Симеонов не е извършил дискриминация с изказването за "нагли човекоподобни"

Валери Симеонов не за пръв път попада във фокуса на общественото внимание с цветистия си език, а друга негова фраза по адрес на майките на деца с увреждания, му "взе" вицепремиерския пост.

Лидерът на Националния фронт за спасение на България и депутат Валери Симеонов не е дискриминирал ромската общност и конкретно един неин представител с изказването си, че част от ромите са се превърнали в "нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки". Това реши окончателно тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който отмени първоначално наложената на Симеонов глоба от 1000 лева, съобщи news.lex.bg.

Случаят е от 2014 г., преди Симеонов да поеме поста вицепремиер в последното правителство "Борисов". Като лидер на парламентарна група той прочете декларация от парламентарната трибуна и си послужи с груб език, обвинявайки ДПС, че капсулира малцинствата с политическа употреба (какво каза Симеонов четете тук.) Сезирана от правозащитници, прокуратурата отказа да го разследва, но Комисията за защита от дискриминация го глоби с 1000 лв., а Бургаският районен съд и апелативният съд потвърдиха, че думите на политика "водят до накърняване достойнството и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна и обидна среда, и всеки с ромска етническа принадлежност може да бъде засегнат от тях".

Сега Върховният административен съд отменя глобата с аргумента, че "изказването на Валери Симеонов не е насочено към конкретно лице, (бел. ред. - подалия жалбата ромски журналист Асен Асенов), и затова доброто име на ромския представител и неговите права не са накърнени. Мнението на Симеонов, продължава ВАС, не подкопава устоите на демократичния режим и не цели разпалване на вражда, ненавист или омраза и това е видно от цялото му изказване. А изразните средства и стила на изразяване не са мнение, а начин, по който това мнение е доведено до знание на обществото и е въпрос на свободата на личността като цяло, коментира съдебният състав.