Бунтът на младите съдии

© Велко Ангелов

Промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), осмисляне и провеждане на цялостна съдебна рефомра. От това казват, че се нуждаят двама млади съдии от Софийския районен съд, с които "Дневник" разговаря за избора им на професия и какво им дава тя.

Радослава Качерилска е наказателен съдия, а Васил Александров - граждански. И двамата са завършили Софийския университет. Тя е в Софийския районен съд от 2014 г., а той от лятото на 2018 г.

Наказателното производство е царство на съдията

Качерилска няма юристи в семейството си. От дете иска да стане съдия покрай филмите заради тогите и перуките, и още преди гимназията е знаела с какво иска да се занимава. Любими са ѝ били и криминалните романи. В началото обаче не вярвала, че ще й хареса наказателното право. Университетът и задължителният стаж променили мнението ѝ. Дори е мислела да ходи и на прокурорски изпит, ако не стане със съдийския. "Добре, че не се наложи, това нямаше да е моята система", казва тя. Причината - не ѝ харесва йерархията, някой друг да казва какво да правиш, възможността някой друг да решава вместо теб, както и да изработиш нещо и да го оставиш в ръцете на друг (понякога един прокурор изготвя обвинителен акт, а друг се явява по делото пред съда). "В момента не ми харесва как се управлява прокуратурата. Има натиск, принуда. Аз тук не съм усещала такова нещо", допълва Качерилска.

Обяснява, че по-скоро ще й е неприятно да работи с друга правна материя. Защото в наказателната има повече свобода - това да се рови в дело и да изследва версиите - "наказателното производство е царство на съдията".

Като най-трудни оценява случаите, в които съдията знае, че някой е виновен, но се измъква, защото няма доказателства. "Но се случва - свидетели изменят показанията си, умират свидетели, доказателствата са опорочени и съдът не може да ги ползва. И хората казват - да, ама той е виновен. Като няма обаче доказателства, е така", аргументира се Качерилска. И обобщава - "най-трудното е да се отдели личното усещане от съдийското решение". Иначе най-неприятни психически са ѝ делата по Закона за здравето. Казва, че се справя с мисълта да изпрати извършител на престъпление в затвора, когато се е убедила, че е виновен, но "психичноболният не е извършил нищо виновно, понякога не е извършил нищо... А ти знаеш къде ги пращаш. Там е по-зле от затвора. Сега говорят само за условията в арестите, да - не са добри, но да видят условията в лудницата".

Това, което ѝ дава професията, е свободата, самочувствието и гордостта. "Въпреки че в сегашната ситуация ме е срам малко да кажа, че съм съдия, но вътрешно много се гордея", уточнява тя. На въпрос какво ѝ взема Качерислка посочва ограниченията - "за хората, които те виждат в ежедневието, не си Радослава, а си съдията, представителят на системата. Актовете не са лично твои, а съдът наложи малкото или голямото наказание. Така осъзнаваш, че трябва да имаш едно наум с кого общуваш, как изглеждаш в обществото, каква позиция заемаш публично. Има отдръпване на хората около теб". Допълва, че отговорността също е голям фактор. Казва, че съдийската професия не е работа от 9 до 17 часа, делата се мислят винаги и това променя човек.

Според нея съдиите имат от нужда от спокойствие, за да си вършат работата. "В момента сме твърде на показ. Трябва да бъдем оставени на спокойствие - от изпълнителна власт, страните, медиите." По думите ѝ това води до две неща: първо се обръща пирамидата и най-важното в един процес става шумът в началото - при задържането, а не при постановяването на съдебно решение, а от друга страна, влизането на медиите в съда опорочава процеса.

"В момента така работи системата - най-важното е в началото. Шумът покрай задържането. Щом някой е задържан, значи всичко е готово - той е виновен и осъден в очите на хората. Това мен много ме тормози, защото, като има медии, се променя поведението на страните в съда, на прокуратурата, на адвокатите. Някои свидетели, като ги попитам нещо, получавам отговор, защото така казаха по телевизията. Опорочава се процесът, би било хубаво да не се обсъждат висящи дела", казва тя.

И допълва: "Преди бяхме толкова капсулирани, съдията не се показваше по телевизиите, той говореше с решенията си. В момента особено прокурорите станаха по-известни от политиците. Но вече има и съдии, които търсят медийно внимание. Не знам колко е полезно това. Същото е положението и във Висшия съдебен съвет (ВСС). Вместо да се върши работа, има политичеко говорене."

Качерилска коментира, че откакто е в системата, досега е направено малко за съдебната реформа, а и по въпроса дали направеното е добро има различни мнения. По думите ѝ има нужда от електронно правосъдие, от промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, тъй като наказателният процес е много формален. Дава и пример от разказ на свой колега, който, докато бил в Америка, тамошен съдия подписвал разрешение за изземване и претърсване, докато говори с българския магистрат. "А тук полицаят пише нещо, после прокурорът го пише същото, но от свое име, после и съдията. Защо кипи толкова излишен труд", пита Качерилска.

Друг въпрос, който според нея трябва да се помисли сериозно, е този за съдебните заседатели. Обяснява, че те не са юристи, но могат да вземат решението - ако двамата са на едно мнение, а съдията на друго. Само че тя не помни в своята практика случай, при който взето от заседатели решение да е потвърдено от горните инстанции, защото те не могат да напишат мотиви така, че решението да издържи пред горните съдилища. По закон заседателите са равни със съдията, но проблемът е, че тях никой не знае какви са. "Аз съм минала изпити, психотест, знае се, че не съм осъждана. Тях никой не ги проверява. Имахме заседател, който в хода на едно дело се разбра, че е осъден условно за блудствени действия. Заради това процесът започна отначало, а и какво впечатление оставя това за съда. Освен това заседателите често са политически ангажирани заради начина, по който се избират - през общинските съвети. По-лесно се манипулират. Понякога съдията губи повече време да обясни на заседателите делото и да спори с тях", обяснява Качерилска.

Допълва, че е недоволна и от последните изменения в НПК, които въведоха разпоредителното заседание. Заради необмисленост то само е забавило работата на съда. Върховният касационен съд (ВКС) логично е приел, че предвид ще се вземат и възражения срещу обвинението, направени след разпоредителното
заседание. "Обвинителният акт няма да стане по-ясен, ако някой не е посочил неяснотите в разпоредителното заседание", обяснява Качерилска.

Според нея измененията трябва да се правят с основната помощ на работещи юристи. "В Народното събрание останаха малко юристи. Сега очакват проблем с делото за КТБ и променят закона (наскоро депутатите отмениха изискването в началото на заседанието да се чете обвинителният акт, което може да засегне делото за фалита на КТБ. Изчисления на "Дневник" показаха, че обвинителният акт по това дело ще се чете около две години - бел. ред.).

"Разочарована съм от тези промени. Не мисля, че реформата е свършила, нито че е в много правилна посока", обобщава съдията. За сегашния състав на ВСС казва, че магистратите са имали големи очаквания към него заради прекия избор на част от членовете му от магистратите. По думите ѝ съветът се старае, но нещата се променят бавно. Все пак смята, че има надежда за резултатите от работата на кадровия орган. "Без работеща и независима съдебна власт няма как да има демокрация", казва за финал Качерилска.

От корупцията винаги остават следи - преки или просто мирис

В семейството на Васил Александров също няма юристи. Когато е в университета, той иска да стане адвокат. Дори за малко работи в кантора. Срещата със съдии по време на програма за обучение за стажанти го кара да промени желанието си. И не съжалява. Вече е разбрал, че адвокатската професия не е за него, докато работата като съдия му дава нужната свобода. Поне засега няма съмнение и за избраната от него материя - гражданско право.

"Ако искаш да се занимаваш с право, това е професията. Отделен е въпросът, че ние се занимаваме и с много странични, технически неща, които отнемат време, вместо да го отделяме за същинската съдийска работа", казва Александров.

Дали е съгласен с думите на правосъдния министър Цецка Цачева, която обяви успешния край на съдебната рефома: "Хубаво е винаги да има нещо да се променя. Иначе ще сме в застой. През годините някой все определя нещо за завършено или зз успешно завършено. Доколко е успешно е въпрос на гледна точка. Но според мен има какво да се желае за процесуалните закони", разказва Александров.

© Надежда Чипева, Капитал

Дава и пример със скорошната реформа в заповедното производство, инициирана от омбудсмана Мая Манолова за защита на длъжниците. "Благородно е, че искаме да защитим длъжника. Но когато го защитаваме, трябва хубаво да мислим какво правим. В момента заповедното производство е неефективно. Реално длъжника сме го натоварили с много разноски, което е благородно, защото той, ако знаеше, че има дело, щеше да отиде да си плати, вместо след това да плаща и разноски", с лека ирония казва съдията.

По думите му с промяна в процесуалните закони и местната подсъдност по някои дела нещата няма да се получат. "Да, може да се разтовари малко СРС. Но трябва компексно решение", казва още Александров.

Демографската реалност е такава, че всичко е концентрирано в няколко големи града, където е и бизнесът, обяснява младият съдия. Сроред него със законодателна промяна няма как да се оправи демографията, но има какво да се подобри, за да работи най-натовареният съд в страната - СРС, спокойно. За целта обаче трябва цялостно осмисляне на реформата и идея как да бъде осъществена тя.

За съдийската независимост казва, че има два теста - обективен и субективен. Първият се състои в това, че в очите на обикновения човек съдията трябва да гледа делото, както гледа другите си дела, и да не вдъхва съмнение. "Обективният фактор се тества чрез субективния. Той е по-труден за разпознаване, влияе се от поведението на самия съдия. Ако и двата са налице, можем да кажем, че делото се гледа обективно. Независимостта обаче може да се погледне от друга гледна точка - касае се за обързаности в самата система. Това зависи от конкретния човек. Не винаги липсата на независимост се проявява като нещо незаконно. Може да е свързана с избора на съдията за председател например. Вече избран, той връща услугата на благодетеля си, като го избира за заместник. Той има право да направи сам екипа си, но отстрани не изглежда добре. Независимостта може да се погледне и от най-отчетливата ѝ страна - на корупцията. Корупцията не е само пари в плик, може да е услуга, приемане на нещо, което не винаги е материално. От нея обаче винаги остават следи. Понякога са преки, друг път са под формата на мирис", обяснява Александров.

Посочва и друга гледна точка - тази на внушенията, целящи да се дескредитира някой магистрат, което става чрез медиите. "По-лошото е, че обществото вярва на това, което гледа и чете. Не ме разбирайте погрешно, трябва да се пише за съда, но свободата на словото и информацията не са манна небесна. Има много съдебна практика, която залага страндартите на медийното писане и проверката на информация", посочва съдията.

С лека тъга казва, че съдебната система е капсулирана и затворена, затова хората рядко виждат качествата на редовите съдии. "Обществото е настръхнало за справедливост, но е важно да се определи какво е справедливостта. В гражданските дела винаги има една недоволна страна, понякога и двете са недоволни", казва Александров. Разказва и за някои адвокати, които, за да не злепоставят себе си и работата си, като загубят някое дело, казват на клиентите си, че съдията е взел пари.

"Ако попитаме хората дали съдебната система е корумпирана, повечето ще кажат да. Ако им се зададе следващият въпрос обаче - а вие колко пъти сте давали подкуп, най-вероятно никой няма да каже. Знаем, че системата е корумпирана, ама ние не сме давали парите", казва съдията.

"Справедливостта, както казваше доц. Кристиан Таков, е многопластово понятие. Ако съдът не въздаде справедливост, ще я въздадат други сили. Във вселената нищо не се губи", ззключава Александров.

Според него в края на мандата на предишния състав на ВСС имаше запътване към дъното. Прави уговорката, че, за да не е краен, не казва, че кадровният орган направо е ударил дъното. "Този ВСС е много различен, но проблемът и при двата състава е, че няма активно слушане. В предишния ВСС имаше хора и от двата лагера, които даваха нелоши идеи. Но те не се слушаха по същество. Щом идеята беше дадена от другия лагер, означаваше, че тя не става. Този състав на ВСС ми се струва по-разумен, има някакво разбиране. Освен това на този ВСС трябва да се даде време. Това са 25 души, които не са работили заедно досега", коментира съдията. Той обаче не вярва и този съдебен съвет да осъществи идеята за прекрояването на съдебната карта. Темата по думите му е горещ картоф и никой не иска да взема непопулярни решения.

За съдийството разказва, че му дава много в професионален план, и повтаря, че който иска да се занимава с право - това е професията. Дава му и истински приятелства, отношение към хората и живота изобщо. "Да стъпиш здраво на земята, а понякога и да се съмняваш, което е безценно, дава и удовлетвореност, като се раздаде справедливост", допълва Александров.

Това, което му взема, пък е свързано с липсата на достатъчно време за близките хора. "Ограничава някои избори. Но това е част от цената, която трябва да се плати. Човек може да има сравнително пълноценен личен и социален живот и да бъде съвсем нормален съдия, стига да има организация", казва накрая Александров.

P.S. "Дневник" представи и млади полицаи (тук) и искаше да направи портрет и на млад прокурор. От Софийската районна прокуратура поискаха въпросите по имейл. След като ги изпратихме в средата на декември, говорителят на столичното районно обвинение не вдигаше няколко дни телефона си, а след това каза, че няма да може да ни съдейства, защото заради пранизците младите прокурори били в отпуск.