Архитектурата като изкуство, или ако "Графа" беше улица във Франция

Аз свързвам архитектурата с изкуство, с творчество, затова е много важно архитектът да успява да изразява себе си. Искам, когато се обърна назад след 20 години, да видя, че съм оставил нещо стойностно.

Това са думите на млад архитект, който след няколкогодишна кариера в чужбина избира да се върне и да работи в България.

Александър Йончев израства в родния си град София и завършва 9-а Френска езикова гимназия. Казва, че няма конкретен момент, в който се е родило желанието му да стане архитект. От малък взима уроци по рисуване и се занимава с музика и смята, че това го е насочило към сегашната му професия.

Два детски спомена се открояват ясно, когато Йончев разказва за зараждането на желанието му да стане архитект - единият е свързан с рисуването, когато се учи на акварелна техника, прерисувайки традиционни български къщи от картините на акварелиста Яни Янев, а другият - с музиката, когато още 7-годишен участва на концерт в Софийската опера и балет. Запознанството му отблизо с "живота" зад кулисите повлиява силно на възприятието му за пространство.

От Франция до Италия и обратно

След гимназията Александър Йончев заминава да учи архитектура във френския град Сент-Етиен, близо до Лион.
Посещава често Париж и много сгради оставят трайна следа в съзнанието му. Една от тях е Националният център за изкуство и култура "Жорж Помпиду", който е "е в голям контраст с всичко, което се вижда, докато се стигне до него". От по-старите постройки го впечатлява Пантеонът. Определя го като "изключителен неокласицизъм и пример за изчистена архитектура".

След дипломирането си се мести да работи за архитектурно студио в Торино (Италия), където управлява проекти, свързани с клиенти от Южна Франция. След 2 години се изправя пред избор - да продължи или да търси развитие на друго място. Решава да се върне в България и да си даде "свеж старт". Почти веднага започва работа в студиото на архитект Атанас Панов, но след година и половина се отделя и със свои колеги създават собствено архитектурно студио. Кръщават го Simple Architecture.

Архитектурно ателие за всеки

Освен основната си работа, Йончев успява да реализира и друго свое желание съвместно с Френския институт в България. Той организира архитектурно ателие, за да помогне на курсистите да опознаят отделните области в архитектурата. Целта е да се запознаят най-общо с изкуството, което е превърнал в своя професия: "Гледам да им показвам много примери, за да знаят после сами какво да гледат".

На сбирките в ателието присъстват хора с различни желания - някои искат да учат архитектура и да видят разликата между отделните ѝ елементи, други идват от любопитство или страст към нея.

Йончев разделя часовете на две части - презентационна и практическа.

"Забелязвам, че когато ги провокирам да говорят след първата част, те се притесняват да изкажат мнение. Във Франция е много различно. Там се дава пълна свобода. И особено в моментите след презентация, хората не могат да си вземат думата един от друг. Тук не е така. Опитвам се да ги разчупя, но е много трудно. Виждам ги, че имат мнение, но се сдържат да го изкажат. Важно е те да могат да се изразяват, да дискутират", разказва архитектът.

Практическата част е свързана с изработването на макети по зададена тема. Например, Йончев поставя задачата да се проектира галерия, като предизвиква курсистите при правенето на макет да представят възможно най-много подробности от идеята си - от височината на таваните, до големината на санитарните помещения.

Ремонтът на "Графа" през погледа на архитект

Александър Йончев не харесва ремонта на централната софийска улица "Граф Игнатиев", който от месеци предизвиква спорове, но не е краен в оценката ки.

"Графът" преди беше тротоари, стъпенки и трамвайни релси. Идеята да се направи цялата тази преработка е всичко да се обедини - трябва да изглежда като един площад, а целта е пешеходецът да няма никакво затруднение да преминава от едно място на друго. Това нещо тотално се разбива, когато е направено така, както е в момента. Направих експеримента да наблюдавам как хората се движат по улицата в тези части, които са по-завършени. Направи ми впечатление е, че пешеходците се движат или по едната страна на тротоара, или по другата, но не и по линиите", разказва архитектът.

Обяснява, че по презумпция не трябва да се усеща разликата от това дали човек се движи по трамвайните релси или по настилка. Ремонтирано по този начин обаче "се губи ефектът, в който са вложени толкова много усилия".

Според архитекта големите плочи биха били по-добър вариант за обособяване на голямо пространство, отколкото сегашния - с малки павета, защото те създават рискове при качеството на изпълнение.

Йончев обяснява, че в началото бил настроен негативно към плочките на градината около църквата "Св. Седмочисленици", но това се променило, когато ги видял на живо. Сега определя шарката върху тях като плюс, защото ако са с хомогенна повърхност и не се наредят некачествено "дефектите ще бъдат силно видими".

Смята, че ако "Графа" беше улица във Франция, ремонтът ще да мине през същите етапи на проектиране, организация и одобрение, но обществото би реагирало много по-бурно при недостатъци, а властите - много по-активно при отстраняването им. "Французите имат дози идеализъм, който тук липсва", смята той.

Нестандартно за проблемите с трафика

Когато в Париж започват да се появяват проблемите, характерни за София в момента (големият трафик, затрудненото придвижване и липсата на комуникативност в града), се взима нестандартно решение, с което състоянието на френската столица се подобрява значително. Тъй като булевардите не могат да бъдат разширени, градът е разделен на микроцентрове. В тях има жилищна част, офис част и магазини в рамките на пешеходно разстояние.

За подобен пример Йончев дава и столицата на Дания - Копенхаген. Целта на града е до 2020 г. да мине изцяло на зелена енергия. За да бъде осъществена, се обособяват квартали, за които е изчислено, че всички места, посещавани от човек ежедневно трябва да бъдат на 5 мин. пешеходно разстояние. Така на мястото, където живее ще има бизнес сграда, училище, детска градина и магазини.

"Идеята на този тип квартал е да се позволи на хората да живеят абсолютно автономен живот само в него. Така няма да има значение дали човек ще живее в малко населено място или в 2 млн. град - ще се чувства спокоен и свободен"