Започва Страстната седмица

Започва Страстната седмица

© Сайтът на Св. Синод

Днес започва Страстната седмица, през която християните почитат страданията на Исус Христос в последните дни от земния му живот, когато Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва.


Църквата определя всеки ден от тази седмица като велик или свят и със специални богослужения отбелязва пътя на Христос към Голгота, страданията, кръстната смърт и погребението му. В началото на Страстната седмица в храмовете обичайно се слага черна завеса на Царските двери, а иконите на Богородица и Исус Христос на места се покриват с черно платно.


Според евангелския разказ на Велики понеделник Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го видял пълен с търговци. Превръщането на храма в тържище разгневило Божия син и той прекатурил масите на търговците, а тях самите изгонил.




Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия - тогава разказва притчите за десетте девици, очакващи идването на Господа, и за талантите. Според църковния канон денят е отреден за смирение.


Велика сряда е приемана като деня на предатеството, защото тогава Юда уговаря с еврейските първенци от Синедриона предателството на Христа срещу 30 сребърника.


Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнството Причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!" После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете." След причастието Христос казал пред учениците си, че ще бъде предаден. Малко след това отишъл да се помоли в Гетсиманската градина, където останал до залавянето му.


Разпети петък, когато е разпнат Исус Христос, е посветен на неговите страдания. В този ден църквата предписва изключително строг пост - не се позволява никаква храна, пие се само вода.


Велика Събота е свързана с оплакването на Исус Христос от майка му Св. Богородица и жените-мироносици. В полунощ срещу неделя с празнично богослужение и камбанен звън се провъзгласява Възкресението Христово.


Започва Страстната седмица

© Георги Кожухаров


Народните традиции


Страстната седмица има запазено място и в българския обреден календар. Най-почитаният ритуал, свързан с нея, е боядисването на яйцата - един от символите на празника. Според народната традиция то се прави преди изгрев слънце на Велики четвъртък. С първото боядисано яйце - задължително червено, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. В този ден се замесва и тестото за традиционните великденски козунаци.


Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.


Поверието забранява да се работи на Разпети петък. В събота се ходи на гробовете на починалите близки и се раздават боядисани яйца, жито и хляб.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK