© Юлия Лазарова
Централните и печеливши места в идеалния център и в престижни квартали провокират сериозен инвеститорски интерес. Наличието на стари сгради-паметници на културата на тези парцели често се оказва, че е пречка за ново мащабно строителство. Въпреки това вече немалко стари къщи изчезнаха, за да освободят място за нови търговски или офис площи. Сега се предвижда процесът да бъде облекчен.
Ако една законова поправка не мине, опитай пак. Този път доста по-тайно. Този принцип явно важи за желанието строителство, реконструкции и всякакви намеси, при които ще бъдат засегнати паметници на културата, да става доста по-лесно, с "мълчаливо съгласие" и при почти неизпълнимо кратки за администрацията срокове за одобрение.
Националният институт за недвижимо културно наследство да има само месец, в който да трябва да отговори на всяко подадено инвестиционно намерение за събаряне, строителство, надграждане, вграждане, ремонт и всякакъв друг вид намеса, засягаща паметник на културата. Ако не се справи за този срок, да се смята, че инвеститорът има мълчаливо съгласие, становището за намеса е положително и може да пристъпи към действия. Това се предвижда сега със законова поправка.
Скритата поправка
Тази поправка е прокарвана така, че да не бъде забелязана, тя е на правителствения сайт, но текстът на промяната в Закона за културното наследство не е в раздел "Култура", а в "Държавна администрация". Промяната попада сред документите в пакет "Усъвършенстване на административното обслужване в областта на културата", основен елемент от който са промени в Административнопроцесуалния кодекс, облекчаващи някои административни тежести и режими. Към документите са приложени и различни съпътстващи материали, сред които е и "изменения в други закони от тематичната област". Там може да се открие при внимателен прочит и поправката в закона за културното наследство.
В петък изтече срокът, в който изменението може да бъде коментирано или да се изпрати позиция по него. Тази консултация е задължителна по закон, но дали ведомството, публикувало текстовете, ще се съобрази със забележки и идеи, зависи от него. Пък и в случая поправката е останала невидима, така че няма коментари.
Сега администрацията има четири месеца да отговори на инвеститорските намерения и да даде становища разрешава или не намесите, засягащи паметници на културата. Не се предвижда ако институциите не се справят в това време, да се приема, че са разрешили строителствата. А се чака одобрение или отказ да бъде разрешена намесата и строителството, което подлежи на обжалване.
Първият опит - неуспешен
Още в началото на 2016 г. беше направен опит наред с други промени да се въведе практиката на т.нар. мълчаливо съгласие. Тогава обаче се предвиждаше администрацията и институциите, отговорни за опазване на културното наследство, да имат поне два месеца да реагират на подаденото искане. И ако не успеят да го направят, да се смята, че има одобрение.
Тогава срещу измененията възразиха експерти. Те заявиха, че "мълчаливото съгласие" ще улесни многократно корупционните практики в сферата - "защото за одобряването на недопустимите намеси в паметниците вече няма да бъде необходимо писменото и съзнателно съгласие на отговорните за това лица, а ще е достатъчно обикновено забавяне на преписката, което лесно може да бъде оправдано с претовареност, но пък за което трудно може да бъде доказан умисъл."
След разгорещени дискусии и спорове, управляващите от ГЕРБ прокараха другите изменения, но се отказаха от поправката за свиване на срока и вписването на възможност за мълчаливо съгласие. Допреди по-малко от месец, когато аналогична поправка е качена на сайта за съгласуване. Този път през преходни и заключителни разпоредби на друг закон и с аргумента - облекчаване на административните процедури.
Условията за "мълчаливо съгласие"
Отсега е ясно, че Националният институт за недвижимо културно наследство надали ще се справи с поставения едномесечен срок и голяма част от исканията ще могат да минат по реда на мълчаливо одобрение. От близо десетина години капацитетът на института бива свиван с периодични законови промени, най-вече инициирани от ГЕРБ. Първо от независим орган, той беше прехвърлен към министерството на културата. Щатът му беше свит, много хора напуснаха или бяха уволнени през годините. Част от функциите му също бяха ограничавани нееднократно.
Така се стига до ситуация, при която на един експерт годишно да се падат по над 3000 обекта, които трябва да следи, както отчете неотдавна Сметната палата. За ситуацията са сигнализирали през годините множество експерти и организации, но мерки не бяха взети, за да се засилят възможностите на института да върши качествена и навременна работа по опазване на културното наследство. Въпреки това той е постоянен обект на критики заради забавени преписки и отговори по инвеститорски искания. А тромавата работа е аргумент както на тази предстояща поправка, така и на предишни.
След като досега институтът не се справяше с по-дългите срокове, той надали ще успее да се вмести и в кратките. Новите правила ще важат и за общинските комисии, които трябва да разглеждат заявленията за намеси при паметници от местно значение и с по-нисък клас на защита. Тези комисии, на които бяха дадени функции, изпълнявани преди от националния институт, бяха създадени с промените от 2016 г., въпреки предупрежденията на експертите, че това ще отвори вратата за корупционни практики.
Повечето комисии обаче така и не работят заради липсата на капацитет. А там, където ги има, в София например, нямат достатъчно данни и достъп до архивите, за да могат да взимат възложените им по закон решения. Така и комисиите едва ли за един месец ще могат да взимат решение. И ще има "мълчаливо съгласие".
