани в България да бъдат задържани.


Вчера сутринта транспортния министър Росен Желязков съобщи за БНТ, че в момента плавателният съд е на 20 км от Созопол, но


извън български териториални води.


Той има разрешение за еднократно направление до Истанбул за ремонт, но по неизвестни причини не се е придвижил до там.


"В дипломацията винаги действат мерките на симетрия, каза още Желязков. Доколко има симетричност поради това, че става въпрос за частни взаимоотношения между две компании – частна българска и държавна либийска – либийската стана съвсем естествено иска да ескалира спора дипломатически, за да може да прилага адекватни симетрично мерки. Ние считаме, че става въпрос за частноправен спор", каза още транспортния министър.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK