Издръжката за дете се дължи по закон, не е необходима покана за плащане

Върховните съдии посочват, че издръжката на непълнолетно дете се дължи по закон от момента на раждането му.

© Георги Кожухаров

Върховните съдии посочват, че издръжката на непълнолетно дете се дължи по закон от момента на раждането му.



Издръжката на непълнолетно дете се дължи по закон от деня, в който то е родено, и не е необходимо да се изпраща покана за изплащането й. Това казва състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, в което отговаря на два въпроса за развитие на правото, съобщава news.lex.bg.


Първият е дали за осъществяване на фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 Семейния кодекс (лишаване от родителски права, когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка) е необходимо условие родителят, който се грижи за отглеждането на детето, да е потърсил преди това от родителя-ответник даване на издръжка.


А вторият – длъжен ли е съдът служебно да събира доказателства и да допуска такива и след преклузивните срокове по искане на страните в производство за лишаване от родителски права.




Според върховните съдии невъзможността на родител да дава издръжка не погасява това му задължение изобщо. "Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно основание за прекратяване", посочват в решението си съдиите от ВКС.


"Недаването на издръжка, когато е трайно и при липсата на друг финансов или материален принос на родителя за отглеждането на детето, без значение дали издръжката е и изрично поискана, е поведение, което попада във фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Законодателят е приел, че подобно поведение представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което именно налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права", посочват съдиите от ВКС.


По втория въпрос магистратите са категорични, че искането за лишаване от родителски права, изисква от съда във всички инстанции служебно да следи за интересите на детето. Това означава, че съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или да допусне доказателствено искане, независимо, кога е направено, щом е от значение за установяване на най-добрия интерес на децата.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK