Толкова много история в църквата "Св. Франциск" на ул. "Анджело Ронкали"

© Юлия Лазарова

Ако човек търси символика покрай предстоящото след дни посещение на папа Франциск в България, трябва да се вгледа в едно място в София, което забързаният минувач може да подмине - малката католическа църква на ъгъла на ул. "Проф. Асен Златаров" и ул. "Анджело Ронкали". Това е най-старата католическа църква в София, носеща спомен от времето, когато там е служил и живял архиепископ Анджело Ронкали, който идва в България през 1925 г. Епископ, избран след години за папа. Наричан и "българският папа" - Йоан XXIII.

Църквата носи името на Св. Франциск от Асизи. Име, избрано и от сегашния папа, който е първият папа с това име и този светец за водач и покровител. Символите не спират дотук – папа Франциск избра за мото на своето посещение посланието "Мир на земята". И това също е свързано с "българския папа", с архиепископ Анджело Ронкали. Тъй като посланието на апостолическото пътуване на папа Франциск е взаимствано от енцикликата на папа Йоан XXIII "Мир на земята".

Дни преди посещението на папата в България "Дневник" потърси отец Йоан Хаджиев, който служи в църквата и поддържа двете къщи към нея, купени от Анджело Ронкали. За да разкаже повече за църквата и мястото, за историите и спомените:

© Юлия Лазарова

Църквата "Св. Франциск" е осветена е 1899 г., построена е за година. Тя е изградена заради все по-нарастващите нужди на католическата общност в София. В квартала тогава е имало близо 70 католически семейства, основно чехи, дошли за строежа на железниците. Затова братята Прошек, известни с бирената фабрика и с приноса си за изграждане на столицата като европейски град, подемат инициатива за строежа на църквата и отчасти финансират изграждането й.

По същото време се падат и 50 години от управлението на императора на Австро-Унгария Франц Йосиф и той отбелязва това със строежи на множество църкви, сред които и тази в София. Той също финансира частично строителството, а храмът се води негова юбилейна църква.

Архиепископ Ронкали, "българският папа"

С идването си в България, архиепископ Анджело Ронкали решава да се установи до църквата. И купува три къщи в непоредствена близост. Едната е унищожена по време на бомбандировките на столицата, но другите две още стоят и се ползват от католическата общност.

Отец Йоан отваря една от малките зали на къщата, непосредствено до църквата. Тук е бил уреждан бракът между цар Борис Трети и царица Йоанна Савойска, разказва свещеникът. Преговори, които са били ключова част от мисията на монсеньор Ронкали в България.

"Религиозният въпрос" на брака между българския монарх – православен християнин и глава на православна държава, и дъщерята на католическия италианския крал Виктор Емануил III е ключов, тъй като и двете църкви имат различни изисквания, за да приемат брака. А архиепископ Ронкали активно съдейства за преодоляване на църковните догми, съпътстващи сватбата.

След дълги разговори в малката стаичка на днешната столична улица "Анджело Ронкали" в крайна сметка цар Борис потвърждава, че бракът ще е католически. Това се потвърждава и пред папата. И бракът е сключен в папската базилика "Св. Франциск" в град Асизи. Няколко дни по-късно обаче в София православната църква също извършва ритуал в храм-паметник "Св. Александър Невски" за венчавка между Борис и Йоанна Савойска. Впоследствие и децата – княгиня Мария Лиуза и Симеон Сакскобургготски са кръстени като православни християни – нещо, което също е в разрез с обещанията към католическата църква.

© Юлия Лазарова

Мисията на архиепископ Ронкали като апостолически визитатор в България е имала и по-глобална и голяма цел, отбелязва отец Йоан. След Балканската и Първата световна война започва разместване на населението от Северна Гърция. И значителна част от т.нар. източни католици напускат Северна Гърция и се местят от българските католически епархии в Цариград, Солун и Одрин и идват в България. Част от тях отиват и в сегашната Северна Македония. Основната мисия на Ронкали е да обгрижи и обедини хората от тези три епархии и да основе сегашната екзархия, да изгради новата структура.

Той полага наистина стабилни основи. Купува и земи от името на Светия престол, за да може на тях да се изгради бъдеща семинария, манастири, църкви.

Когато заминава 1935 г. за Атина, архиепископ Ронкали подпомага в църквата "Св. Франциск" в София и в къщите към нея да се установят няколко монахини кармилитки от Истанбул. Такова желание е имал и първият католически екзарх Кирил Куртев. "Ронкали е искал тук да има такъв тип сестри, кармитилки, които са съзерцателен орден. Те не извършват нищо друго, освен молитва, изцяло са отдадени на молитва и имат напълно ограничен контакт с външния свят", разказва свещеникът.

© Юлия Лазарова

"Народната власт" и католиците

Когато през 1949 г. Народна република България скъсва отношенията си с Ватикана, сградите, които са на Светия престол биват национализирани заедно с други техни имоти. Въпреки това сестрите остават още известно време в къщите и църквата. През 1952 г. започва преследване на католическата общност и на нейните представители, а комунистическата власт изгонва със закон всички чуждестранни мисионери. Сред тях попадат и значителна част от сестрите кармилитки към църквата. Малък брой обаче са българки, те биват обвинени в шпионаж в полза на САЩ и Ватикана и са осъдени, изпратени на принудителен труд в затвора в Белене.

След смъртта на Сталин, режимът поотслабва натиска и сестрите биват освободени от Белене. Връщат се в църквата, която е вече затворена от комунистическата власт и не се ползва за нищо. Сестрите обаче заживяват в църквата, на балкона й, където правят временна пристройка и оформят килийки, в които да живеят и се молят. А държавата мълчаливо ги допуска.

Сега сестрите кармелитки са в манастир в кв. "Малинова долина" в София, от 2002 г. Те нямат право изобщо да излизат навън, могат да бъдат посещавани във вътрешната част на манастира единствено от папата, кардиналите, нунция, местният епископ, някой със специална мисия там, както и от държавния глава във всяка държава, за България – президентът.

В едната от двете къщи към църквата, която също е национализирана, пък биват преместени сестрите евхаристинки. Те допреди това са поддържали голямо сиропиталище в покрайнините на София. Държавата решава да затвори сиропиталището покрай закона за изгонване на чуждите мисионери, децата са настанени из държавните институции, а оставащите сестри /около 25 жени/, идват в малката къща до църквата. Сега те са в манастир в кв. "Овча купел" на ул. "Монтевидео", където земята също е била купена от епископ Ронкали с идеята да се направи католическа семинария там.

"България е по особен начин свързана с епископ Ронкали, той след това е бил в Гърция и Турция, във Франция е бил нунций. Но пътят му започва тук и по някакъв начин първата му мисия, която е тук, повлиява бъдещата му дейност, включително и като папа", казва отец Йоан. "Тук Ронкали за първи път вижда изобщо какво означава православна църква. И това му отваря очите за бъдещи други негови решения, като например свикания от него, вече като папа, Втори ватикански събор, който реформира изцяло визията на църквата към света тогава. Отварянето към други деноминации – протестанти, православни, и желанието за диалог с тях. Тук научава повече за това как да намери път за диалог и отваряне на църквата", допълва свещеникът.

© Юлия Лазарова

Както и сегашната визита на папа Франциск в България, провокирала хладно становище на Светия синод на православната църква, така и идването на епископ Ронкали предизвиква противоречиви чувства, отбелязва отец Йоан. Дори медиите тогава твърдят, че се готви масирана католическа пропаганда. "В същото време има среща със Светия синод, приемат го радушно. Тези първи стъпки, това че Ронкали е живял съвсем близо до сградата на Светия синод, тези контакти, му дават много познание и за бъдещите връзки с православната общност", отбелязва отец Йоан.

Каноните са ясни, но ценностите - общи

На въпрос как си обяснява това, че преди толкова години свещениците на православната църква посрещат радушно католическия епископ, стъпил за първи път в страната, а сега Светият синод се отнася хладно към визитата на папата, отец Йоан коментира: "Губим страшно много от подобно поведение. Много малко световни лидери привличат толкова сериозно световно внимание. Не са много тези лидери, чието действие, посещения, послания, да се следят толкова внимателно, като тези на папата". По думите му проява на един вид негостоприемство или поне дистанция, е загуба за България в момент, в който световните медии ще се интересуват от страната и въпросът е какво послание ще отправим.

"Каноните са ясни, и ние не бихме могли с православните свещеници да имаме някакво общо литургично служение. Не би могло да има официална молитва. Но такава официална молитва не е и искана от страна на папата", посочи свещеникът. И въпреки каноните, не е изключена и е допустима обща молитва, неформална, това да застанат един до друг и да кажат например "Отче наш", това е напълно възможно, допълни той. Това ще се случи например по-късно през май тази година, където в новата православна катедрала в Букурещ папа Франциск ще измоли молитвата "Отче наш" заедно с патриарх Даниил.

Отец Йоан посочи, че едно от ключовите събития при посещението на папата е т.нар. Събитие за мир, където се е очаквало представители на всички вероизповедания да застанат единно в защита на тази световна ценност. В страна, където основното население е православно, би било важно да се покаже присъствието на техните пастири и да се даде знак за единство, допълни той.

"Тук не става въпрос за нищо литургично, а за проява на желание или нежелание за общуване. Двете църкви са разделени, това е факт и никой не е поискал обединение или асимилация. Една обща неформална молитва нямаше да доведе до схизма или някакви други сериозни последствия. Идеята на това събитие за мир е да покажем, че сме обединени в защита на световните ценности и желанието за мир. Щеше да се покаже знак за сътрудничество и че християните са обединени, обединени от Христос, че са над човешките дрязги. Какво ще стане сега – молитва за мир без основната религия на тази страна. Губи се смисълът сякаш", смята свещеникът.