Държавна агенция "Архиви" с участието на Комисията за досиетата издаде третия том на Политическа история на България с документи, който обхваща периода от 1953 - 1956 г.
Периодът е специфичен етап от политическото развитие на България в най-ново време, определян е в някои научни издания и като начало на десталинизацията, отбелязва съставителят на сборника проф. д-р на историческите науки Любомир Огнянов, който е и автор на предговора. Публикуваните документи характеризират епохата, в която продължава установяването на съветския модел на устройство при пълен партиен контрол въпреки кончината на Сталин. Макар че Априлският пленум от 1956 г. осъжда някои прояви на "култа към личността (на Сталин") в предходните години, не се променят политическата система и общественото развитие.
Подборът на документите проследява всички линии на налагане на управлението, от които най-важните за укрепване на модела са армията и милицията, обяснява един от редакторите на сборника, Мирослав Коев. Поради сливането между партия и държава и първостепенната роля на органите на комунистическата партия приоритет имат решенията на Политбюро и пленумите на ЦК на БКП. Освен официални документи на властта са включени и такива, които проследяват обществени настроения. Писмо на жителите на с. Вокил, Силистренско, до министър-председателя Вълко Червенков например отразява недоволството на селяните от местната власт. Тоест сборникът документи дава пълна представа за времето - и от посоката на властта, и на гражданите.
![[Подкаст] Индустрията се задъхва заради липсата на кадри](https://img.dnevnik.bg/shimg/zx300y169_4467055.jpg)
